Звуците на стрелба държат Modina Khatun буден всяка нощ в Cox's Bazaar Бангладеш - най-големият бежански лагер в света.
Тя се страхува, че спираловидното групово насилие там ще направи вдовица на друга жена от рохингия като нея, с малки деца за изхранване.
Съпругът на г-жа Хатун, Башир Ула, се превърна в мрачна статистика миналия юни, когато беше застрелян, след като попадна в кръстосания огън на две банди в Кокс Базар в югоизточен Бангладеш. Тази нощ той доброволно патрулира в обширния лагер, който рохингите наричат дом вече шест години.
Бандите за контрабанда на наркотици и трафик на хора преобърнаха живота в Cox's Bazar в кошмар за близо един милион етнически малцинства рохинги, много от които преминаха в Бангладеш от Мианмар през 2017 г., за да избягат от военни репресии. Четиридесет и осем души са загинали при групово насилие към средата на юли, надхвърляйки 40-те смъртни случая за цялата 2022 г.
Насилието усложнява тежкото положение на рохингите. Завръщането им в Мианмар е несигурно, докато домакинът им Бангладеш ги смята за бреме. Мизерните условия в Cox's Bazar също ги направиха уязвими към бедствия, като масивни пожари и тайфуни.
Тези чувства на разочарование и безпомощност се използват от различни въоръжени групи като като Армията за спасение на рохингите (ARSA), Организацията за солидарност на рохингите (RSO) и бандата Munna.
"Избягахме от армията на Мианмар, за да спасим живота си .. Едва ли съм си представяла, че съпругът ми ще бъде убит в нашия лагер от друг рохингия", каза 31-годишната г-жа Хатун пред BBC.
"Не мога да спя през нощта Искаме да напуснем лагера. Не знам какво е бъдещето за мен и синовете ми", добави тя.
Мохамед Мизанур Рахман, високопоставен служител, отговарящ за комисията за подпомагане на бежанците и репатриране на Бангладеш, каза, че търговците на наркотици са използвали рохингите като превозвачи за контрабанда на наркотици от Мианмар в Бангладеш.< /p>
„Има един милион хора без никакви възможности. Това създава пространство за престъпниците. Те са насилници и трябва да бъдат държани отговорни“, Минакши Гангули, заместник-директор за Азия от Human Rights Watch каза пред BBC.
