♪ Музикантът, ако иска да дорасте до такава висота, на

Единственото спасение от душевната мъка е работата ♫ Пьотр Илич ЧАЙКОВСКИ

♪ Музикантът, в случай че желае да дорасте до такава висота, на която дарованието му може да разчита, е задължен да възпитава в себе си занаятчията.

♪ Всяко произведение на изкуството би трябвало да носи върху себе си печата на своето време.

♪ Големият гений изисква огромно усърдие.

♪ Музиката е съкровищница, в която всяка народност внася нещо свое за общата изгода.

(IRINA KOLESNIKOVA, The St Petersburg Ballet, Swan Lake)

♫

Гениален композитор и един от най-знаменитите музикални създатели на XIX в., Чайковски подарява на света удивителни творби. Безграничният му гений с лекост поддържа връзка с упоритостта и неизтощимата му продуктивност, с цел да сътвори произведения, които остават вечно в международната музикална съкровищница. Балети, опери, симфонии, камерни произведения и симфонични пиеси – творбите на Чайковски са необятни в своите виртуозни нюанси, а името му приковава вниманието на всички върху съветското класическо изкуство. Пьотр Илич композира върху нотните листове дълбоките страсти на съветската душа, а насладата и болката се впускат в мистериозен танц, насочен към човешко благополучие.

По волята на своите родители, младият Чайковски приключва юридически науки в Петербург, само че призванието му се оказва надалеч от правото. Петербургската консерватория е мястото, в което разцъфтява дарованието на бъдещия композитор, а заслуга за това има и фамозният му преподавател Антон Рубинщайн.

През седемдесетте години композиторът основава доста творби, сред които някои от своите първи шедьоври. Това са увертюрата-фантазия „ Ромео и Жулиета “, първият концерт за пиано и оркестър (1874), операта „ Ковачът Вакула “, която по-късно ще преработи като „ Черевички “, както и първият му балет „ Лебедово езеро “ (1876). Годините 1877 и 1878 ще се ознаменуват с появяването на две от най-значителните и най-вече изпълнявани негови творби – Симфония №4 и операта „ Евгений Онегин “.

Оттук стартира международната популярност на Пьотр Чайковски. Той прави огромни концертни обиколки в целия свят. Неговите творби звучат на концертните сцени на най-големите музикални центрове. Последните 10 години от живота на композитора са свързани с най-високите постижения в креативната му активност: появяват се Пета и Шеста симфонии, оперите „ Мазепа “, „ Дама пика “ и „ Йоланта “, балетите „ Спящата хубавица “ и „ Лешникотрошачката “.

Чайковски умира на 6 ноември 1893 година в Петербург.

♫

В писмо до брат си Модест от 18 май 1877 година Чайковски написа:
„ Миналата седмица бях у Лавровска. Водеше се диалог за сюжети на опери. Лизавета Андреевна внезапно сподели: «А бихте ли взели „ Евгений Онегин “?» Тази мисъл ми се стори дива и аз нищо не отвърнах. След това се замислих и ми се стори, че концепцията е допустима, увлякох се от нея и се взех решение. Прекарах безсънна нощ, резултатът от която беше един сюжет на чудесна опера по текст на Пушкин… “

Чайковски разпорежда написването на либретото на Константин Шиловски, само че и самичък работи над него. В края на краищата от работата на Шиловски остават единствено стиховете на куплетите на Трике, а всичко останало композиторът написва самичък. Премиерата на „ Евгений Онегин “ е на 29 март 1879 година Операта се извършва от студентите на Московската консерватория под диригентството на Николай Рубинщайн. Наскоро по-късно се слага и в Болшой спектакъл.

Чайковски написа музиката на „ Евгений Онегин “ с доста предпочитание и пристрастеност. Него не могат да го разубедят околните му, че от този сюжет не става опера. Той написа на брат си Модест:
„ Нека моята опера бъде несценична, дано в нея няма деяние, само че аз съм удивен от стиховете на Пушкин и пиша музика, тъй като тя ме притегля … “.

В друго писмо споделя:
„ Музиката си пиша откровено и на тази откровеност разпореждам всичките си надежди… Имах опция да повеждам няколко забавни диалози с писателя граф Лев Николаевич Толстой. Той ме убеди, че оня художник, който не работи по вътрешно разбиране, а разчита единствено на резултатите и насилва своя гений, с цел да се хареса на публиката, не е никакъв художник… “

Maya Plisetskaya and Nicolai Fadeyechev in Swan Lake by Tchaikovsky, 1957