Звукът на Копенхаген е … тишина
Звукът на Делхи e на надвикващи се улични продавачи и раздрънкани моторизирани рикши.
Звукът на Ню Йорк е на виещи полицейски сирени.
Звукът на Истанбул е на еднообразен молитвен речитатив, разнасящ се от високоговорителите на Синята джамия.
Чужденците, които идват в Копенхаген освен с цел да се снимат с Малката нимфа и да се разходят по най-дългата пешеходна улица в Европа, само че си вършат и труда да опознаят града и жителите му,твърдят, че това е най-тихата и спокойна столица в света. Особено спокоен и спокоен се коства на тези, които идват от просвета на непрестанно състезание, където всеки желае да има твоята работа, твоята жена и твоето място в киносалона. Копенхаген предлага цялостната диаметралност на този начин на живот. Усещането е като да смениш заведението за бързо хранене с изтънчен, само че ненатрапчиво първокласен петзвезден ресторант, в която храната става постепенно.
За италианеца, гърка и българина, привикнали с хаоса по пътищата, агресивното шофиране и ругатните, културният потрес е изключително огромен. Защото датчаните в никакъв случай не надуват клаксона на колите си и не покачват звук. Дори да са доста раздразнени! Не приказват по мобилните си телефони в градския превоз или, в случай че го вършат, държат ръка пред устата си, с цел да заглушат гласа си. Те ревниво съблюдават да се съблюдава правилото за тишина във влаковите вагони, избрани като “stillezoner ” (тихи зони). А вместо с Валери Симеонов разполагат с професионални инспектори по шума, както и с работещи закони. Всъщност с всяка минала година законовите разпореждания за съблюдаване на ред и тишина стават все по-строги.
Заведенията, в които децибелите на музиката надвишават фоновото равнище на шума, биват принудени да изградят звукоизолационни уреди, регулярно да изготвят отчети за равнището на шума, което създават, както и да пломбират звуковите си уредби.
За датчаните да се приказва на всеослушание е симптом освен на неприятно образование, само че и знак за това, че събеседникът не заслужава доверие. Да се държиш “тихо и умерено ” и постоянно да проявяваш самоконтрол, е логото на датската културна еднаквост. Разбира се, страничният наблюдаващ пояснява този вид държание като свръхрезервираност и дистанцираност, само че в действителност студенината, която лъха от датчаните, е единствено привидна. Всеки, който е прекарал даже малко време с тях и измежду тях, знае, че един елементарен метод да изкараш тишината от датчанина е като вкараш алкохол в него. Тогава разбираш, че той не е саможивец, а готин пич, с който е огромна забава да изпиете няколко бири дружно. Затова разумно е, че единственото време, когато столицата зашумява е през уикендите.
Първото, което човек научава, когато заживява в Копенхаген, е, че в случай че имаш потребност от помощ, самичък би трябвало да си я потърсиш. Затова и рядко асистент-продавач ще се втурне към теб още с влизането ти в магазина, с цел да те пита какво обичаш. Датчаните считат, че колкото по-малко привличаш вниманието върху себе си, толкоз по-добре. Трябва да имаш в действителност добра причина, с цел да нарушиш статуквото на обществената тишина.
А тя, тишината, не е единствено в междуличностното пространство. Има десетки места в Копенхаген, които съставляват истински оазиси на тишината и спокойствието, където човек може да се разноски, несмущаван от каквито и да е дразнещи шумове, идващи от хора, коли, улични кафенета и магазини.
Той е незабравим освен с обстоятелството, че е най-големият в Дания със своите 160 магазина, само че и че завоюва Приза за тишина за 2018 година на сдружението “Ние обичаме тишината ”. Това, което наклони везните за премията в интерес на мола, е, че в общите елементи в никакъв случай не звучи музика, a продавач-консултантите не досаждат с въпроси и непоискани препоръки на клиентите.
А за себе си персонално към този момент открих каква е същинската повода датските туристи изобщо да не изтрезняват по време на ваканционното си летуване по нашето Черноморие. Как другояче, в случай че не с доста алкохол, да се отърсят от напрежението, който им предизвикват мургавите бизнесмени на плажа, които не престават да викат с цялостно гърло “Варьонъй мамул ” и “Топли геврециии ”!
