Над трилион долара в платина очакват да бъдат извлечени от кратерите на Луната
Изследователи настояват, че под повърхността на Луната може да се крият над 1 трилион $ в платина. Както се показва в публикация, оповестена в списанието Planetary and Space Science, самостоятелният изследовател Джаянт Ченамангалам и екипът му са открили, че от почти 1,3 милиона кратера с диаметър над 1 километър, почти 6 500 са основани от метеорити, съдържащи огромни количества платина, както и други скъпи руди като паладий и иридий.
За учените обаче привлекателното не е единствено обещанието за голямо благосъстояние — приходите от добива на тези руди могат да бъдат употребявани за проучване на Космоса.
" Днес астрономията се прави, с цел да задоволим любознанието си, " споделя Ченамангалам пред New Scientist — изненадващо цинично изявление, което евентуално ще повдигне вежди измежду други откриватели. " Има доста малко на практика приложения и се финансира основно с пари на данъкоплатците, което значи, че науката е подвластна от държавни политики. "
" Ако можем да монетизираме галактическите запаси — било то на Луната или на метеорити — частни компании ще влагат в проучването на Слънчевата система ", добавя той.
Ченамангалам, който има докторска степен по астрофизика и е бил постдокторант в Оксфордския университет, открива, че може да има " доста повече кратери на Луната с останки от руди от метеорити, в сравнение с има налични рудоносни метеорити ".
Добиването на руди от тези кратери би било доста по-лесно, в сравнение с пътешестване до далечни метеорити, които нормално нямат задоволително гравитация за постоянни минни интервенции.
Но дали употребата на Луната за облага би била законна, остава доста по-неясен въпрос. Както показва New Scientist, Договорът за космоса, подписан през 1967 година, налага строги правила относно добива на запаси от космоса, като не разрешава на която и да е нация да претендира за благосъстоятелност върху " Луната и други небесни тела ".
Въпреки това специалисти настояват, че тези правила може да оставят малки врати, посредством които държавни управления да получават лицензионни права за добиване на запаси.
В опит да бъдат открити интернационалните правила, САЩ сътвориха договорите " Артемида " — необвързваща рамка за съдействие. Но Китай и Русия не са я подписали, което слага под въпрос нейната легитимност.
С други думи, конкуренцията за повърхността на Луната към този момент е почнала, а за участващите в нея залогът става все по-апетитен.
За учените обаче привлекателното не е единствено обещанието за голямо благосъстояние — приходите от добива на тези руди могат да бъдат употребявани за проучване на Космоса.
" Днес астрономията се прави, с цел да задоволим любознанието си, " споделя Ченамангалам пред New Scientist — изненадващо цинично изявление, което евентуално ще повдигне вежди измежду други откриватели. " Има доста малко на практика приложения и се финансира основно с пари на данъкоплатците, което значи, че науката е подвластна от държавни политики. "
" Ако можем да монетизираме галактическите запаси — било то на Луната или на метеорити — частни компании ще влагат в проучването на Слънчевата система ", добавя той.
Ченамангалам, който има докторска степен по астрофизика и е бил постдокторант в Оксфордския университет, открива, че може да има " доста повече кратери на Луната с останки от руди от метеорити, в сравнение с има налични рудоносни метеорити ".
Добиването на руди от тези кратери би било доста по-лесно, в сравнение с пътешестване до далечни метеорити, които нормално нямат задоволително гравитация за постоянни минни интервенции.
Но дали употребата на Луната за облага би била законна, остава доста по-неясен въпрос. Както показва New Scientist, Договорът за космоса, подписан през 1967 година, налага строги правила относно добива на запаси от космоса, като не разрешава на която и да е нация да претендира за благосъстоятелност върху " Луната и други небесни тела ".
Въпреки това специалисти настояват, че тези правила може да оставят малки врати, посредством които държавни управления да получават лицензионни права за добиване на запаси.
В опит да бъдат открити интернационалните правила, САЩ сътвориха договорите " Артемида " — необвързваща рамка за съдействие. Но Китай и Русия не са я подписали, което слага под въпрос нейната легитимност.
С други думи, конкуренцията за повърхността на Луната към този момент е почнала, а за участващите в нея залогът става все по-апетитен.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ