Това заяви пред Българската национална телевизия евродепутатът Радан Кънев.

Вчера Европейската комисия обяви, че спира Механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния и отбеляза съществен напредък в областта на съдебната система и борбата с корупцията и организираната престъпност. МПС беше въведен при присъединяването на България и Румъния към ЕС през 2007 г. 

От началото на МСП през 2007 г. Комисията редовно докладва за напредъка по съответните реформи в България и Румъния. През октомври 2019 г. Комисията публикува последния си доклад по МСП за България, а през ноември 2022 г. последния за Румъния. И за двете държави членки Комисията стигна до заключението, че са изпълнили задоволително задълженията си, определени в МСП към момента на присъединяването им към блока. 

Кънев коментира и въпросът с Шенген след речта на председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен, която призова Нидерландия и Австрия да пуснат България и Румъния в безвизовото пространство. Двете държави обаче заявиха, че няма да го направят. 

“Лошият късмет, който имахме през миналата година е правителствената криза и предсрочните избори в Нидерландия, тъй като тя беше декларирала, че ще свали възраженията срещу България и Румъния, след което влезе в предизборна кампания ноември месец и предизборният популизъм стана водещ пред правилата на политиката, справедливостта и здравия разум”, допълни Радан Кънев.

Той посочи още, че през първата половина на 2024 г. в Австрия има избори, на които крайните националисти според проучванията са първи. Управляващата народна партия от първа се оказва трета и тя се намира в предизборна паника. В тази ситуация тя мисли как ще се хареса на избирателите.

"Ние сме заложници на вътрешнополитически популизъм в тези две държави. Свалянето на мониторинга над България и Румъния е ключово, защото това беше формалният аргумент на Марк Рюте за ветото на Нидерландия. Свалянето на мониторинговия доклад е политическо извинение, силен знак, доверие в аванс, че сегашното правителство и мнозинство ускорено вървят в правилната посока."

По думите му по отношение на Шенген българското правителство е направило всичко по силите си, като според Радан Кънев страната ни има шанс.

"Ако не стане сега, трябва да продължат усилията да стане в първия възможен момент", допълни Радан Кънев.

Това заяви Кристиан Виганд, говорител на ЕК, цитиран от bTV.

По думите му разширяването на Шенген остава политически приоритет за Комисията и България и Румъния трябва да са част от тази зона.

Припомняме, че днес Европейската комисия официално прекрати Механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния. Това се случи дни след като председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен настоя България и Румъния да бъдат приети без бавене в Шенген.

Именно на механизма за проверка се позова и Нидерландия, когато миналата година ни спря за Шенген.

Преди 12 години Европейската комисия заяви, че България и Румъния са изпълнили критериите за присъединяване. Позицията остава непроменена и до днес.

"България и Румъния ще продължат да бъдат наблюдавани, както и всички останали държави членки, с годишните доклади от Брюксел за върховенството на закона. Гаранция за спазването на независимостта на съдебната система и за борбата с корупцията са и ангажиментите, поети в Плана за възстановяване и устойчивост", припомня Брюксел.

До края на тази година ще бъде разкрит нов кризисен център в Самуил, област Разград, в който подкрепа могат да потърсят 15 жертви на насилие. С държавно финансиране ще бъде увеличен капацитетът на кризисния център в Перник – от 16 на 40 места.

Решението на правителството идва на фона на зачестилите случаи на домашно насилие в страната. Днес дойде поредната фрапираща новина от Сандански, където мъж преби и подстрига жената, с която живее. Малтретираната жена е на 27 години. Побоят е станал през нощта на вторник срещу сряда. На сутринта пребитата и остригана жена е потърсила помощ от социалните служби в Свищов, от където са подали сигнала за домашното насилие до полицията.

В момента пострадалата се намира в кризисен център. 

В днешната среща при премиера Денков са участвали още вицепремиерът и министър на външните работи и Мария Габриел, която е председател на Националния съвет за превенция и защита от домашното насилие, министрите на труда и социалната политика Иванка Шалапатова и на вътрешните работи Калин Стоянов, заместник-министрите на образованието и науката Емилия Лазарова и на правосъдието Георги Николов.

Към момента кризисните центрове могат да приемат 321 пострадали. Целта е общият капацитет да бъде увеличен на 774 места – за 479 деца и 295 пълнолетни, заяви министър Шалапатова.

Общините трябва да планират разкриването им в бюджетите си. 

Първоначалната и адекватна реакция при случаите на насилие е най-важна, подчерта министър Стоянов. От МВР вече изготвят нови методически указания за действията на полицейските органи по Закона за защита от домашното насилие, с подробно разписани механизми за действие на всеки един етап от получаването на сигнала, посещението на място, разговора с пострадали, работата с извършителите и т.н. Според министъра на вътрешните работи се наблюдават значителен ръст на случаите на домашно насилие и трайно увеличение на образуваните досъдебни производства спрямо миналата година. Ще се направи анализ на причините.

Вече е започнало обучението на 40 педагогически специалисти от регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование (РЦПППО), които ще оказват методическа подкрепа за превенция на насилието и тормоза в училище. Подготвят се също 20 психолози от Националната мобилна група за психологическа подкрепа към Министерството на образованието и науката. Те ще работят в сферата на киберсигурността и срещу насилието в интернет.  Подготвят се и законови промени с цел въвеждане на медиация на конфликти на регионално ниво с цел подобряване на комуникацията между образователните институции и родителите, особено в случаите, в които децата са жертва на проблеми между родителите.

Министерството на правосъдието (МП) работи по разширяване на възможностите за безплатна правна консултация за жертвите на насилие. Тя е регламентирана в меморандум за сътрудничество и партньорство между МВР, МП, Националното бюро за правна помощ и адвокатските колегии. 22 юристи от Софийска адвокатска колегия са изявили желание да се включат в списъците на Националното бюро по правна помощ през последния месец. Обсъжда се и увеличаването на работното време на Националния телефон за първична правна помощ, който министерството поддържа.

Поканата разпалва опасенията на Запада за засилващото се двустранно сътрудничество между Москва и Пхенян. ФрогНюз припомня, че Ким и Путин разговаряха за сътрудничество в отбранителната индустрия. Анализатори вече посочиха, че подобно сътрудничество повдига много въпроси - и двете държави са в отчаяна ситуация и са способни да дадат всичко в замяна на онова, от което се нуждаят. Същото посочи и в интервю за медията ни дипломатът Елена Поптодорова. В същото време от Кремъл уверяват, че ядреният въпрос не е бил обсъждан. 

Не е ясно дали двамата са говорили за предполагаемата военна сделка. Ким е казал на Путин, че срещата в руския Далечен изток е издигнала двустранните връзки на ново ниво.

Путин е приел поканата на Ким Чен - ун, твърдят от севернокорейската държавна информационна агенция KCNA. От Москва обаче все още няма потвърждение. След нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г. Путин рядко пътува в чужбина.

За Москва КНДР е страна-клоун, но се побратимява с Пхенян заради оръжия и противодействието на "колективния Запад". Това е мнението на световно известния специалист по Северна Корея проф. Андрей Ланков, преподавател в университета Кунмин в Сеул. Според него новата братска ориентация на Путин към северно-корейския лидер Ким Чен Ун ще доведе до още по-голяма изолация на Русия.

Путин и Ким Чен Ун ще търсят начини да заобиколят санкциите на ООН по отношение на КНДР, за да осъществят топли връзки във военната област. Това може да стане дори чрез съвместни кооперации и фирми, смята на свой ред завеждащият отдел "Корея и Монголия" на института по изучаване на Изтока в Москва. Това може да стане в преграничните зони между двете страни - общата дължина на границата е 39 километра.

Поканата разпалва опасенията на Запада за засилващото се двустранно сътрудничество между Москва и Пхенян. ФрогНюз припомня, че Ким и Путин разговаряха за сътрудничество в отбранителната индустрия. Анализатори вече посочиха, че подобно сътрудничество повдига много въпроси - и двете държави са в отчаяна ситуация и са способни да дадат всичко в замяна на онова, от което се нуждаят. Същото посочи и в интервю за медията ни дипломатът Елена Поптодорова. В същото време от Кремъл уверяват, че ядреният въпрос не е бил обсъждан. 

Не е ясно дали двамата са говорили за предполагаемата военна сделка. Ким е казал на Путин, че срещата в руския Далечен изток е издигнала двустранните връзки на ново ниво.

Путин е приел поканата на Ким Чен - ун, твърдят от севернокорейската държавна информационна агенция KCNA. От Москва обаче все още няма потвърждение. След нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г. Путин рядко пътува в чужбина.