Местни жители съобщават, че са чули силна експлозия в Севастопол, а официални руски институции в Крим съобщават, че мостът над Керченския проток е блокиран. Властите призовават блокираните на моста хора да запазят спокойствие и да следват инструкциите на служителите по транспортна сигурност.

По-рано назначеният от Русия губернатор на Крим Михаил Развожаев съобщи, че е била предотвратена ракетна атака срещу Севастопол. Свалени са били няколко дрона край Севастопол.

"Ако "хората с Майбасите" получават незаконно пари, държавата да си свърши работата. От 70 хил. души 10 да имат "Майбах". Какво трябва да направят останалите? Властта да не ги поставя като пилон. Аз "Майбах" нямам. Институциите да си свършат работата", поде Жекова, която бе прекъсната от Виктор Николаев, който се опита няколко пъти да зададе уточняващи въпроси. Без успех. 

"На думата "Майбах" откачихте", заяви Виктор Николаев. 

"Не съм откачила. Аз в такъв разговор няма да влизам. Аз съм спокойна. Нямам "Майбах", повтори още Жекова. 

"Въпросът не беше дали вие имате "Майбах", а дали са концентрирани огромен брой от средствата в малък брой хора", обясни Николаев. 

"Не мога да отговоря. Институциите да си свършат работата. 20 лева е субсидията за 1 декар производство. 13 лева получаваме от Европейската комисия за това, че спазваме зелените изисквания. Това е плащането, което получаваме за 2022 г.", отсече Жекова. 

Яростният спор всъщност е предизвикан от вчерашното решение на парламента да вдигне забраната върху вноса на украинско зърно - решение, заради което от бранша заплашиха с протести. Ембаргото беше въведено от служебното правителство през април, заедно с още четири държави в Европа. Според настоящия кабинет обаче тя е ощетила хазната с милиони, а вноса на украинско зърно ще спомогне за овладяване на инфлацията. 

Икономистът Лъчезар Богданов коментира в социалните мрежи данни за печалби от 2,5 млрд. 

“За мен е много важно, ако в даден бранш има много голям шок от непредвидено външно събитие – бедствие, война, и има рязка промяна в икономическите условия, то там да има целенасочена помощ, която да компенсира щети и разходи, понесени от външни шокове, извън контрола на съответния предприемач. Но бланкетното помагане – това е малко класова борба”, смята Лъчезар Богданов.  

Той коментира, че България е огромен нетен износител на пшеница. ¾ от българската пшеница се изнасяли.

При слънчогледа ситуацията била друга.

“Ако проследим по години и месеци данните за нетен внос на слънчоглед и износът на слънчогледово олио - това са 2 скачени съда. Когато има повече внос на слънчоглед, има повече износ на олио”, обясни Богданов.

“За пшеницата имаше свободен внос и до днешна дата е свободен. Защо няма внос на пшеница – защото има много голяма българска продукция, която ще бъде изнесена”, каза Богданов.

“Не искат да признаят открито, че миналата година след началото на войната – първите седмици и месеци,  на световните борси имаше много рязък скок на цената и на пшеницата, и особено на слънчогледа, който стигна 1000 евро на тон. Някои хора вероятно си помислиха, че това ще е новото нормално и всичко под това им изглежда ниско”, каза Богданов.

“В момента цената на слънчогледа е по-ниска и във Франция. Ако гледате там котировките на тамошните тържища, те какво общо имат с вноса от Украйна? На българския пазар, на който евентуално ще се появи някой камион, няма общо, но цената пак е с 60% по-ниско отколкото беше пикът миналата година. Така че, нека да гледаме данните и да видим реално какво е състоянието и ако някъде конкретни производители имат конкретни щети, нанесени от скъпи торове, много голям разход за гориво - това е нормалната схема, която се прилага и за други браншове, и за селското стопанство”, заяви Богданов.

“Печалбата от 2,5 милиарда лева е пръсната на 70 000 производители. По данни на Министерството на финансите 2 милиарда са субсидиите. Ако 2 милиарда са субсидии и 2 милиарда са печалбите ни – означава, че тези печалби сме ги калкулирали само от субсидии”, отговори Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.

“Използва се за база една добра година за сектор земеделие. Производството през 2022 и 2023 година е безумно скъпо - заради цена на торове, заради политиката, заради цена на горива. Тоест ако на теб един декар слънчоглед ти струва между 120 и 150 декара производство без ренти, приходът ти, понеже климатичните условия са такива, е около 150 килограма, т.е. приходът ти на база лев ще бъде 105 лева, на база днешна цена. Тогава имаме ли нужда от помощ в сектора? Имаме. И в този аспект искам да кажа, че вносът на пшеница не беше активен, защото нямаше достатъчно ценова разлика”, коментира Жекова.

Това се посочва в анализа на Института за изследване на войната. 

От там прогнозират, че Русия по всяка вероятнос тще се опита да продължи да създава напрежене по маршрутите за износ на украинско зърно, за да засили разделението между Киев и нейните партньори в Централна Европа. 

От ISW посочват, че войските на Украйна продължават настъпателните си операции в Западно Запорожие. От там коментираха и вчерашния спор между военния зам.-министър Хана Маляр е Трета щурмова бригада около освобождаването на Андрийвка. Силите продължават постепенно да напредват в посока Мелитопол.

Коментира се още унищожаването на руската система С-400 "Триумф" близо до Евпатория. Украинските сили са поразили радара и антените на системата С-400 с дронове и са поразили стартовите комплекси с две крилати ракети "Нептун".

Руското министерство на отбраната (МО) съобщи, че руската противовъздушна отбрана е прихванала 11 украински дрона над Крим, но не споменава украински ракетни удари.

Кадри показват експлозия близо до Евпатория.

Руските сили наскоро са разположили батарея С-400 извън Евпатория и че експлозията е станала на същото място, където е била разположена руска система С-400 през август 2022 г. Украинските сили удариха руска система за противовъздушна отбрана близо до окупираната Евпатория, Крим, на 14 септември, което предполага, че може да има системни тактически грешки с руските системи за противовъздушна отбрана в окупирания Крим.

Местни медии съобщават, че колата е била ударена около 16:33 ч. недалеч от с. Дамяница. По първоначална информация, при спусната бариера и червен светлинен сигнал, лек автомобил е предприел изпреварване на чакащи на бариерата автомобили, в резултат на което е блъснат от преминаващ влак.

Работата по установяване на всички факти и обстоятелства, свързани с инцидента продължава. 

Инцидентът е от септември миналата година, а от Москва заявиха, че става дума за "техническа грешка". Министерството на отбраната (MO) на Обединеното кралство публично прие руското обяснение. Но сега трима високопоставени западни източници от отбраната, запознати с инцидента, твърдят пред BBC, че руските комуникации, прихванати от самолета RC-135 Rivet Joint на RAF, дават много различна информация от официалната версия.

Самолетът на RAF - с екипаж до 30 души зпълняваше мисия за наблюдение над Черно море в международното въздушно пространство на 29 септември миналата година, когато се натъкна на два руски изтребителя SU-27. Прихванатите комуникации показват, че един от руските пилоти е смятал, че е получил разрешение да се прицели в британския самолет, следвайки двусмислена команда от руска наземна станция. Вторият обаче не го е направил, защото според разкритията от комуникацията между двамата пилоти, не е имало разрешение за това.

Първият пилот е изстрелял ракета въздух-въздух, която обаче не е успяла да фиксира целта си. Последвал е и втори изстрел, въпреки противоречията между двамата пилоти. Втората пакета просто е паднала от крилото, което предполага, че оръжието или е било неизправно, или че изстрелването е било прекратено преждевременно.