Катя Паскалева ~ „Скитница”, представление за един актьор
Звяр, когато ненавижда, и розов облак, когато обича. Живот на актриса, скитаща от роля в роля... Кариера от безчет овации и тайнствено уединение отвън светлините на прожекторите. Отдадена на театъра и киното, подготвена да слезе в най-дълбоката пропаст поради тях. Любов за цялостен живот. На театралната сцена тя е Йовковата Албена, Чеховата Нина Заречная, Розалинда на Шекспир, Вела от спектакъла „ Вампир ", Лавиния в „ Тит Андроник ", Сара в „ Любовникът ". В живота е просто себе си.
Катя Паскалева е родена в Петрич през 1945 година. Кандидатстването й във ВИТИЗ е чиста случка с сполучлив свършек. Казват й, че нейното лице не е за киното. Но тя се трансформира в Мария от кино лентата „ Козият рог " и оставя безмълвно удивление след себе си. В далечната 1973 година тази роля й печели белгийската премия „ Фемина ".
Следват нови функции, нови бездни и нови овации. Филмът „ Вилна зона " (1975 година, реж. Едуард Захариев) й носи премия „ Златна роза " за основна женска роля. През същата 1976 година Катя Паскалева е отличена за принос в развиването на международното кино в Карлови Вари. И още филми – „ Звезди в косите, сълзи в очите " (1977 година, реж. Иван Ничев), „ Бедният Лука " (1979 година, реж. Яким Якимов), „ Спирка за непознати " (1989 година, реж. Иван Росенов). Заедно с Невена Коканова, Емилия Радева, Милка Туйкова и Катя Чукова тя бе и Станка в „ Матриархат " (1977 година, реж. Людмил Кирков).
Дегизирана като клошарка, Катя обикаля софийските улици, подготвяйки следващата си роля. Моноспектакълът „ Скитница " от Жан-Клод ван Итали се играе на камерната цена „ Методи Андонов " в Сатиричния спектакъл. За него актрисата признава в изявление пред Миряна Башева:
„ Досега търсех очите на колегата, щото съм си дашна. А в този момент сама, дори без огледало, си приказвам с всички останали, а пък всички останали съм аз! Господ ми е дал неприлична емоционалност, лесни сълзи, жалостива съм към другите, към себе си – безпощадна. Все си споделям: Абе, що не са всички като мене? Което си е надутост. В тая „ Скитница " отново ме гони тъгата по киното. Всяко зрелище ми е първи, втори, десети дубъл, сама си блъскам клапата пред камерата на сцената. Слизам в бездната, която още моят преподавател Боян Дановски откри и укрепи в природата ми. "
Последната клапа за Катя Паскалева пада на 23 юли 2002 година. За публиката тя остава същинска кино икона и театрална героиня без лустро и непотребен искра.
Източник ~ www.jenatadnes.com
Снимки: youtube.com, kultura.bg, presa.bg
