Това заяви в интервю за Българската телеграфна агенция българската писателка и поетеса Кристин Димитрова - носител на много национални награди за литература. Нейните стихове и разкази са публикувани в антологии и литературни издания в 32 страни по света и са преведени на 27 езика.

Димитрова е била поканена да участва във Международния фестивал на поезията в Букурещ през българското Министерство на културата.

"Представяла съм България в САЩ, Китай, Великобритания, Германия, Холандия, Франция, Турция, Швеция, Словения, Белгия, Чехия, Швейцария. Всеки път по покани от различни места. Надявам се да съм я представила добре и в Румъния", заявява поетесата. 

Кристин Димитрова не посещава за първи път северната българска съседка. През 2012 г. романът и "Сабазий" излиза в Румъния в превод на Параскива Бобок. Именно тогава Димитрова отива в Букурещ, за да представи книгата си на Панаира на книгата. 

"Панаирът им е голям и впечатляващ. За съжаление не владея румънски, така че ми се наложи да говоря на английски. Това малко ме отдалечи от публиката и аз останах с неловкото чувство за наполовина свършена работа. На тръгване обаче една от редакторките в издателството ми каза: “С голям интерес ти прочетохме книгата. Очевидно във всички страни от бившия социалистически лагер при прехода се е случило едно и също. Все едно беше писана за Румъния“. И аз отново се качих в облаците. В България обаче вече знаем, че Румъния се справя по-добре. Често пъти се дава за пример в различни области – спешна медицина, машиностроене, поп музика, средна заплата... В момента ми е лесно да дам за пример и Международния фестивал на поезията, какъвто ние нямаме", категорична е Димитрова.

Това заяви в интервю за Българската телеграфна агенция българската писателка и поетеса Кристин Димитрова - носител на много национални награди за литература. Нейните стихове и разкази са публикувани в антологии и литературни издания в 32 страни по света и са преведени на 27 езика.

Димитрова е била поканена да участва във Международния фестивал на поезията в Букурещ през българското Министерство на културата.

"Представяла съм България в САЩ, Китай, Великобритания, Германия, Холандия, Франция, Турция, Швеция, Словения, Белгия, Чехия, Швейцария. Всеки път по покани от различни места. Надявам се да съм я представила добре и в Румъния", заявява поетесата. 

Кристин Димитрова не посещава за първи път северната българска съседка. През 2012 г. романът и "Сабазий" излиза в Румъния в превод на Параскива Бобок. Именно тогава Димитрова отива в Букурещ, за да представи книгата си на Панаира на книгата. 

"Панаирът им е голям и впечатляващ. За съжаление не владея румънски, така че ми се наложи да говоря на английски. Това малко ме отдалечи от публиката и аз останах с неловкото чувство за наполовина свършена работа. На тръгване обаче една от редакторките в издателството ми каза: “С голям интерес ти прочетохме книгата. Очевидно във всички страни от бившия социалистически лагер при прехода се е случило едно и също. Все едно беше писана за Румъния“. И аз отново се качих в облаците. В България обаче вече знаем, че Румъния се справя по-добре. Често пъти се дава за пример в различни области – спешна медицина, машиностроене, поп музика, средна заплата... В момента ми е лесно да дам за пример и Международния фестивал на поезията, какъвто ние нямаме", категорична е Димитрова.

Това заяви председателят на Контактната група на Европейския парламент за политиката по миграция евродепутатът Елена Йончева.

Остават едва няколко месеца за постигане на споразумение между Европейския парламент и Съвета, но все още очакваме държавите членки да изработят единна позиция и да седнат на масата за преговори, допълни тя.

В сряда Контактната група проведе съвместно заседание с представители на пет държави членки, включително от Испания, която председателства Съвета на ЕС. На срещата евродепутатите призоваха за пореден път държавите членки да постигнат съгласие по регламента за разпределение на отговорностите в кризисни ситуации и да започнат преговори с ЕП. Парламентаристите взеха решение да спрат преговори със Съвета по част от пакта, за да приканят държавите членки да намерят консенсус за регламента за кризисни ситуации.

„Регламентът за кризисни ситуации е основна част от реформата на политиката по миграция на ЕС. Европейският парламент предвижда да се създаде механизъм държавите членки да поемат своите отговорности по отношение на мигранти и лица търсещи убежище. Без да има възможност страни като Унгария и Полша да си затворят очите и да откажат да се разпредели тежестта - за сметка на България и другите държави от първа линия, особено в случаите на засилен натиск. 

Преговорите между ЕП и държавите членки в Съвета продължават няколко месеца, за да се постигне съгласие по регламент, който определя механизъм на действие в обичайни ситуации. Наложително е обаче да намерим решения именно за случаи на силен миграционен натиск, като този, който помним от 2015 година“, коментира Елена Йончева. 

„България е държава на първа линия. Ето защо всеки инструмент на разпределение на отговорностите – преместване на мигранти в друга държава или финансова помощ, която да се използва за целите на укрепване на границата, е в наша полза. Ние сме сред държавите с най-голям интерес от подобна реформа.“

Елена Йончева е председател на Контактната група по въпросите на убежището от повече от две години. В нея са включени докладчиците на всички законодателни предложения по Пакта за убежище и миграция на ЕС. Тя координира преговорите между Европейския парламент, държавите членки в Съвета и Европейската комисия. Първите пробиви, след няколко години безуспешни опити за реформа на управлението на миграцията в Съюза, бяха постигнати с доклада на Елена Йончева за новия регламент на Европейската агенция за убежището. По нейно предложение беше изработена и одобрена пътна карта, която очертава необходимите стъпки в отделните законодателни предложения до края на мандата на ЕП през 2024 г. 

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП: https://www.socialistsanddemocrats.eu/