Блага ДИМИТРОВА ~ ЖЕНА
♥
Как обезпокоително е да си жена.
Красота и усмивка да бъдеш
измежду всекидневния сив кръговрат
честност − срещу изменчивия вятър,
деликатност − в загрубелия свят.
От безбройните пътища земни
най-рискования да избереш −
безразсъдния път на сърцето
и до дъно да го извървиш.
Твоя единствена наслада да бъде
наслада да даваш... Да бъдеш в нощта
ярко прозорче, което чака,
първа стъпка, разбудила утрото.
Ти, слаборъката, да подкрепиш
силата на ръката корава.
И непростимото да простиш,
и да градиш живот от парчета.
Отговорност е да си жена.
Бъдещето да носиш в вътрешност.
Да продължиш в един детски зов
дългата безмълвна целувка.
Вечност да сториш от късия момент.
Твоите прострени ръце за прегръдка
люлка да станат за нов живот.
Нощем над него безсънна да тръпнеш,
светла като звездоокия свод.
Всяка детска усмивка − със гънка
да заплатиш и в косите със скреж.
Сълза по сълза на новото клонче
своята красота да предадеш.
Нищо за себе си да не оставиш.
Саможертва е да си жена.
И до ранена, разрушена гръд
чистите извори да защитаваш −
просто, с цел да съществува светът.
Горда съм, че съм жена.
От: Събрани творби Том 2, Блага Димитрова, изд. Тих-Ивел
