Война в Украйна: Жителите на Белгород живеят в страх, но не обвиняват Путин
Звуците на войната са се трансформирали в всекидневие на този пазар , ситуиран на няколко километра от границата на Русия с Украйна . Чуват се детонации в далечината. Репортер на „ BBC “ е изпратен на място, с цел да види по какъв начин живеят локалните хора . Само на метри сергиите се виждат други сергии, които в този момент са превърнати в килнат метал. Няколко дни преди този момент те са били изумени от миномет . Тогава пазарът е бил затворен , с цел да не пострада никой. След това до през днешния ден доста от сергиите остават затворени и има напълно малко клиенти. Пред някои от постройките са струпани чували с пясък.
В доста елементи на Русия това наподобява на виртуална война – спор , който се разиграва по малкия екран, надалеч от домовете на хората, само че в Белгородската област на Русия войната е напълно действителна и се води напълно наоколо . Раиса Александровна , която продава сладкиши тук, е изгубила възприятието си за сигурност.
„ Никой не ни пази. Когато хората се прибират у дома през нощта, не знаят дали на сутринта към момента ще са живи и здрави, “, споделя Раиса пред BBC.
Всички, с които репортерът беседва споделят, че живеят в боязън от украинския обстрел, само че пропущат да упоменат, че точно тяхната страна е нахлула в Украйна. Те удостоверяват, че преди една година животът тук е бил спокоен и спокоен . И въпреки всичко те отхвърлят да навържат логичен всички обстоятелства и да обвинят намерено Кремъл за случилото се.
„ Ние трябваше да стартираме тази военна интервенция. Това е вярното нещо. Просто трябваше да бъдем по-добре готови за нея. Трябваше незабавно да притеглим хора в армията. Толкова доста от нашите млади мъже умират. Няма да има за кого да се омъжат дамите ни, “, упорства още Раиса.
В Белгород на оживена автомагистрала е издигната голяма писмен знак „ Z “ – знак на съветската военна интервенция . През последните месеци в Белгород също имаше детонации , в това число на летището, в петролна база и при офанзива, ориентирана против електроцентрала. Жителите внезапно са се оказали принудени търсят къде е несъмнено да се укрият. В мазетата и сутерените на жилищните блокове са основани убежища .
Разговорите в този град протичат сходно на тези на пазара, като множеството хора споделят пред медията, че сигурността се е трансформирала в проблем едвам след нашествието, самите те не упрекват Русия . Изглежда като че ли тези хора имат психическа защитна стена , която съзнателно им пречи да свържат утежняването на обстановката, обвързвана със сигурността, с решението на своя президент да нападна. Тази защитна стена е подхранвана от патриотичните послания на локално равнище. От билбордовете и рекламните пана в Белгород се виждат портретите на наградени съветски военнослужещи, които са се сражавали в Украйна. Изображенията и лозунгите предизвикват обществеността да се сплоти за обща победа. Освен лозунгите по улиците, има и агитация по съветската държавна телевизия. От заран до вечер новинарските излъчвания и токшоутата твърдят феновете, че Русия е в правото си да работи по този начин , Украйна и Западът са агресорите, както и че в този спор на карта е заложено цялото бъдеще на Русия. Посланията очевидно дават търсения резултат.
Годината на война и ожесточената украинска опозиция сочат, че в този момент, повече от всеки различен път в постсъветската си история, украинският народ цени своя суверенитет и самостоятелност и е решен да се бори по всевъзможни способи, с цел да не се върне в орбитата на Москва. Междувременно Москва продължава да показва украинските високопоставени лица като неонацисти , а западните държавни управления като симпатизанти на нацистите. Всичко това единствено по себе си е честа отпратка от страна на Кремъл към 40-те години на предишния век. Под управлението на президента Путин националната концепция се гради към Втората международна война – това, което множеството руснаци назовават Велика отечествена война. Те се гордеят изключително доста с успеха на Съветския съюз в тази война и с голямата човешка цена на тази победа. Това е извънредно прочувствена тематика.
Местна жена на име Олга , която управлява църковен хор в Белгород, споделя, че се плаши доста, когато градът е обстрелван. Когато репортерът й загатва, че това нямаше да се случи, в случай че не беше почнала „ специфичната военна интервенция “ , незабавната й реакция е да спомене Втората международна война .
„ Връщам ни към Великата отечествена война, която е била време на огромни жертви. Винаги се вършат жертви. Когато нашите мъже потеглят да се бият, те знаят, че могат да бъдат убити. Русия не е предизвикала тази война. Руснакът ще ти даде ризата от гърба си. Русия не е нападнала Украйна. Руснаците са миролюбиви и великодушни. “, твърди Олга.
