"Това, че няма опонент на ГЕРБ, за нас не е проблем. Нашата битка е срещу цялостния модел на управление на ГЕРБ - модел, който се изразява и в некачествените ремонти, и в мръсния град, и в нагласените обществени поръчки, и в разпадащата се инфраструктура на града, и във всички онези далавери и корупционни практики, които сме разкривали през годините".

"Спаси София" компромиси с ГЕРБ няма да прави, категоричен бе Бонев в интервю за предаването "Неделя 150" на БНР. И добави: "Нямаме никакво намерение да пестим критика срещу ГЕРБ и начина, по който управляват София".

Той отбеляза огромния пропилян потенциал на София последните 20 години. София изостана от своите конкуренти в Европа, а не ги настигна, отчете той. Общинският съветник нарече "шайка" тези, които управляват столицата в последните години.

Подходите ни с Васил Терзиев се допълват, добави Борис Бонев. Той е убеден в победата на кандидата им за София.

За другия кандидат за кмет на София - Вили Лилков, Бонев смята, че е жалко, че той е допуснал поредно разделение на демократичния вот в София:

"Тук беше моментът да се демонстрира отговорност. В едно обединение като нашето всеки може да намери своето място. За мен беше грешка от страна на Вили Лилков, може да е бил подведен".

За бюджета на София общинският съветник коментира: "Не мина на косъм, а беше предвидено да мине по начина, по който се случи. Патерицата на ГЕРБ - ВМРО, си ги подпираше, когато трябваше да се взимат решения за харчене на много милиони. Ако някой е толкова сериозна опозиция и накрая се извърта на 180 градуса и гласува за бюджет, който е критикувал така остро, какви са били стимулите да направи това. Можем доста схеми да се опитаме да разплетем, свързани с гласуването. Може би е бил стимулиран".

"Нима 10 000 деца не бяха извън детските градини и миналата година, когато имаше бюджет? Нима жълтите павета се случиха в ситуация без приет бюджет - напротив, имаше бюджет и въпреки това жълтите павета бяха подредени криво. Общината с приет бюджет прави всичките си некачествени ремонти и толерира фирмите за почистване, които получават по 250 млн. годишно на практика да не чистят и София да е потънала в боклуци", продължи той.

По-добре не пипайте нищо, за да не го развалите, отколкото да правите ремонт на ремонта, категоричен бе Бонев.

Според него има голямо значение кой ще управлява София след изборите. Бюджетът не е просто едни цифрички, в бюджета се залагат реформите и приоритетите, подчерта той. По думите му бюджетът е изключително важен инструмент за управлението на града. Много бързо ние ще подготвим, включително по нов модел, бюджетът за 2024 г., заяви Борис Бонев.

Въпреки че глобалният дълг отчете нов значителен спад през 2022 г., той все още е висок, като устойчивостта на дълга остава проблем, се казва в актуализираната база данни за глобалния дълг на МВФ.

Глобалното бреме на дълга намалява за втора поредна година, въпреки че остава над вече високото си ниво отпреди пандемията, според последната актуализация. Общият дълг възлиза на 238% от глобалния брутен вътрешен продукт през миналата година, с 9 процентни пункта повече от 2019 г. В щатски долари дългът възлиза на 235 трилиона долара, или с 200 милиарда долара над нивото си през 2021 г.

Данните за България

Според МВФ дългът на централното правителство (процент от БВП) е 31,44% (27 млрд. долара от от 86 млрд. долара номинален БВП за 2022 г.), с което бележи леко понижение от 31,55% за 2021 г.

Дългът на сектор "Държавно управление" (% от БВП) е около 33,71% в сравнение с 33,45% за предходната година.

Съотношение дълг/БВП е 23,1% и e сравнително ниско за Европейския съюз. Номиналния брутен вътрешен продукт (БВП) достига 165,38 млрд. долара, увеличение от 139,01 млрд. долара през 2021 г.

Политиците трябва да бъдат непоколебими

"Политиците ще трябва да бъдат непоколебими през следващите няколко години в своя ангажимент за запазване на устойчивостта на дълга", предупреждават от МВФ.

Въпреки възстановяването на икономическия растеж от 2020 г. и много по-високата от очакваната инфлация, публичният дълг остава упорито висок.

"Фискалните дефицити поддържаха нивата на публичния дълг високи, тъй като много правителства харчеха повече, за да стимулират растежа и да реагират на скоковете на цените на храните и енергията, дори след като прекратиха фискалната подкрепа, свързана с пандемията", се посочва в доклада.

В резултат на това публичният дълг е намалял само с 8% от БВП през последните две години, компенсирайки само около половината от свързаното с пандемията увеличение. Частният дълг, който включва дълга на домакинствата и нефинансовия корпоративен дълг, е намалял по-бързо с 12 на сто от БВП. Спадът обаче не е достатъчен, за да "изтрие" пандемичния скок.

Сили в тенденциите на дълга

Преди пандемията съотношението глобален дълг към БВП се е повишило в продължение на десетилетия. Глобалният публичен дълг се е утроил от средата на 70-те години на миналия век, за да достигне 92% от БВП (или малко над 91 трилиона долара) до края на 2022 г. Частният дълг също се е утроил до 146% от БВП (или близо 144 трилиона долара), но за по-дълъг период от време между 1960 г. и 2022 г.

МВФ отбелязва, че Китай е изиграл централна роля в увеличаването на глобалния дълг през последните десетилетия, тъй като заемите са изпреварили икономическия растеж. Дългът като дял от БВП се е повишил приблизително до същото ниво като в Съединените щати, докато в доларово изражение общият дълг на Китай (47,5 трилиона долара) все още е значително под този на Съединените щати (близо до 70 трилиона долара). Що се отнася до нефинансовия корпоративен дълг, делът на Китай от 28% е най-големият в света.

Дългът в развиващите се страни с ниски доходи също е нараснал значително през последните две десетилетия, макар и от по-ниски първоначални нива. Въпреки че нивата на дълга им, особено на частния дълг, остават средно сравнително ниски в сравнение с напредналите и нововъзникващите икономики, темпът на тяхното нарастване след глобалната финансова криза създаде предизвикателства и уязвимости. Повече от половината от развиващите се страни с ниски доходи са в дългови затруднения или са изложени на висок риск от такива, а около една пета от нововъзникващите пазари имат държавни облигации, търгуващи на затруднени нива.

Справяне с уязвимостта на дълга

Правителствата трябва да предприемат спешни стъпки, за да помогнат за намаляване на уязвимостта на дълга и да обърнат дългосрочните тенденции, подчертават от МВФ.

За дълга на частния сектор тези политики биха могли да включват бдителен мониторинг на дълговата тежест на домакинствата и нефинансовите корпорации, както и свързаните с тях рискове за финансовата стабилност.

По отношение на уязвимостта на публичния дълг, изграждането на надеждна фискална рамка може да ръководи процеса за балансиране на нуждите от разходи с устойчивостта на дълга.

За развиващите се страни с ниски доходи подобряването на капацитета за събиране на допълнителни данъчни приходи е от ключово значение. За тези с непоносим дълг също е необходим всеобхватен подход, който включва фискална дисциплина, както и преструктуриране на дълга съгласно общата рамка на Групата на двадесетте (Г-20) – многостранният механизъм за опрощаване и преструктуриране на държавен дълг – когато е приложимо, както е отбелязано в априлската Световна икономическа перспектива.

"Важно е, че намаляването на дълговото бреме ще създаде фискално пространство и ще позволи нови инвестиции, което ще помогне за насърчаване на икономическия растеж през следващите години. Реформите на трудовите и продуктовите пазари, които повишават потенциалното производство на национално ниво, биха подкрепили тази цел. Международното сътрудничество в областта на данъчното облагане, включително въглеродното данъчно облагане, би могло допълнително да намали натиска върху публичното финансиране", се казва в доклада.