... Наблюдава се известно „оживление“ в инвестициите в страната, коментира Лъчезар Богданов и добави, че частният сектор вече не може да разчита на евтина работна ръка.
Богданов 2023 - Новини
Икономическата обстановка в България се успокои в края на 2023
...... Наблюдава се известно „оживление“ в инвестициите в страната, коментира Лъчезар Богданов и добави, че частният сектор вече не може да разчита на евтина работна ръка.
Икономическата обстановка в България се успокои в края на 2023
...... икономика. Наблюдава се известно „оживление“ в инвестициите в страната, коментира Лъчезар Богданов и добави, че частният сектор вече не може да разчита на евтина работна ръка.
Икономическата обстановка в България се успокои в края на 2023
...... „оживление“ в инвестициите в страната, коментира Лъчезар Богданов и добави, че частният сектор вече не може да разчита на евтина работна ръка. Последвайте канала на
Само за периода януари септември 2023 г преките чуждестранни
...... интерес от страна на азиатски компании. Традиционно голям интерес към реализиране на проекти в България проявяват инвеститори от Германия и Турция, допълни тогава Палавеев. Източник БТА
Богдан Милчев: Пътната безопасност е досадно служебно задължение за всички министри
"Това е хулиганство на пътя. Ако приемем, че това са хулиганите на пътя, които демонстративно не спазват правилата пред всички останали, то трябва да им въздействаме по същия начин, както въздействахме на футболните хулигани. В момента ние не говорим за футболно хулиганство, много рядко са случаите."
Това коментира пред БНР д-р инж. Богдан Милчев от Института за пътна безопасност, бивш директор на КАТ – Пътна полиция.
Според Милчев МВР има капацитета да въздейства, което се вижда по активността на полицаите да посетят земеделците, които се канят да протестират.
"Пътната безопасност е досадно служебно задължение за всички министри. Това е едно малко елементче. За МВР този приоритет е само на думи. По същия начин е и Министерството на транспорта, по същия начин е регионалното министерство. Тези три министерства не действат като система."
"Когато станах шеф на КАТ, същият проблем беше на масата. Започнахме специализирани полицейски операции, променяхме законодателство и постигнахме някакъв успех. Но това е процес, на който трябва да въздействаш постоянно", отбеляза Милчев.
Моделът е сбъркан. Когато 2011 г. започнахме да решаваме този проблем, играехме на котка и мишка, на мускули. Но това не може да бъде решение на въпроса. Тези действия дават краткосрочен ефект и трябва да надградим, подчерта Богдан Милчев в предаването "Хоризонт до обед".
Според него това е работа на Държавната агенция "Безопасност на движението по пътищата", но тя се държи като неправителствена организация и "не искат да се карат с тримата министри".
"Този проблем много бързо може да бъде решен", категоричен е Богдан Милчев. По думите хората, които правят това, не са толкова много и може да бъдат идентифицирани и профилактирани.
"Обаче това, за да се направи, някой трябва да го ръководи, някой трябва да го изиска."
Моля, подкрепете ни.
КОМЕНТАРИ
Това е хулиганство на пътя Ако приемем че това са
...... са толкова много и може да бъдат идентифицирани и профилактирани. "Обаче това, за да се направи, някой трябва да го ръководи, някой трябва да го изиска."
Икономистът Любомир Дацов: Земеделците в момента си правят мечешка услуга
Те изкараха част от големите проблеми на повърхността, но аз не мисля, че Украйна и вносът от Украйна на зърно, и на част от храните, които са одобрени, са какъвто и да е проблем за земеделието в България, каза още той.
Наложи се миналата година, когато нямаше някакви ограничения, да бъдат внесени 16 000 тона при близо 4 милиона и нещо тона, от България се изнася около 3 милиона и нещо заради храни, ползва се милион и половина. Всъщност така функционира пазарната икономика, добави Дацов.
Само това повдига няколко въпроса. Текущата европейска схема за подпомагане на земеделието видимо създава много повече проблеми, а се създават проблем, защото се концентрират много пари в много малко група от хора, коментира финансистът.
Аз съм един от хората, които правих как ще изглежда рамката след присъдиняването ни към Европейския съюз и бях национален координатор на еврофондовете в България. През 2005 година имах екип от Световна банка и от Европейската комисия, които се занимавахме точно с това нещо, разкри Дацов.
Нашето предложение беше тотално различно и беше акцентирано върху развитието на малките ферми, технически продукти и качество, спрямо тази схема, която беше одобрена още тогава. Земеделците си прокараха схемата на плащане на площ, която в края на краищата, ако отворите този документ, който съществува, още може да се прочете, доведе точно до това нещо, продължи той.
Още тогава ние казахме, че около 75% от всички пари ще отидат в около 5% от фермерите. Реално сега около 75% отиват в 100 големи фамилии в България. Нищо лошо, ама това създава другите проблеми, проблемите за концентрация. Защото България в момента е номер едно в Европа по концентрация на земята, заяви още Дацов.
Той посочи по-големия проблем, който са били написали тогава и тази схема е създала.
„Една нормална ферма, минимум от 4 до 5000 декара, се отработва в оптималното състояние от 40 000 декара. Една такава ферма, ако погледнете в България, има и ферма, която е свързаните фирми около милион и 200 000 декара, но това води до нещо друго. Това е така наречения американски тип земеделие, което е базирано на четири продукта, които се продават на борсата. Тези четири продукта изискват 10 човека работници за 40 000 декара, с много техника, което означава, че 40 000 декара например, ако изключим Добруджа, означава, че в другите общини ти си взел земята и създаваш работа за 10 човека в цялата община“, разкри Любомир Дацов.
Според него това е абсолютно неустойчива схема и една от причините за урбанизацията за местенето на хората от селата към градовете, е точно липсата на работа, и земеделието е част от проблема тук.
Моля, подкрепете ни.
КОМЕНТАРИ
Шеф на петролната асоциация: Дано не съм лош пророк, но цена от 3 лв за литър бензин ще е добра цена
По думите му предлагането на готови горива на международните пазари- особено в нашия регион, не е особено голямо. „Търсенето е по-високо от предлагането, което води до поскъпването. И трябва донякъде с гордост да кажа, че българският пазар предложи наистина в туристическия сезон и в силния за земеделците период най-доброто, което можеше да предложи като цена за това лято”.
„Нефтът през последните 10 дни е на цени от 92-93 долара за барел, а това са оферти, които ще се изпълняват през следващите 30-40 дни – това означава, че сме близо до 100-те долара за барел нефт. Това бяха едни от най-страшните нива в котировките, които видяхме през юли и юни 2022 година. Вероятно и готовите продукти след няколко седмици е се приближат до онези високи нива, които видяхме през миналата година”, подчерта Терзиев, пише novini.bg.
Моля, подкрепете ни.
КОМЕНТАРИ
По думите му предлагането на готови горива на международните пазари
...... 2022 година. Вероятно и готовите продукти след няколко седмици е се приближат до онези високи нива, които видяхме през миналата година”, подчерта Терзиев, пише novini.bg.
Икономистът Лъчезар Богданов: Проблемът е в цената, не в пшеницата. Проблемът е със слънчогледа
"Имаме рекордна реколта слънчоглед за тази година, с около 8% по-висока от средната за последните 5 години. И да спрем да внасяме, цената продължава да се движи от международните тенденции. Това е болката. Решението очевидно не е спирането на вноса. Имахме спрян внос 5 месеца. Цените понякога вървят надолу, понякога нагоре. Ситуацията е такава: цената на слънчогледа падна дори след забраната мисля, че със 7-8%, а от пиковете от миналата година падна с 60%", добави той.
"Държавата трябва да помага, когато има шок, но трябва да помага прецизно с хирургически инструмент", смята Богданов.
"Протестът не е само на зърнопроизводителите. Не приемаме думите на министър-председателя. Никога не сме отказвали диалога. Идваме с тракторите за диалог. Изявявали сме желание за тези разговори, но до момента не сме стигнали до нищо конкретно. Политическият момент въобще не е на дневен ред. Такова заиграване няма", каза от своя страна Георги Стоянов, председател на Българския фермерски съюз.
"Нашият проблем е чисто икономически, политическата окраска, която се опитват да придадат, не е правилна за нас. Противопоставят ни сектор срещу сектор. Държавата трябва да ограничи вноса от Украйна, поне временно докато продадем продукцията си", коментира Преслав Борисов, зърнопроизводител и бивш зам.-министър на земеделието.
Моля, подкрепете ни.
КОМЕНТАРИ
Икономистът Лъчезар Богданов: Проблемът е в цената, не в пшеницата
"Имаме рекордна реколта слънчоглед за тази година, с около 8% по-висока от средната за последните 5 години. И да спрем да внасяме, цената продължава да се движи от международните тенденции. Това е болката. Решението очевидно не е спирането на вноса. Имахме спрян внос 5 месеца. Цените понякога вървят надолу, понякога нагоре. Ситуацията е такава: цената на слънчогледа падна дори след забраната мисля, че със 7-8%, а от пиковете от миналата година падна с 60%", добави той.
"Държавата трябва да помага, когато има шок, но трябва да помага прецизно с хирургически инструмент", смята Богданов.
"Протестът не е само на зърнопроизводителите. Не приемаме думите на министър-председателя. Никога не сме отказвали диалога. Идваме с тракторите за диалог. Изявявали сме желание за тези разговори, но до момента не сме стигнали до нищо конкретно. Политическият момент въобще не е на дневен ред. Такова заиграване няма", каза от своя страна Георги Стоянов, председател на Българския фермерски съюз.
"Нашият проблем е чисто икономически, политическата окраска, която се опитват да придадат, не е правилна за нас. Противопоставят ни сектор срещу сектор. Държавата трябва да ограничи вноса от Украйна, поне временно докато продадем продукцията си", коментира Преслав Борисов, зърнопроизводител и бивш зам.-министър на земеделието.
Моля, подкрепете ни.
КОМЕНТАРИ
Имаме рекордна реколта слънчоглед за тази година с около 8
...... сектор срещу сектор. Държавата трябва да ограничи вноса от Украйна, поне временно докато продадем продукцията си", коментира Преслав Борисов, зърнопроизводител и бивш зам.-министър на земеделието.
Пет причини Борисов да ненавижда министъра на икономиката
Докато за земеделския министър Кирил Вътев е ясно защо – просто удобна боксова круша по актуална тема (хем не оправдава зърнарите, хем министърът крив), то споменаването на икономическия Богдан Богданов беше странно. Но не и необяснимо. Ето 5 легитимни причини ГЕРБ да ненавиждат министъра на икономиката:
Богданов спря партийните назначения по държавните бордове и намали наполовина заплатите на изпълнителните директори в дружествата, в които с години влизаха ГЕРБ кадри.
Ограничи "сладките" т.нар. представителни разходи на същите тези представители в бордовете и намали броя на членовете им.
Осветли още 100 млн. лв. над онзи половин милиард лева от потъналите за язовири средства, за тръбопровода на Перник - афиширан като страхотен успех от самия Борисов, както и за недостроения, но за сметка на това предплатен пак от правителствата на Борисов Правителствен комплекс.
Зае се да оздравява ДКК - "черната дупка" на ГЕРБ, която с години хранеше определени фирми и кръгове с непрозрачни инхаус поръчки за милиони. Май не беше питал и за назначенията в новия борд.
След продължително ходене по мъките по темата от куп правителства, Богданов взе, че реши проблема и с Пловдивския панаир, който аха-аха да падне в лапите на Георги Гергов – а да си припомним, че ГЕРБ го защитаваше години наред, преди Борисов да се скара със кмета на Пловдив.
Да видим дали името на Богдан Богданов ще изплува като министър за смяна след ротацията, ако някой журналист се престраши да зададе въпрос на Мария Габриел в следващата й медийна изява.
Моля, подкрепете ни.
КОМЕНТАРИ
Докато за земеделския министър Кирил Вътев е ясно защо –
...... Богданов ще изплува като министър за смяна след ротацията, ако някой журналист се престраши да зададе въпрос на Мария Габриел в следващата й медийна изява.
На думата ”Майбах” май откачихте: Зърнопроизводители бесни на държавата
"Ако "хората с Майбасите" получават незаконно пари, държавата да си свърши работата. От 70 хил. души 10 да имат "Майбах". Какво трябва да направят останалите? Властта да не ги поставя като пилон. Аз "Майбах" нямам. Институциите да си свършат работата", поде Жекова, която бе прекъсната от Виктор Николаев, който се опита няколко пъти да зададе уточняващи въпроси. Без успех.
"На думата "Майбах" откачихте", заяви Виктор Николаев.
"Не съм откачила. Аз в такъв разговор няма да влизам. Аз съм спокойна. Нямам "Майбах", повтори още Жекова.
"Въпросът не беше дали вие имате "Майбах", а дали са концентрирани огромен брой от средствата в малък брой хора", обясни Николаев.
"Не мога да отговоря. Институциите да си свършат работата. 20 лева е субсидията за 1 декар производство. 13 лева получаваме от Европейската комисия за това, че спазваме зелените изисквания. Това е плащането, което получаваме за 2022 г.", отсече Жекова.
Яростният спор всъщност е предизвикан от вчерашното решение на парламента да вдигне забраната върху вноса на украинско зърно - решение, заради което от бранша заплашиха с протести. Ембаргото беше въведено от служебното правителство през април, заедно с още четири държави в Европа. Според настоящия кабинет обаче тя е ощетила хазната с милиони, а вноса на украинско зърно ще спомогне за овладяване на инфлацията.
Икономистът Лъчезар Богданов коментира в социалните мрежи данни за печалби от 2,5 млрд.
“За мен е много важно, ако в даден бранш има много голям шок от непредвидено външно събитие – бедствие, война, и има рязка промяна в икономическите условия, то там да има целенасочена помощ, която да компенсира щети и разходи, понесени от външни шокове, извън контрола на съответния предприемач. Но бланкетното помагане – това е малко класова борба”, смята Лъчезар Богданов.
Той коментира, че България е огромен нетен износител на пшеница. ¾ от българската пшеница се изнасяли.
При слънчогледа ситуацията била друга.
“Ако проследим по години и месеци данните за нетен внос на слънчоглед и износът на слънчогледово олио - това са 2 скачени съда. Когато има повече внос на слънчоглед, има повече износ на олио”, обясни Богданов.
“За пшеницата имаше свободен внос и до днешна дата е свободен. Защо няма внос на пшеница – защото има много голяма българска продукция, която ще бъде изнесена”, каза Богданов.
“Не искат да признаят открито, че миналата година след началото на войната – първите седмици и месеци, на световните борси имаше много рязък скок на цената и на пшеницата, и особено на слънчогледа, който стигна 1000 евро на тон. Някои хора вероятно си помислиха, че това ще е новото нормално и всичко под това им изглежда ниско”, каза Богданов.
“В момента цената на слънчогледа е по-ниска и във Франция. Ако гледате там котировките на тамошните тържища, те какво общо имат с вноса от Украйна? На българския пазар, на който евентуално ще се появи някой камион, няма общо, но цената пак е с 60% по-ниско отколкото беше пикът миналата година. Така че, нека да гледаме данните и да видим реално какво е състоянието и ако някъде конкретни производители имат конкретни щети, нанесени от скъпи торове, много голям разход за гориво - това е нормалната схема, която се прилага и за други браншове, и за селското стопанство”, заяви Богданов.
“Печалбата от 2,5 милиарда лева е пръсната на 70 000 производители. По данни на Министерството на финансите 2 милиарда са субсидиите. Ако 2 милиарда са субсидии и 2 милиарда са печалбите ни – означава, че тези печалби сме ги калкулирали само от субсидии”, отговори Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.
“Използва се за база една добра година за сектор земеделие. Производството през 2022 и 2023 година е безумно скъпо - заради цена на торове, заради политиката, заради цена на горива. Тоест ако на теб един декар слънчоглед ти струва между 120 и 150 декара производство без ренти, приходът ти, понеже климатичните условия са такива, е около 150 килограма, т.е. приходът ти на база лев ще бъде 105 лева, на база днешна цена. Тогава имаме ли нужда от помощ в сектора? Имаме. И в този аспект искам да кажа, че вносът на пшеница не беше активен, защото нямаше достатъчно ценова разлика”, коментира Жекова.
Моля, подкрепете ни.
КОМЕНТАРИ
Ако хората с Майбасите получават незаконно пари държавата да си
...... помощ в сектора? Имаме. И в този аспект искам да кажа, че вносът на пшеница не беше активен, защото нямаше достатъчно ценова разлика”, коментира Жекова.
Намаляване на административната тежест и сроковете за изпълнение на чуждестранните
...... същия период на 2022 г. стокообменът ни възлиза на 376.9 млн. щ.д.; от които износ 281.4 млн. щ. д. и внос 95.5 млн. щ.д. /БГНЕС
Твърде много шум се вдига за Бюджет 2023 Изхабихме твърде
...... защото никой не посмя да върне ДДС-то в нормалните му граници“, каза финансовият експерт Мика Зайкова. Според нея това означава, че ще увеличим заемите си.
Твърде много шум се вдига за Бюджет 2023 Изхабихме твърде
...... и защото никой не посмя да върне ДДС-то в нормалните му граници“, каза финансовият експерт Мика Зайкова.Според нея това означава, че ще увеличим заемите си.
Българският таекуондист Любомир Богданов се размина с бронзовия медал в
...... ден българското участие в турнира по таекуондо продължава с Митко Джорджев (68 кг) и Божидар Аврамов (63 кг).Намерете БНТ в социалните мрежи: , , ,
Икономическият анализатор Лъчезар Богданов сподели своето мнение за предложения от
...... са прости. В оставащите месеци до края на годината има проекти, които още не са стартирали", каза той в предаването "Още от деня" по БНТ
България е с едно от най енергоемките и въглеродно интензивни производства
...... на индустриалните енергийни консуматори" (БФИЕК), Kaufland. Green Week 2023 се осъществява с медийната подкрепа на БНТ, БТА, БНР, bTV Media Group, Дарик Радио, Еconomic.bg, ESGnews.bg, Euronews.
Предложеният бюджет за 2023 година може да не се харесва
...... да не правим сметки”. Каримански напомни, че е важно сега наистина да инвестира България в производството. Затова, по думите му, и Румъния и Хърватия ни изпреварват.
Проектобюджетът за 2023 не е антисоциален каза в Денят започва
...... т.н. Сега ще има ръст, но по-малък, така че трябва да се мисли по-обрано", допълни Лъчезар Богданов, Институт за пазарна икономика. Вижте още във видеото.
След поредица от благоприятни развития които стъпка по стъпка разрешават
...... броя на новите ипотечни кредити, а оттам – и на общото търсене на пазара, с всички последващи ефекти върху строителството и свързаните производства и услуги.
През 2022 г в България бяха счупени много рекорди –
...... можем ли да охладим икономиката в някаква степен, да свалим инфлацията, без да изпадаме в същата финансова криза, каквато се случи 2008-2009 г.“, каза икономистът.
През 2022 г в България бяха счупени много рекорди –
...... ли да охладим икономиката в някаква степен, да свалим инфлацията, без да изпадаме в същата финансова криза, каквато се случи 2008-2009 г.“, каза икономистът.Източник: БНР
Ще има натиск на пазара на имоти а инфлацията ще
...... по-скоро е отворен въпрос. В краткосрочен план със сигурност мисля, че ще върнем поне няколко пункта назад годишната инфлация в следващите 3 до 5 месеца.