Тайните на Звездния диск Небра
Звездният (Небесен) Диск Небра е 3600-годишен бронзов диск, който съгласно ЮНЕСКО включва „ най-старото съответно изображение на галактическите явления в света “ . Дискът е толкоз невероятен, че в началото се считало, че е археологическа имитация.
Подробният теоретичен разбор разкрива, че дискът е достоверен и в този момент той е включен в регистъра на ЮНЕСКО „ Memory of the World ”, който има за цел опазването на документалното завещание на човечеството и се намира в Музея в Хале, Германия.
Небесният диск е открит през 1999 година от двама ловци на съкровища, които употребявали железен детектор в горите на провинцията Саксония-Анхалт в Германия. Той бил ритуално заровен в праисторическо ограждение на върха на хълма Мителберг дружно с два меча, две брадви, двe спираловидни гривни и едно бронзово длето.
Никоя друга археологическа находка в Европа не е толкоз задълбочено проучвана, колкото Небесния диск. Изследванията не престават до 2007 година и все пак, учените не съумели да открият годината, през която е направен, въпреки да са открили, че е бил заровен през 1600 г.пр.н.е. Небесният диск е с диаметър към 30 сантиметра, тежи 2.2 кг, декориран със синьо-зелена патина и е инкрустиран със златни знаци. Символите изобразяват Слънцето (или пълнолуние, само че археологът Харалд Мелер твърди, че е по-вероятно да е Слънцето, защото дъгите по диска се отнасят за слънчеви феномени), полумесец и звезди (включително и звездния куп Плеяди).
По-късно от двете му страни са добавени златни дъги (една от които е изгубена). Те са с ъгъл от 82 градуса и демонстрират ъгъла сред позицията на Слънцето през лятото и зимното слънцестоене на географската широчина на Мителберг. Последно е добавена още една дъга с черти по нея, за чието значение не се знае, само че някои специалисти считат, че символизира Млечния път. Преди да бъде заровен, по външния завършек на целия Небесен диск са направени дупки, всяка от които е с диаметър от 3 милиметра.
Небесният диск удостоверява, че хората от бронзовата ера са имали изключителни астрономически знания и са провеждали обстойни наблюдения върху Слънцето, както и че са имали познания за лятното и зимното слънцестоене. Макар да съществуват доста по-стари мегалитни комплекси от астрономическо значение като Кръгът в Гозек, Германия или Стоунхендж, Небесният диск е най-старият прочут „ портативен инструмент “, който разрешавал астрономически измервания.
Астрономът Ралф Хансен твърди, че дискът се е употребявал за съгласуване на слънчевите и лунни календари, с цел да могат хората да знаят по кое време да засаждат семена и по кое време да обменят артикули, само че различен астроном, Кърт Рослунд счита, че дискът по-скоро има алегорично значение и най-вероятно се е употребявал в ритуали.
ЮНЕСКО от своя страна написа, че дискът „ съчетава удивително знание за астрономическите феномени и религиозните вярвания от интервала “ , като по този метод ни разрешава да придобием „ неповторими усещания за ранните знания за небесата “.
Според Уилям Хършел, създател на книгата „ The Hidden Records ”, Небесният диск не изобразява нашето Слънце и Луна. „ Вярвам, че по всяка възможност дискът не символизира нашата Луна и нашето Слънце. Преди всичко тъй като Слънцето и звездите не се виждат по едно и също време, когато погледнем към небето “ – твърди Хършел.
