Едва Намерят - Новини

Реклама / Ads
0| 72|20.09.2023НОВИНИ

Елена Йончева: ЕП поставя ултиматум държавите да се разберат как да действат при мигрантски кризи

.

Това заяви председателят на Контактната група на Европейския парламент за политиката по миграция евродепутатът Елена Йончева.

 

Остават едва няколко месеца за постигане на споразумение между Европейския парламент и Съвета, но все още очакваме държавите членки да изработят единна позиция и да седнат на масата за преговори, допълни тя.

 

В сряда Контактната група проведе съвместно заседание с представители на пет държави членки, включително от Испания, която председателства Съвета на ЕС. На срещата евродепутатите призоваха за пореден път държавите членки да постигнат съгласие по регламента за разпределение на отговорностите в кризисни ситуации и да започнат преговори с ЕП. Парламентаристите взеха решение да спрат преговори със Съвета по част от пакта, за да приканят държавите членки да намерят консенсус за регламента за кризисни ситуации.

 

„Регламентът за кризисни ситуации е основна част от реформата на политиката по миграция на ЕС. Европейският парламент предвижда да се създаде механизъм държавите членки да поемат своите отговорности по отношение на мигранти и лица търсещи убежище. Без да има възможност страни като Унгария и Полша да си затворят очите и да откажат да се разпредели тежестта - за сметка на България и другите държави от първа линия, особено в случаите на засилен натиск. 

 

Преговорите между ЕП и държавите членки в Съвета продължават няколко месеца, за да се постигне съгласие по регламент, който определя механизъм на действие в обичайни ситуации. Наложително е обаче да намерим решения именно за случаи на силен миграционен натиск, като този, който помним от 2015 година“, коментира Елена Йончева. 

„България е държава на първа линия. Ето защо всеки инструмент на разпределение на отговорностите – преместване на мигранти в друга държава или финансова помощ, която да се използва за целите на укрепване на границата, е в наша полза. Ние сме сред държавите с най-голям интерес от подобна реформа.“

 

Елена Йончева е председател на Контактната група по въпросите на убежището от повече от две години. В нея са включени докладчиците на всички законодателни предложения по Пакта за убежище и миграция на ЕС. Тя координира преговорите между Европейския парламент, държавите членки в Съвета и Европейската комисия. Първите пробиви, след няколко години безуспешни опити за реформа на управлението на миграцията в Съюза, бяха постигнати с доклада на Елена Йончева за новия регламент на Европейската агенция за убежището. По нейно предложение беше изработена и одобрена пътна карта, която очертава необходимите стъпки в отделните законодателни предложения до края на мандата на ЕП през 2024 г. 

 

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП: https://www.socialistsanddemocrats.eu/


.

Това заяви председателят на Контактната група на Европейския парламент за

...

... отделните законодателни предложения до края на мандата на ЕП през 2024 г.  За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП: https://www.socialistsanddemocrats.eu/


Реклама / Ads
0| 238|15.09.2023НОВИНИ

Проф. Веселин Янчев: Физическото разгромяване на Септемврийското въстание не слага реално край на проблема

.
Проф. Веселин Янчев, историкИзточник: БГНЕС
Физическото разгромяване на въстанието през септември 1923 г. не слага реално край на проблема, защото идеята за вдигане на ново въоръжено въстание веднага е подета от Васил Коларов и Георги Димитров. Неистов е техният стремеж да не бъдат порицани от Москва и да намерят своето място вече извън България. Комунистическият интернационал се ангажира пряко с подготовката и организирането на въоръжено народно въстание в България, което се отлага за пролетта.

Това заяви историкът проф. Веселин Янчев по време на представянето на книгата си „Армия, обществен ред и вътрешна сигурност. Септември 1923 година. Провалът на едно поръчано въстание“ във Военния клуб в София. На събитието присъстваха видни историци, интелектуалци, офицери от резерва и др., имащи отношение към установяване на историческата истина за Септемврийското въстание в България.

 

Събитието беше открито от доц. Момчил Дойчев, ръководител на департамент "Политически науки" в НБУ и съпредседател на Атлантическия съвет на България. Той очерта основните приноси на книгата на проф. Янчев.

 

"Това, което мога да кажа, е, че проф. Янчев иноваторски е подходил, за разлика от предишните идеологизирани комунистически интерпретации. Той разглежда събитията ден по ден въз основа на документи. Той анализира процесите на базата на фактологията, а не на базата на една изкривена идеологизирана представа. Новаторското в неговия подход е свързано с това, че той не разглежда както комунистическата историография това "всенародно въстание", а го разглежда ден по ден въз основа на един институционален подход. Всяка дума от заглавието на книгата е абсолютно точна. Ръководейки се от този подход, проф. Янчев разглежда тези събития и в една правна рамка", изтъкна доц. Дойчев.

 

По думите му целта на проф. Янчев е да установи доколко политическите институции на Царство България действат легитимно спрямо този метеж, който иска да събори държавно установения ред и чрез терористични средства да установи диктатура, посредством поръчителството на една чужда държава, която е решила да установи нов световен ред на базата на комунистическата утопия.

 

"Всичко това, в един контекст на строго научен подход, който избягва всякакви идеологизации, според мен това е най-ценното. Този подход е най-близо до историческата истина, защото се основава на фактите", категоричен бе изследователят.

 

Събитието продължи със слово на автора на книгата - проф. Веселин Янчев. Той подчерта, че книгата му не е замислена като изследване на Септемврийското въстание като такова - като преломно политическо-обществено явление, с невероятни последици върху българския политически, обществен, стопански и културен живот.

 

"Тя е третата поред книга от едни мои занимания за ролята на армията във вътрешнополитическия живот на България. Моят интерес се насочи именно към тази сфера, която остава скрита за обществото, дори за хората, ангажирани в армията. За мен беше важно да разбера как армията гарантира реда в обществото по време на кризи. Изненада ме цялата тази митологема, създадена за българската държава като едва ли не зле организирана, хаотично действаща. Оказва се, че българската държава и българската армия взаимства най-добрите нормативни документи и практика от Европа, свързани с гарантиране на вътрешния ред и сигурността в страната. Армията се придържа към установените правила в голяма степен. Разбира се, от една страна са нормативните документи, конституционното устройство на държавата, но от друга страна са практическите действия на армията. Ако искаме да градим правова държава, ние трябва да се върнем именно към тези проблеми", смята ученият.

 

"След 9 юни 1923 г. - един класически военен преврат, извършен от армията - нещата стигнаха до последващите събития, до септември 1923 г. и периодът след това. Моят замисъл беше да проследя чисто военния аспект на този конфликт, за да видя действията на министерството, на щаба на армията и др. Когато наредих пъзела, свързан с действията на армията срещу опита за установяване на работническо-селско, комунистическо управление в България, се оказа, че това е едната страна на въпроса. Очевидно приближаването към обективността за случилото се, трябваше да представи и другата гледна точка. Тази на хората, поставили си за цел да променят обществено-политическия строй в България. Тук вече трябваше да се видят действията на БКП, на тесните социалисти, на ръководителите от Москва, на Комунистическия интернационал на ЦК на Руската комунистическа партия и въобще цялостната тенденция в развитието на комунистическото движение в Европа след края на голямата война. Периодът за работа по темата беше удължен, но аз съм изключително доволен заради работата с архивните документи на Коминтерна, документите от архива на ЦК на БКП", каза още проф. Янчев.

 

Историкът наблегна на обстоятелството, че е успял да направи едно по-задълбочено изследване на архивните процеси.

 

"Оказа се, че физическото разгромяване на въстанието през септември 23 г. не слага реално край на проблема, защото идеята за вдигане на ново въоръжено въстание веднага е подета от Васил Коларов и Георги Димитров. Неистов е техният стремеж да не бъдат порицани от Москва и да намерят своето място вече извън България. Комунистическият интернационал се ангажира пряко с подготовката и организирането на въоръжено народно въстание в България, което се отлага за пролетта. Тече през цялото време едно перманентно напрежение и подготовка в главите на привържениците на революцията в по-голяма степен, отколкото в публичното пространство", отбеляза той.

 

Политологът проф. Татяна Дронзина, която също взе участие в мероприятието, изрази интересна теза относно книгата на проф. Янчев. Според нея това е едно от най-солидните изследвания в последните десетилетия.

 

"Навършват се 100 г. от една кървава трагедия, която раздели българите за десетилетия наред. Аз ще позволя да задам въпроса - какви политически и етически дилеми пораждат събитията от септември 1923 г.? Мисля, че Септемврийското въстание ни доведе до една ситуация, в която България стана жертва на политически решения, взети изцяло извън нея, на една дълбока бразда, която беше прокарана в сърцето на една нация. Българската общност беше разделена. Насилието беше въведено в българския политически живот като метод за решаване на вътрешнополитически проблеми", заяви проф. Дронзина.

 

Тя допълни, че и учените, и политиците дължат на българите цялата истина за въстанието. Според нея трябва да включим тази истина в учебниците по история, иначе ще получим едни изгубени, изпаднали поколения, които няма да могат да бъдат полезни нито на себе си, нито на страната си, нито на Европа.


"Септемврийското въстание поражда в голяма степен въпроса можем ли и способни ли сме да прощаваме. Различните култури имат различни начини на помирение. Азиатската култура налага като метод на помирение забравата. Африканската налага да бъдеш на страната на по-слабия, а европейската политическа култура налага най-напред да бъде казана истината, а едва след това да има покаяние и прошка.

 

Септемврийското въстание беше едно събитие, наложено отвън. По решение на българите може да се направи една преоценка и преосмисляне", подчерта тя.

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate nowVisaMastercardVisa-electronMaestroPayPalEpay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 0| 342|15.09.2023WINBET представя новия MUST WIN джакпот от Skywind. 0| 510|15.09.2023Насилие, липса на базови умения сред учениците: УНИЦЕФ с доклад на старта на учебната година. 1| 550|15.09.2023Местните избори: Скоро обявяват обществената поръчка за надграждането на софтуера за машините. 29| 1481|15.09.2023Денков: Изпратен е вариант на коалиционно споразумение

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads