Баща умря за 40 минути, прероди се за нов живот
Смъртта нормално не дава нов живот – само че точно това се случва с Патрик Чарнли. Някога сполучлив юрист с натоварено всекидневие, той възприемал почивката като „ изгубено време “ и непрестанно се стремял към професионални триумфи.
През 2021 година, по време на пандемията, след дълги работни часове, другояче извънредно здравият татко на две деца получава сърдечен арест. Тогава е едвам на 39 години.
Обикновена вечер, в която той вечерял на дивана, приключва с неочакван колапс и загуба на схващане, написа BBC.
Сърцето му стопира в резултат на наследствено заболяване. Патрик е разгласен за клинично мъртъв в продължение на 40 минути. Съпругата му стартира сърдечен масаж, до момента в който двете им деца – тогава на девет и седем години – търсят помощ. Опитите на парамедиците да го реанимират с дефибрилатор в началото не дават резултат. Когато животът му към този момент наподобява загубен, лекарите прибягват до адреналинови инжекции като „ финален късмет “.
„ Шокираха ме още веднъж и още веднъж “, споделя той. В един миг брачната половинка му стартира да губи вяра, само че ненадейно сърцето му стартира да бие още веднъж.
Патрик се разсънва след едноседмична кома като изменен човек. Мозъчно увреждане визира зрението, паметта и издръжливостта му. Вече не може да работи и живее както преди, само че твърди, че това му е помогнало да бъде по-присъстващ в живота и връзките си.
„ Не бих трансформирал това, даже да можех “, споделя той в подкаста Ready to Talk на Ема Барнет.
„ Събудих се кьорав “
Пътят към приемането обаче е бил тежък. Първият му спомен след събуждането е, че не вижда. Загубата на зрение провокира ярки халюцинации – положение, известно като синдром на Шарл Боне, при което мозъкът „ запълва “ изчезналата образна информация.
Някои от прекарванията били плашещи – да вземем за пример убеждението, че здравна сестра се пробва да го убие – само че други му носели чувство за успокоение и хубост, в това число привидение за санаториум в Алпите.
С времето зрението му отчасти се възвръща, само че остава повредено. Първоначалните когнитивни проби го слагат в най-ниските 2% по памет и скорост на обработка на информация, въпреки че положението му последователно се усъвършенства.
Нов живот с друго движение
Днес Патрик се оправя със мощна отмалялост и би трябвало деликатно да разпределя силата си. „ Никога не се разсънвам отпочинал “, признава той. Освен това претърпява патологична незаинтересованост – чувство, което разказва като „ плуване през времето без постоянна основа “.
Терапията и медикаментите му оказват помощ да възвърне мотивацията си, въпреки да му липсват спонтанността и предходният деен метод на живот. Той споделя и възприятие на виновност към брачната половинка си, която значително се грижи за него.
Въпреки компликациите, Патрик споделя, че в доста връзки избира сегашния си живот. Той се преквалифицира като публицист и открива повече време за фамилията и дребните наслади.
„ Живея по-бавно – не по желание, а тъй като би трябвало. Но това ми оказва помощ да виждам хубостта в нещата. Чувствам, че пребивавам по-богато “, споделя той. Според него претърпяното е укрепило и връзката със фамилията му.
„ Преди живеех съвсем по повърхността на живота си. Сега мога да дам доста повече на околните си “, споделя той.
Превод: GlasNews
През 2021 година, по време на пандемията, след дълги работни часове, другояче извънредно здравият татко на две деца получава сърдечен арест. Тогава е едвам на 39 години.
Обикновена вечер, в която той вечерял на дивана, приключва с неочакван колапс и загуба на схващане, написа BBC.
Сърцето му стопира в резултат на наследствено заболяване. Патрик е разгласен за клинично мъртъв в продължение на 40 минути. Съпругата му стартира сърдечен масаж, до момента в който двете им деца – тогава на девет и седем години – търсят помощ. Опитите на парамедиците да го реанимират с дефибрилатор в началото не дават резултат. Когато животът му към този момент наподобява загубен, лекарите прибягват до адреналинови инжекции като „ финален късмет “.
„ Шокираха ме още веднъж и още веднъж “, споделя той. В един миг брачната половинка му стартира да губи вяра, само че ненадейно сърцето му стартира да бие още веднъж.
Патрик се разсънва след едноседмична кома като изменен човек. Мозъчно увреждане визира зрението, паметта и издръжливостта му. Вече не може да работи и живее както преди, само че твърди, че това му е помогнало да бъде по-присъстващ в живота и връзките си.
„ Не бих трансформирал това, даже да можех “, споделя той в подкаста Ready to Talk на Ема Барнет.
„ Събудих се кьорав “
Пътят към приемането обаче е бил тежък. Първият му спомен след събуждането е, че не вижда. Загубата на зрение провокира ярки халюцинации – положение, известно като синдром на Шарл Боне, при което мозъкът „ запълва “ изчезналата образна информация.
Някои от прекарванията били плашещи – да вземем за пример убеждението, че здравна сестра се пробва да го убие – само че други му носели чувство за успокоение и хубост, в това число привидение за санаториум в Алпите.
С времето зрението му отчасти се възвръща, само че остава повредено. Първоначалните когнитивни проби го слагат в най-ниските 2% по памет и скорост на обработка на информация, въпреки че положението му последователно се усъвършенства.
Нов живот с друго движение
Днес Патрик се оправя със мощна отмалялост и би трябвало деликатно да разпределя силата си. „ Никога не се разсънвам отпочинал “, признава той. Освен това претърпява патологична незаинтересованост – чувство, което разказва като „ плуване през времето без постоянна основа “.
Терапията и медикаментите му оказват помощ да възвърне мотивацията си, въпреки да му липсват спонтанността и предходният деен метод на живот. Той споделя и възприятие на виновност към брачната половинка си, която значително се грижи за него.
Въпреки компликациите, Патрик споделя, че в доста връзки избира сегашния си живот. Той се преквалифицира като публицист и открива повече време за фамилията и дребните наслади.
„ Живея по-бавно – не по желание, а тъй като би трябвало. Но това ми оказва помощ да виждам хубостта в нещата. Чувствам, че пребивавам по-богато “, споделя той. Според него претърпяното е укрепило и връзката със фамилията му.
„ Преди живеех съвсем по повърхността на живота си. Сега мога да дам доста повече на околните си “, споделя той.
Превод: GlasNews
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ