„Не съм съгласен, че няма контрол на фуражите, които постъпват в държавата. От миналата година всички пратки бяха изпитвани по показатели, вкл. и за тежки метали. Пробите са отрицателни”, категоричен бе д-р Иван Генчев от БАБХ.

Зам.-изпълнителният директор на БАБХ с ресор храни д-р Галя Викьова пък поясни, че са взети 575 проби от 1 октомври 2022 г. до май 2023 г.

"Няма отклонения в показателите. Тези проби са взети по време на засилен контрол. Съгласно Европейския регламент зърното от Украйна не подлежи на официален граничен контрол. То влиза с документи. Вече във вътрешността на страната могат да бъдат взети проби. Слънчогледът има много добри показатели. Имаме от 46 до 49 процента масленост, което надвишава заложената в българския държавен стандарт", посочи експертът.

„Законодателството в областта на храните, специално за екитирането, което е единно за целия ЕС, има ясни правила как се обявява произходът. Например, ако процентното съотношение в халва, която има вложен слънчоглед от Украйна пише 35%, те го обявяват – произход „Украйна", допълни тя.

"Тази служба притежава информация, която интересува Русия”, допълни Пенков. По този въпрос той категорично смята, че има нужда от реформа.

„Думата сливане ме настройва негативно. Разбирам, че се подготвя някаква реформа и част от нея ще бъде сливане, обединяване на двете служби за външно разузнаване. Трябва първо да видим аргументите”, заяви бившият заместник директор на военното разузнаване.

Той коментира предлаганите промени в разузнавателните служби. Атанас Атанасов даде пример с това как е в Германия. И също така напомни, че през 2014 г. също е имало подобен опит за сливане.

„Имал съм контакти с немското военно разузнаване и с националната им разузнавателна служба – не съм останал впечатление, че са слети двете служби. Намирам го за абсурдно”, каза Пенков.

Той коментира, че поне в 100 държави от ООН има военно разузнаване и цивилно или политическо разузнаване, или служба за външно разузнаване.

„Проблемът е, че двете служби в корена си имат различно предназначение”, коментира Пенков.

По думите му военното разузнаване е продължение на армията, а националното е продължение на държавата.

„Не знаем какво предвиждат да се направи в рамките на това сливане. Ако се говори за буквално обединение, административно обединение, това означава, че ще трябва някои структури да се съкратят, защото те ще се повторят. Възможно е, примерно, секторите им за анализ, до дейността на които в крайна сметка опира недоволството от сегашния разузнавателен продукт, може да бъдат те реформирани, може нови професионалисти да бъдат осигурени”, коментира Пенков.

„Г-н Атанасов и министърът на правосъдието днес говори - те намекват, че ще се запазят службите автономността. В такъв случай какво сливане има? Ще се сведе само до общ началник? Но това не е сливане”, смята Пенков.

Лидерът на демократичното мнозинство в горната камара на Конгреса сенатор Чък Шумър насрочи поредица от срещи при закрити врата, посветени на иновациите в областта на ИИ, за да могат законодателите да зададат въпроси на предприемачите относно тези нови компютърни програми, които завладяха света след пускането на "Чат Джи Пи Ти" (ChatGPT) миналата година.

Налице е всеобщо подозрение, че бързият технологичен прогрес ще доведе до загуба на работни места, повече онлайн дезинформация и други вредни последици.

"Днес започваме гигантско, сложно и жизненоважно начинание: полагаме основите на консенсусна политика за ИИ, която Конгресът може да превърне в закон", отбеляза Шумър на срещата, според забележките, съобщени на пресата.

Главният изпълнителен директор на компанията "Оупън Ей Ай" (OpenAI) и създател на "Чат Джи Пи Ти" Сам Олтман и основателят на "Майкрософт" (Microsoft) Бил Гейтс също взеха участие в срещата, която беше закрита за медиите. "Аз съм много оптимистично настроен по отношение на ИИ, но това не означава, че няма да има проблеми по пътя", посочи Oлтман при пристигането си на мястото на срещата.

"Съществува силен консенсус в полза на регулирането на ИИ", заяви от своя страна Илон Мъск след срещата. "Дори и регулацията да не е съвършена, (...) последиците от излизането на ИИ извън контрол биха били тежки", подчерта той.

Дълбоките политически разногласия във Вашингтон пораждат съмнения относно способността на Конгреса на САЩ да приеме ясно законодателство за ограничаване на внедряването на ИИ без предпазни мерки. От своя страна, технологичните компании лобират регулаторната рамка да остане лека, благоприятна за техните групи и иновации, обобщава АФП.