Въпреки че глобалният дълг отчете нов значителен спад през 2022 г., той все още е висок, като устойчивостта на дълга остава проблем, се казва в актуализираната база данни за глобалния дълг на МВФ.

Глобалното бреме на дълга намалява за втора поредна година, въпреки че остава над вече високото си ниво отпреди пандемията, според последната актуализация. Общият дълг възлиза на 238% от глобалния брутен вътрешен продукт през миналата година, с 9 процентни пункта повече от 2019 г. В щатски долари дългът възлиза на 235 трилиона долара, или с 200 милиарда долара над нивото си през 2021 г.

Данните за България

Според МВФ дългът на централното правителство (процент от БВП) е 31,44% (27 млрд. долара от от 86 млрд. долара номинален БВП за 2022 г.), с което бележи леко понижение от 31,55% за 2021 г.

Дългът на сектор "Държавно управление" (% от БВП) е около 33,71% в сравнение с 33,45% за предходната година.

Съотношение дълг/БВП е 23,1% и e сравнително ниско за Европейския съюз. Номиналния брутен вътрешен продукт (БВП) достига 165,38 млрд. долара, увеличение от 139,01 млрд. долара през 2021 г.

Политиците трябва да бъдат непоколебими

"Политиците ще трябва да бъдат непоколебими през следващите няколко години в своя ангажимент за запазване на устойчивостта на дълга", предупреждават от МВФ.

Въпреки възстановяването на икономическия растеж от 2020 г. и много по-високата от очакваната инфлация, публичният дълг остава упорито висок.

"Фискалните дефицити поддържаха нивата на публичния дълг високи, тъй като много правителства харчеха повече, за да стимулират растежа и да реагират на скоковете на цените на храните и енергията, дори след като прекратиха фискалната подкрепа, свързана с пандемията", се посочва в доклада.

В резултат на това публичният дълг е намалял само с 8% от БВП през последните две години, компенсирайки само около половината от свързаното с пандемията увеличение. Частният дълг, който включва дълга на домакинствата и нефинансовия корпоративен дълг, е намалял по-бързо с 12 на сто от БВП. Спадът обаче не е достатъчен, за да "изтрие" пандемичния скок.

Сили в тенденциите на дълга

Преди пандемията съотношението глобален дълг към БВП се е повишило в продължение на десетилетия. Глобалният публичен дълг се е утроил от средата на 70-те години на миналия век, за да достигне 92% от БВП (или малко над 91 трилиона долара) до края на 2022 г. Частният дълг също се е утроил до 146% от БВП (или близо 144 трилиона долара), но за по-дълъг период от време между 1960 г. и 2022 г.

МВФ отбелязва, че Китай е изиграл централна роля в увеличаването на глобалния дълг през последните десетилетия, тъй като заемите са изпреварили икономическия растеж. Дългът като дял от БВП се е повишил приблизително до същото ниво като в Съединените щати, докато в доларово изражение общият дълг на Китай (47,5 трилиона долара) все още е значително под този на Съединените щати (близо до 70 трилиона долара). Що се отнася до нефинансовия корпоративен дълг, делът на Китай от 28% е най-големият в света.

Дългът в развиващите се страни с ниски доходи също е нараснал значително през последните две десетилетия, макар и от по-ниски първоначални нива. Въпреки че нивата на дълга им, особено на частния дълг, остават средно сравнително ниски в сравнение с напредналите и нововъзникващите икономики, темпът на тяхното нарастване след глобалната финансова криза създаде предизвикателства и уязвимости. Повече от половината от развиващите се страни с ниски доходи са в дългови затруднения или са изложени на висок риск от такива, а около една пета от нововъзникващите пазари имат държавни облигации, търгуващи на затруднени нива.

Справяне с уязвимостта на дълга

Правителствата трябва да предприемат спешни стъпки, за да помогнат за намаляване на уязвимостта на дълга и да обърнат дългосрочните тенденции, подчертават от МВФ.

За дълга на частния сектор тези политики биха могли да включват бдителен мониторинг на дълговата тежест на домакинствата и нефинансовите корпорации, както и свързаните с тях рискове за финансовата стабилност.

По отношение на уязвимостта на публичния дълг, изграждането на надеждна фискална рамка може да ръководи процеса за балансиране на нуждите от разходи с устойчивостта на дълга.

За развиващите се страни с ниски доходи подобряването на капацитета за събиране на допълнителни данъчни приходи е от ключово значение. За тези с непоносим дълг също е необходим всеобхватен подход, който включва фискална дисциплина, както и преструктуриране на дълга съгласно общата рамка на Групата на двадесетте (Г-20) – многостранният механизъм за опрощаване и преструктуриране на държавен дълг – когато е приложимо, както е отбелязано в априлската Световна икономическа перспектива.

"Важно е, че намаляването на дълговото бреме ще създаде фискално пространство и ще позволи нови инвестиции, което ще помогне за насърчаване на икономическия растеж през следващите години. Реформите на трудовите и продуктовите пазари, които повишават потенциалното производство на национално ниво, биха подкрепили тази цел. Международното сътрудничество в областта на данъчното облагане, включително въглеродното данъчно облагане, би могло допълнително да намали натиска върху публичното финансиране", се казва в доклада.

„Фючърсите за октомври са малко плашещи вече виждаме и такива около 1000 долара за тон дизел и бензин. Ако се задържи тази цена тогава с 99% ще виждаме цени, които започват с тройка“, смята експертът.

По думите му поскъпването на горивата се дължи на международни фактори.

„Основните производители на нефт в световен мащаб гонят едно желание да видят по-висока цена на барела, което е нормално“, посочи Хаджидимитров.

"Получи се стрес на пазара, който борсите само чакаха. В момента цените са между 2,85 и 2,95 лева за литър", отбеляза специалистът.

Хаджидимитров не очаква да се стигне до цени от 4 лева. Според него такава цена би могла да бъде факт, ако барелът достигне 150 долара.

"Комисията ще насърчи държавите членки да определят национални координатори по санкциите, за да гарантират ефективното им прилагане и съобщаване", се казва в съобщение, разпространено преди събирането на експертите в понеделник следобед.

Повечето западни съюзници на Украйна, сред които САЩ, Австралия, Япония, Норвегия и Швейцария, вече имат такива координатори.

От него става ясно, че вече са готови нови ИТ инструменти, които ще бъдат предоставени на националните власти, за да следят прилагането на защитни стени срещу санкционирани лица, които имат собственост в ЕС.

Междувременно американската информационна агенция "Блумбърг" съобщи, че Европейската комисия работи по нов - 12-и пакет от санкции срещу Русия от началото на войната, който ще бъде официално предложен през октомври.

Новите мерки вероятно ще включват европейски вариант на подготвяната от групата на най-развитите индустриални нации - Г-7, забрана за купуване на руски диамати, както и дългоочаквано предложение за използване на печалбите, генерирани от замразените активи на вече санкционираната руска централна банка, за възстановяването на Украйна, пише "Блумбърг".

Миналата седмица Белгия съобщи, че Г-7 е в напреднал етап на обсъждане на ограничаване на търговията с диаманти и предстои тя да бъде въведена в скоро време.

Също в понеделник Ройтерс съобщи, че Полша е предложила разширяване на забранителния списък с руски диаманти и с налагането на ембарго на вноса на пропан-бутан.

Според Варшава само през 2021 г. диамантите са донесли на руския бюждет 4.5 милиарда долара. Предлага се да се ограничи дейността в ЕС на най-голямата руска диамантена компания - "Алроса" (Alrosa).

В писмо на полското правителство до Европейската комисия се казва, че ЕС трябва да спре да купува руски пропан-бутан. Този втечнен нефтен газ не е включен в наложеното от ЕС ембарго върху вноса на нефтени продукти от Русия, който действа от февруари.

В мотивите се посочва, че мярката би запазила "целостта и прозрачността на пазара на пропан-бутан" и би позволила да се избегне нарушаването на конкуренцията.

Предлага се и разширяване на списъка на ИТ услуги, които не могат да се предлагат на руски фирми. Досега ЕС е забранил само предоставянето на ИТ консултантски услуги.

Документът също така призовава за намаляване на квотата за внос на руски синтетичен каучук, която беше въведена в 10-ия пакет от санкции, забраняващ вноса на руски стоманени профили и на сода каустик.

Той също така предлага повече руски компании от военната промишленост да бъдат включени в новия пакет, повече медии, разпространяващи дезинформацията на Кремъл и да се санкционират субекти, свързани с компанията за ядрена енергия "Росатом".

В него също се казва, че несанкционираният руски олигарх от "Алфа-груп" Андрей Косогов трябва да бъде включен в новия пакет заедно със застрахователната компания "АлфаСтрахование", която застрахова превозните средства, използвани от руската Национална гвардия.

Полша настоява всички санкции, наложени на Русия да бъдат прилагани и срещу Беларус.

"Спешно е ЕС да приеме нов пакет от санкции срещу Беларус, привеждащ в съответствие мерките между санкциите срещу Русия и Беларус. Настоящата липса на привеждане в съответствие създава системна вратичка, където Беларус се превръща в център за заобикаляне на санкциите на ЕС срещу Русия", се казва в писмото от Варшава.

Полското предложение сега ще бъде разгледано от Европейската комисия. Тя ще подготви законодателното предложение, което ще трябва да бъде одобрено от всички посланици на правителствата на ЕС в Брюксел. Окончателният пакет от санкции на ЕС срещу Русия, ако и когато се появи, не е задължително да включва всички елементи на полското предложение, посочва Ройтерс.

Сред участниците баха основателят на Space X Илон Мъск, създателят на Facebook Марк Зукърбърг, основателят на Microsoft Бил Гейтс и създателят на Chat GPT Сам Олтман. Разсеяни бяха притесненията, че бързият технологичен напредък ще доведе до загуба на работни места, онлайн дезинформация и други вредни последици.

„Мисля, че това беше много цивилизована дискусия между някои от най-силните хора в света. Сенатор Шумър направи голяма услуга на човечеството, с подкрепата на останалата част от Сената, и мисля, че от това ще излезе нещо добро. Смятам, че тази среща може да остане в историята като много важна за бъдещето на цивилизацията“, заяви милиардерът Илон Мъск.

Темата за ИИ засяга пряко и България. Институтът GATE създава цифров двойник на София. Мисията на GATE е да провежда приложни изследвания, да развива иновации и да предлага образование в областта на големите данни и изкуствения интелект в сътрудничество с правителството, индустрията и предприемачите. Въз основа на това, институтът ще създаде добре образовани професионалисти, нови възможности за бизнес и обществено въздействие в България и Европа.

Вече 4-а година се работи у нас в областта на големите данни и изкуствения интелект. Направленията, в които става това са "Градове на бъдещето", "Цифрово здравеопазване", "Интелигентно правителство", и "Умна индустрия". Широк спектър, който дава възможност да се постигнат много неща в полза на обществото, в полза на всеки един гражданин, категорични са експерти.

ИИ може да бъде полезен във всяка една точка от ежедневието ни, но най-полезен е в областта на здравеопазването. С негова помощ могат да бъдат открити нови лекарства, да се усъвършенства лекуването на различни заболявания, в зависимост от спецификата на всеки един човек. В института фокусът е върху болестта на Алцхаймер, където съвместно с Оксфордския университет е разработен модел, чрез който да могат да се класифицират хора, намиращи се в предклинична фаза на болестта.

Това са само част от ползите. Има и рискове, по които се работи усилено, за да се минимализират вредите от злоупотреби с ИИ.

***

Лидерът на Северна Корея е на посещение в Русия, където се срещна с президента Владимир Путин. След разговора между двамата владетелят на Кремъл заяви, че Северна Корея е най-добрият приятел на Русия. Ким Чен Ун пък увери, че подкрепя „свещената битка“ на Русия срещу „империализма и Запада“.

Северна Корея е сред 5-те най-изостанали държави в света. През 2022 г. икономиката на страната е спаднала с -2%. Брутният вътрешен продукт на страната е около 16 милиарда долара при население 29 млн души. БВП на България е 88 милиарда долара при по-малко от 7 млн население. БВП на глава от населението на Северна Корея е под 2000 долара, което е 154 място в света. Средната работна заплата е около 48 долара на месец.