Военната операция във Венецуела в исторически контекст или “Кинетичната демокрация“ на еднополюсния свят
“Не-четиво “ за либерали и атлантици
„
Крал без да упражнява власт е неуместно. “
Джеймс Монр - 1817-1925
“Предпочитам дълготраен мир в света, в сравнение с да бъда президент. Желая мир, работя за мир и се апелирам за мир непрекъснато. “
Хари С. Труман - 1945-1953
Доктрината Монро и Доктрината Труман -
историческа вероятност
Доктрината Монро (1923 )
Доктрината Монро (1923) на името на президент Джеймс Монро е тактиката на Съединени американски щати обявявайки Западното полукълбо (Северна, Средна и Южна Америка) за неразрешена зона за колонизация и интервенция от други срани. Според тази теория Западното полукълбо е извънредна сфера на въздействие на Съединени американски щати, предупреждавайки, че всяка европейска интервенция ще бъде възприета като враждебна зa Съединени американски щати.
Доктрината Труман (1947 г.)
Доктрината Труман (1947 г.) е преобладаващата външна политика на Съединени американски щати по време на Студената война, гарантираща американска политическа, икономическа, включително и военна поддръжка на страни, застрашени от руския комунизъм. Тази теория бележи прехода от изолационизъм към световна намеса и началото на PaxAmericana.
Военни интервенции на Съединени американски щати през 20 Век, 1900-2000 без присъединяване им в Първата и Втората международни войни:
1900 година Китай, десант на американски военноморски сили.
1901 година Колумбия, Панама, десант на американски военноморски сили.
1903 година Колумбия, Панама, с поддръжката на американски военни сили група от Северна Панама афишира независимостта на страната.
1903 година Хондурас, десант на американските военноморски сили в Пуерто Кортес.
1903 година Доминиканска република, десант на американските военноморски сили в Санто Доминго.
1904–1905 година Корея, десант на американските военноморски сили в Сеул, където остават за години.
1906–1907 година Куба, десант на американските военноморски сили. Съединени американски щати построяват голяма морска база в Гуантанамо Бей.
1907 година Никарагуа, войските заемат основните центрове.
1907 година Хондурас, десант на американските военноморски сили в градовете Трухильо, Сейба, Пуерто Кортес, Сан Педро, Лагуна и Колумбия.
1908 година Панама, десант на американските военноморски сили и продължителни военни интервенции.
1910 година Никарагуа, десант на американските военноморски сили в Блуфилдс и Коринто.
1911 година Хондурас, намеса на американските военноморски сили.
1911–1941 година Китай, Съединени американски щати обезпечават военното си наличие в страната благодарение на 5-хилядна армия и флота от 44 кораба, патрулиращи китайските крайбрежия и реки.
1912 година Куба, Съединени американски щати изпращат войски в Хавана.
1912 година Панама, намеса на въоръжените сили.
1912 година Хондурас, десант на американските военноморски сили.
1913 година Мексико, военноморски десант в Сиарис Естеро.
1912–1933. Никарагуа, намеса на американските военноморски сили. Следва 20-годишна окупация на страната.
1913 година Мексико, десант на военноморски сили в Сиарис Естеро.
1914 година Доминиканска република, американските военноморски сили водят боеве в Сан Доминго.
1914 година Мексико, американските войски окупират най-важния пристанищен град на Мексико Веракрус от април до ноември.
1915–1916 година Мексико, под управлението на военачалник Джон Дж. Пършинг американски експедиционни сили минават тексаската граница и навлизат няколкостотин километра в мексиканска територия. По-късно са подсилени от над 11 000 офицери и бойци.
1914–1934 година Хаити, десант на американските военноморски сили, въздушни бомбардировки, които довеждат до 19-годишна военна окупация.
1916–1924 година Доминиканска република, боен десант и осемгодишна окупация на страната.
1917–1933 година Куба, десант на американските военноморски сили. Начало на 15-годишна окупация.
1918–1920 година Панама, военна намеса, военните остават в страната 2 години.
1918–1922 година Русия, американските военноморски сили и сухопътни войски се бият в разнообразни региони на страната в продължение на пет години.
1919 година Югославия, военноморски десант в Далмация.
1919 година Хондурас, военноморски десант.
1920 година Гватемала, военна намеса.
1922 година Турция, военноморските сили вземат участие в боеве в Смирна.
1922–1927 година Китай, военноморските сили и сухопътни войски се откриват за пет години в страната.
1924–1925 година Хондурас, за две години два морски десанта.
1927–1934 година Китай, военноморски сили и флот се откриват в страната.
1932 година Ел Салвадор, намеса на военноморски сили.
1933 година Военноморските сили се откриват в Куба.
1934 година Китай, военноморски десант във Фу Джоу.
1946 година Иран, войски се откриват в северната провинция.
1946–1949 година Китай, мощно американско военно наличие към 100 000 души армия се бие, образова и поучава локалните военни.
1947–1949 година Гърция, тригодишна битка с революционните сили на страната.
1948 година Италия, мощно присъединяване на Централно разузнавателно управление на САЩ в националните избори.
1948–1954 година Филипините, интервенции на специфичните войски – комaндосите, " загадка " война на Централно разузнавателно управление на САЩ.
1950–1953 година Корея, многочислени военни сили водят война на Корейския полуостров.
1953 година Иран, Централно разузнавателно управление на САЩ събаря държавното управление на премиер-министъра Мохамед Мосадег.
1954 година Виетнам, финансова и материална помощ в поддръжка на френските колониални военни интервенции, водещи, в края на краищата, до директна интервенция на военните сили на Съединени американски щати.
1954 година Гватемала, Централно разузнавателно управление на САЩ смъква държавното управление на президента Якоб Арбенс Гузман.
1958 година Ливан, десант на общо 14 000 военноморски сили и войска.
1959 година Хаити, военноморски десант.
1960 година Конго, Централно разузнавателно управление на САЩ смъква режима на премиер-министъра Лумумба и го екзекутира.
1960–1964 година Виетнам, последователно нахлуване на военни съветници и специфични сили.
1961 година Куба, Централно разузнавателно управление на САЩ поддържа нашествието в Залива на прасетата (Bay of Pigs).
1962 година Куба, атомна опасност и морска обсада.
1962 година Лаос, боен прелом, подсилен от Централно разузнавателно управление на САЩ.
1963 година Еквадор, Централно разузнавателно управление на САЩ подкрeпя свалянето на президента Хосе Мария Валескес Ибара.
1964 година Панама, конфликти сред американски войски и локални жители в зоната на канала.
1964 година Бразилия, Централно разузнавателно управление на САЩ поддържа военния прелом на държавното управление на Жоао Гилард и ген. Кастело Бранко завзема властта.
1965–1975 година Виетнам, 500 000 военни сили, сухопътни, морски, въздушни са ангажирани в тотална война, която трае 10 години.
1965 година Индонезия, Централно разузнавателно управление на САЩ подкрепя военния прелом, който смъква президента Сукарно и поставя на власт ген. Сухарто.
1965 година Конго, Централно разузнавателно управление на САЩ сътрудничи в подготвянето на боен прелом, който смъква президента Джозеф Касавубо и поставя на власт Жозеф Мобуту.
1965 година Доминиканска република, десант на 23 000 армия.
1965–1973 година Лаос, стартират кампанийни бомбардировки, които не престават осем години.
1966 година Гана, Централно разузнавателно управление на САЩ поддържа военния прелом против президента Куаме Нкрума.
1966–1967 година Гватемала, разширени контрареволюционни дейности.
1969–1975 година Камбоджа, Централно разузнавателно управление на САЩ поддържа военния прелом против принц Сианук и поставя на власт Лон Нал. Усилени бомбардировки в продължение на 7 години по границите с Виетнам.
1970 година Оман, интервенции против бунтовниците дружно с военноморските сили в Иран.
1971–1973 година Лаос, нахлуване на Съединени американски щати и Южен Виетнам.
1973 година Чили, Централно разузнавателно управление на САЩ поддържа военния прелом против президента Салвадор Алиенде. Ген. Аугусто Пиночет идва на власт.
1975 година Камбоджа, военноморски десант, военни дейности с държавните сили.
1978–1992 година Ангола, военни интервенции на Централно разузнавателно управление на САЩ.
1980 година Иран, десант на специфичните войски в Иранската пустиня. Неизправност в един от хеликоптерите осуетява заплануваното нахлуване.
1981 година Либия, Морски изтребители смъкват два либийски изтребителя по време на маневри над Средиземноморието.
1981–992 година Ел Салвадор, Централно разузнавателно управление на САЩ и специфичните войски стартират продължителни дейности против въстаниците.
1981–1990 година Никарагуа, Централно разузнавателно управление на САЩ управлява имигрантската " контра " интервенция. Американски самолети хвърлят морски мини в пристанищата.
1982–1984 година Ливан, десант на военноморските сили. Американската флота нападна локалните войски.
1983 година Гренада, военноморските сили завземат Гренада.
1983–1989 година Хондурас, разширена стратегия за военна помощ, целяща разпалването на боен спор.
1984 година Иран, два ирански изтребителя са свалени над Персийския залив.
1986 година Либия, самолети на Съединени американски щати бомбардират градовете Триполи и Бенгази, в това число директна офанзива на формалната резиденция на президента Муамар ал Кадафи.
1986 година Боливия, специфичните елементи стартират атака против въстаници.
1987–1988 година Иран, военноморските сили блокират ирански търговски транспортен съд. Свален е аероплан на гражданската авиация.
1989 година Либия, военноморските въздушни сили смъкват два либийски изтребителя над залива Ситра.
1989 година Филипините, Централно разузнавателно управление на САЩ и специфичните елементи стартират интервенции против въстаническите сили.
1989–1990 година Панама, 27- хилядна армия, военноморски и въздушни сили вземат участие в свалянето на президента Нориега.
1990 година Либерия, разполагане на войски.
1990–1991 година Ирак, солидна военна интервенция, морска обсада, въздушни удари: многочислена армия нападна иракските сили в окупиран Кувейт.
1991–2003 година Ирак, надзор над иракското въздушно пространство на север и юг с периодически въздушни офанзиви по въздушни и земни цели.
1991 година Хаити, боен прелом, подкрепят от Централно разузнавателно управление на САЩ, смъква от власт президента Жан-Бертран Аристид.
1992–1994 година Сомалия, намеса на специфични американки елементи.
1992–1994 година Югославия, солидно присъединяване в блокадата на Сърбия и Черна гора от войските на НАТО.
1993–1995 година Босна, интензивно присъединяване с въздушни и сухопътни войски.
1994–1996 година Хаити, войските възвръщат президента Жан-Бертран Арестите.
1995 година Хървати
„
Крал без да упражнява власт е неуместно. “
Джеймс Монр - 1817-1925
“Предпочитам дълготраен мир в света, в сравнение с да бъда президент. Желая мир, работя за мир и се апелирам за мир непрекъснато. “
Хари С. Труман - 1945-1953
Доктрината Монро и Доктрината Труман -
историческа вероятност
Доктрината Монро (1923 )
Доктрината Монро (1923) на името на президент Джеймс Монро е тактиката на Съединени американски щати обявявайки Западното полукълбо (Северна, Средна и Южна Америка) за неразрешена зона за колонизация и интервенция от други срани. Според тази теория Западното полукълбо е извънредна сфера на въздействие на Съединени американски щати, предупреждавайки, че всяка европейска интервенция ще бъде възприета като враждебна зa Съединени американски щати.
Доктрината Труман (1947 г.)
Доктрината Труман (1947 г.) е преобладаващата външна политика на Съединени американски щати по време на Студената война, гарантираща американска политическа, икономическа, включително и военна поддръжка на страни, застрашени от руския комунизъм. Тази теория бележи прехода от изолационизъм към световна намеса и началото на PaxAmericana.
Военни интервенции на Съединени американски щати през 20 Век, 1900-2000 без присъединяване им в Първата и Втората международни войни:
1900 година Китай, десант на американски военноморски сили.
1901 година Колумбия, Панама, десант на американски военноморски сили.
1903 година Колумбия, Панама, с поддръжката на американски военни сили група от Северна Панама афишира независимостта на страната.
1903 година Хондурас, десант на американските военноморски сили в Пуерто Кортес.
1903 година Доминиканска република, десант на американските военноморски сили в Санто Доминго.
1904–1905 година Корея, десант на американските военноморски сили в Сеул, където остават за години.
1906–1907 година Куба, десант на американските военноморски сили. Съединени американски щати построяват голяма морска база в Гуантанамо Бей.
1907 година Никарагуа, войските заемат основните центрове.
1907 година Хондурас, десант на американските военноморски сили в градовете Трухильо, Сейба, Пуерто Кортес, Сан Педро, Лагуна и Колумбия.
1908 година Панама, десант на американските военноморски сили и продължителни военни интервенции.
1910 година Никарагуа, десант на американските военноморски сили в Блуфилдс и Коринто.
1911 година Хондурас, намеса на американските военноморски сили.
1911–1941 година Китай, Съединени американски щати обезпечават военното си наличие в страната благодарение на 5-хилядна армия и флота от 44 кораба, патрулиращи китайските крайбрежия и реки.
1912 година Куба, Съединени американски щати изпращат войски в Хавана.
1912 година Панама, намеса на въоръжените сили.
1912 година Хондурас, десант на американските военноморски сили.
1913 година Мексико, военноморски десант в Сиарис Естеро.
1912–1933. Никарагуа, намеса на американските военноморски сили. Следва 20-годишна окупация на страната.
1913 година Мексико, десант на военноморски сили в Сиарис Естеро.
1914 година Доминиканска република, американските военноморски сили водят боеве в Сан Доминго.
1914 година Мексико, американските войски окупират най-важния пристанищен град на Мексико Веракрус от април до ноември.
1915–1916 година Мексико, под управлението на военачалник Джон Дж. Пършинг американски експедиционни сили минават тексаската граница и навлизат няколкостотин километра в мексиканска територия. По-късно са подсилени от над 11 000 офицери и бойци.
1914–1934 година Хаити, десант на американските военноморски сили, въздушни бомбардировки, които довеждат до 19-годишна военна окупация.
1916–1924 година Доминиканска република, боен десант и осемгодишна окупация на страната.
1917–1933 година Куба, десант на американските военноморски сили. Начало на 15-годишна окупация.
1918–1920 година Панама, военна намеса, военните остават в страната 2 години.
1918–1922 година Русия, американските военноморски сили и сухопътни войски се бият в разнообразни региони на страната в продължение на пет години.
1919 година Югославия, военноморски десант в Далмация.
1919 година Хондурас, военноморски десант.
1920 година Гватемала, военна намеса.
1922 година Турция, военноморските сили вземат участие в боеве в Смирна.
1922–1927 година Китай, военноморските сили и сухопътни войски се откриват за пет години в страната.
1924–1925 година Хондурас, за две години два морски десанта.
1927–1934 година Китай, военноморски сили и флот се откриват в страната.
1932 година Ел Салвадор, намеса на военноморски сили.
1933 година Военноморските сили се откриват в Куба.
1934 година Китай, военноморски десант във Фу Джоу.
1946 година Иран, войски се откриват в северната провинция.
1946–1949 година Китай, мощно американско военно наличие към 100 000 души армия се бие, образова и поучава локалните военни.
1947–1949 година Гърция, тригодишна битка с революционните сили на страната.
1948 година Италия, мощно присъединяване на Централно разузнавателно управление на САЩ в националните избори.
1948–1954 година Филипините, интервенции на специфичните войски – комaндосите, " загадка " война на Централно разузнавателно управление на САЩ.
1950–1953 година Корея, многочислени военни сили водят война на Корейския полуостров.
1953 година Иран, Централно разузнавателно управление на САЩ събаря държавното управление на премиер-министъра Мохамед Мосадег.
1954 година Виетнам, финансова и материална помощ в поддръжка на френските колониални военни интервенции, водещи, в края на краищата, до директна интервенция на военните сили на Съединени американски щати.
1954 година Гватемала, Централно разузнавателно управление на САЩ смъква държавното управление на президента Якоб Арбенс Гузман.
1958 година Ливан, десант на общо 14 000 военноморски сили и войска.
1959 година Хаити, военноморски десант.
1960 година Конго, Централно разузнавателно управление на САЩ смъква режима на премиер-министъра Лумумба и го екзекутира.
1960–1964 година Виетнам, последователно нахлуване на военни съветници и специфични сили.
1961 година Куба, Централно разузнавателно управление на САЩ поддържа нашествието в Залива на прасетата (Bay of Pigs).
1962 година Куба, атомна опасност и морска обсада.
1962 година Лаос, боен прелом, подсилен от Централно разузнавателно управление на САЩ.
1963 година Еквадор, Централно разузнавателно управление на САЩ подкрeпя свалянето на президента Хосе Мария Валескес Ибара.
1964 година Панама, конфликти сред американски войски и локални жители в зоната на канала.
1964 година Бразилия, Централно разузнавателно управление на САЩ поддържа военния прелом на държавното управление на Жоао Гилард и ген. Кастело Бранко завзема властта.
1965–1975 година Виетнам, 500 000 военни сили, сухопътни, морски, въздушни са ангажирани в тотална война, която трае 10 години.
1965 година Индонезия, Централно разузнавателно управление на САЩ подкрепя военния прелом, който смъква президента Сукарно и поставя на власт ген. Сухарто.
1965 година Конго, Централно разузнавателно управление на САЩ сътрудничи в подготвянето на боен прелом, който смъква президента Джозеф Касавубо и поставя на власт Жозеф Мобуту.
1965 година Доминиканска република, десант на 23 000 армия.
1965–1973 година Лаос, стартират кампанийни бомбардировки, които не престават осем години.
1966 година Гана, Централно разузнавателно управление на САЩ поддържа военния прелом против президента Куаме Нкрума.
1966–1967 година Гватемала, разширени контрареволюционни дейности.
1969–1975 година Камбоджа, Централно разузнавателно управление на САЩ поддържа военния прелом против принц Сианук и поставя на власт Лон Нал. Усилени бомбардировки в продължение на 7 години по границите с Виетнам.
1970 година Оман, интервенции против бунтовниците дружно с военноморските сили в Иран.
1971–1973 година Лаос, нахлуване на Съединени американски щати и Южен Виетнам.
1973 година Чили, Централно разузнавателно управление на САЩ поддържа военния прелом против президента Салвадор Алиенде. Ген. Аугусто Пиночет идва на власт.
1975 година Камбоджа, военноморски десант, военни дейности с държавните сили.
1978–1992 година Ангола, военни интервенции на Централно разузнавателно управление на САЩ.
1980 година Иран, десант на специфичните войски в Иранската пустиня. Неизправност в един от хеликоптерите осуетява заплануваното нахлуване.
1981 година Либия, Морски изтребители смъкват два либийски изтребителя по време на маневри над Средиземноморието.
1981–992 година Ел Салвадор, Централно разузнавателно управление на САЩ и специфичните войски стартират продължителни дейности против въстаниците.
1981–1990 година Никарагуа, Централно разузнавателно управление на САЩ управлява имигрантската " контра " интервенция. Американски самолети хвърлят морски мини в пристанищата.
1982–1984 година Ливан, десант на военноморските сили. Американската флота нападна локалните войски.
1983 година Гренада, военноморските сили завземат Гренада.
1983–1989 година Хондурас, разширена стратегия за военна помощ, целяща разпалването на боен спор.
1984 година Иран, два ирански изтребителя са свалени над Персийския залив.
1986 година Либия, самолети на Съединени американски щати бомбардират градовете Триполи и Бенгази, в това число директна офанзива на формалната резиденция на президента Муамар ал Кадафи.
1986 година Боливия, специфичните елементи стартират атака против въстаници.
1987–1988 година Иран, военноморските сили блокират ирански търговски транспортен съд. Свален е аероплан на гражданската авиация.
1989 година Либия, военноморските въздушни сили смъкват два либийски изтребителя над залива Ситра.
1989 година Филипините, Централно разузнавателно управление на САЩ и специфичните елементи стартират интервенции против въстаническите сили.
1989–1990 година Панама, 27- хилядна армия, военноморски и въздушни сили вземат участие в свалянето на президента Нориега.
1990 година Либерия, разполагане на войски.
1990–1991 година Ирак, солидна военна интервенция, морска обсада, въздушни удари: многочислена армия нападна иракските сили в окупиран Кувейт.
1991–2003 година Ирак, надзор над иракското въздушно пространство на север и юг с периодически въздушни офанзиви по въздушни и земни цели.
1991 година Хаити, боен прелом, подкрепят от Централно разузнавателно управление на САЩ, смъква от власт президента Жан-Бертран Аристид.
1992–1994 година Сомалия, намеса на специфични американки елементи.
1992–1994 година Югославия, солидно присъединяване в блокадата на Сърбия и Черна гора от войските на НАТО.
1993–1995 година Босна, интензивно присъединяване с въздушни и сухопътни войски.
1994–1996 година Хаити, войските възвръщат президента Жан-Бертран Арестите.
1995 година Хървати
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ