Коментарът му идва на фона на недоволството на множество сектори и настоявания за оставката на земеделския министър Кирил Вътев.

Зърнопроизводителите са недоволни заради отмяната на забраната за внос на украинско зърно. Според бранша заради количествата, които влизат у нас от Киев, голяма част от продукцията залежава по складовете. Костурков обаче не е съгласен. Според него производството на зърно у нас е четири пъти по-голямо от потреблението, а производството на слънчоглед - два пъти по-малко от нужното на преработвателите. 

“Не е редно тези преработватели да остават без суровина”, смята зам.-председателят на ресорната комисия в НС. 

Той допълни, че Украйна е впрегнала цялата си мощност да преработва слънчоглед, което означава, че нямат големи количества за износ. Костурков прогнозира поевтиняване на олиото у нас и заяви, че не вижда проблем когато нямаш суровина, да я внесеш.

Според Росен Костурков в Народното събрание държавата е взела правилната позиция като е премахнала забраната за внос. По думите му това показва, че в управлението няма разнобой.

Това заяви икономистът от БАН Гарабед Минасян за "Твоят ден".

"Има едно основно благо за производителите - да имат осигурен пазар. Ако няма външни въздействия върху пазара, можеш да си правиш, каквото си искаш. Протестът е колкото обясним, толкова и странен. Имаше уверение, че цените не се увеличават, когато останат сами на пазара, но от друга страна водещото в инфлацията са цените на храните и в ресторантите. Как има уверение, че цените не се увеличават, а именно тези на хранителните стоки дърпат инфлацията нагоре?", попита той.

По думите му зърното идва от страна в специално положение - Украйна. "Ако то не се приеме, страната ще пострада. Зърнопроизводителите опонират на силата, като блокират с големи селскостопански машини пътищата", смята Минасян.

От своя страна икономистът Михаил Кръстев смята, че протекционистките политики ще навредят на икономиката и на потребителите. "Проблемът идва от това, че някой е решил да налага забрана, с която да създаде очаквания у производителите, че реколтата им ще бъде продадена на определена от самите тях цена. А всъщност цената се определя на конкурентен пазарен принцип. Въвеждайки протекционизъм, правим земеделците зависими. Има риск да претърпят сериозни финансови щети", обясни той.

Според него е абсурдна идеята да се слагат специални етикети на стоките от Украйна. "Няма дългосрочна визия за целия икономически сектор - колко се произвежда и достатъчно ли е то? Целият произведен слънчоглед стига за 50% от капацитета на преработване", посочи Кръстев. 

За това има много индикации - от кремълските снимки на основна говорителка, през ярката роля на пилонаджията на Радев, ”украинската металистка” Кукушева, заканите на фашисткия вожд, до зова за оставка на мътночервеното радево вице.

И всичко това - заради слънчогледа. Защото почти всички други вносни продукти от Украйна представляват прекалено малък дял от пазара, за да смутят някого - т.е за тях протестът е по-скоро по принцип към чуждия внос, който “смущава” печалбите.
А за слънчогледа никой не попита - а не им ли помогна забраната от април?
Ами не. Защото направиха втора погрешна калкулация - както често се случва, когато правиш “бизнес” в антипазарни парникови условия.

Важно е да се уточни, че в света само Украйна произвеждаше повече слънчоглед на глава, но вече България е номер 1 по този показател. Дотук добре. Но пак не стига за нашите преработвателни мощности, защото те са едни от най-големите в Европа и разчитат и на внос.

Т.е “гениалната” идея, която осеня нашите производители като почва войната през 2022 г. е, че Русия бързо ще победи, това ще разстрои украинския износ и цените ще хвръкнат в небесата. И те задържаха стоката си на склад.

Да, ама не.

Русия не победи, а Украйна продължи да изнася и след първоначалния ценови шок цените паднаха. А нашите останаха с непродаден скъп слънчоглед.
Ще кажете - добре, като забраниха украинския внос през април, защо не го продадоха?

Ами защото решиха, че нашите преработватели няма къде да ходят и ще им купят слънчогледа на тяхната цена. Не помогнаха обясненията, че дори да не идва у нас, евтиният украински слънчоглед отива на други пазари и сваля международните цени и на слънчогледа, и на олиото. В полза на други народи. И няма как преработвателите да купуват слънчоглед над пазарната цена и да продават олио по пазарна цена.
Всуе.

По моя информация между април и юни сделките със слънчоглед бяха изцяло замрели, като зърнарите чакаха преработвателите да се пречупят.
Ще кажете - ами дребните? Ами те са като дребните бензиностанции - много са, но Лукойл кара влака. Така и тук - няколко телефона управляват сектора и всеки слушка, за да папка.

Страшно е. Но най-страшното е, че същите телефони могат да поръчат и падане на правителството.

Дали Денков е сбъркал с етикета?

Евгений Кънев

Ръководителят на украинското Главно военно разузнавателно управление (ГУР) Кирило Буданов заяви, че през последния месец КНДР доставя на Русия боеприпаси, включително 122 мм и 152 мм артилерийски боеприпаси, ракети за Град MLRS и танкови снаряди.

ISW отбеляза и успеха на украинските войски в района на Бахмут и освобождението на Андрийвка. Там продължават настъпателните операции. Сражения има и в западна Запорожка област.

В дневния си анализ Институтът за изследване на войната (ISW) потвърждава украинските удари с морски дронове срещу руски кораби в Черно море, извършени между 13 и 15 септември. Украинското командване съобщи, че украинските сили са причинили неуточнени щети на два руски патрулни кораба от клас "Василий Биков" от проект 22160 в югозападната част на Черно море на 14 септември. Има твърдения и за значителна повреда на руската корвета, макар и руското МО да отрича щетите.

Освен това се посочва, че руското министерство на отбраната (МО) продължава усилията си да поеме контрол над операциите на ЧВК "Вагнер" в Северна Африка и може да е възложило на тази задача бившия командир на Въздушно-космическите сили (ВКС) Сергей Суровикин.

Това заяви пред Българското национално радио евродепутатът Радан Кънев. 

Коментарът му идва след вчерашната реч на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за състоянието на съюза. В нея тя призова България и Румъния да бъдат пуснати възможно най-скоро в Шенген. От Австрия обаче отново посочиха, че няма смисъл да се говори за разширяване на безвизовото пространство в момента. 

Австрия блокира присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство, опасявайки се от прилив на незаконни мигранти.

Радан Кънев посочи, че шансът ни за членство в Шенген до края на годината е реален, но не е много голям. 

Във връзка с вноса на украинско зърно той изрази тревожност от липсата на спокоен дебат. Депутатите се скараха по темата, въпреки че днес мнозинството прие отмяната да бъде отменена. Министерският съвет се обяви за отмяна на ембаргото върху украинското зърно, което бе наложено от служебното правителство през април, след като още четири държави в ЕС наложиха едностранна забрана заради оплаквания на бранша и предупреждения за огромни загуби. Европейският съюз позволи ембарго, което изтича през есента. От кабинета “Денков” обаче заявиха, че забраната за внос на зърно на практика е ощетила бюджета с милиони, а освен това според изпълнителната власт премахването й ще намали инфлацията.

Против идеята бяха от БСП, “Възраждане” и ИТН. Зърнопроизводителите пък плашат с протести. В събота предстои среща с бранша. 

"Чуват се крясъци, поляризация и популизъм, по-малко се чуват сериозните аргументи. Не чух от българските зърнопроизводители сериозни аргументи в посока, че става дума за борсова стока със световна цена. Цените се определят от нивата на борсите, свързани с доставка на няколко големи международни пристанища. Миналата година проблемът, който българските зърнопроизводители твърдяха, че изпитват с ниската цена на зърното, не се реши със спирането на вноса от Украйна, защото международните цени бяха изключително ниски, а нашите зърнопроизводители бяха пропуснали по безотговорен начин и в очакване на свръхпечалби момента да продадат стоката си на значителна печалба", коментира Кънев. 

Кънев посочи, че сериозно решение по въпроса за украинското зърно на европейско ниво ще се вземе, след като минат изборите в Полша, която има портфолиото на земеделския комисар. Парламентарният вот в Полша ще се проведе на 15 октомври.