… Одисей“ (Улисис) на Джеймс Джойс през 1955 г., Мерилин

… „ Одисей “ (Улисис) на Джеймс Джойс през 1955 година, Мерилин Монро е снимана от Ив Арнолд на детска площадка, фотографията предлага поразително отклоняване от блестящия, нехаен облик, който толкоз постоянно се свързва с нея.Този прям кадър улови актрисата, погълната от страниците на може ми най-сложния разказ в международната литература.Изборът на Монро да се ангажира с толкоз придирчив и комплициран текст като „ Одисей “ във време, когато множеството звезди са били свързани с по-леки, по-популярни материали за четене приказва доста за желанието ѝ да бъде забелязана оттатък повърхностното.Стилът на потока на съзнанието и плътният роман на романа изискват равнище на фокус и самоанализа, което рядко се приписва на холивудските звезди от нейната ера.Ангажираността на Монро с книгата отразява копнежът да разбере комплицирани хрумвания и да провокира кастинга, който дефинира филмовата ѝ кариера.Това беше нейният метод да оттвърди интелектуалното си любознание и предпочитание за самоусъвършенстване, освобождавайки се от рестриктивните мерки на обществения си имидж.Снимката на Арнолд от този миг в живота на Монро служи като мощно увещание за вътрешната трудност на актрисата.Докато личността на Монро на екрана е построена към нейната хубост и сексапил, този облик разкрива друг пласт от нейната еднаквост – такава, която търси познание, личностно израстване и самостоятелност.Снимката освен разкрива нейната прочувствена и интелектуална дълбочина, само че и приказва за тихите битки, с които е изправена при помиряването на публичното и персоналното си аз.Съзерцателният ангажимент на Монро с „ Одисей “ акцентира благосъстоянието на нейния вътрешен живот, разкривайки, че под блестящата повърхнина се крие жена, вложена надълбоко в проучването на света оттатък границите на Холивуд.