Звездин Бесарабов е на 17, предстои му да завърши Националната

Звездин Бесарабов е на 17, следва му да приключи Националната природо-математическа гимназия, а към този момент има направена лична игра, роботизирана машина, стаж в ЦЕРН и разработка за прогнозиране развиването на криптовалутата етериум. Биографията му е впечатляваща, назад пропорционална на възрастта, но сигурно е единствено дребна част от това, което му следва. При срещата си с него разбираме по какъв начин дребните, само че единствено на години, трансформират света в поле за игра, където вихрят въображението си и употребяват уменията си в името на нещо огромно като свободата.
Звездин е експерт в общуването с машините. Най-новият му „ другар “ е Lenovo, последно потомство ThinkPad T480, предоставена безплатно от компанията, с помощта на която съумява да се показа на едно от най-важните интернационалните надпревари за гимназисти в областта на науката и инженерството Intel ISEF в Америка. Оттам дойде със специфичната премия за интелигентни решения в полето на киберсигурността за създаването си „ Прогнозиране на криптовалути въз основата на обществени блокчейн данни “.
- Звездин, към момента си в гимназията, а към този момент зад себе си имаш няколко значими планове в областта на блокчейн технологиите и куп награди, само че къде те сварваме през днешния ден?
- Намираме се в офиса на „ Комрад кооператив “ (Comrade cooperative). Тази организация сплотява група от хора с общи ползи, фантазии и цели. Всички имаме упоритости да допринесем за развиването на човечеството с плановете, които създаваме дружно. Интересното и хубавото е, че нямаме началник. Всеки носи отговорност за това, което прави и го прави поради себе си, а не тъй като е заставен. Това му дава свободата да осъществя капацитета си и да е още по-отговорен към работата си. Тук сме, тъй като желаем да се развиваме.
- Не се ли основава безпорядък по този метод?
- Системата в действителност работи, съумяваме да се координираме и да поддържаме връзка без проблем. Различните планове си имат своите тийм водачи, които наблюдават за развиването и съответната цел. Те могат да дават рекомендации, само че всичко е в ръцете на тези, които създават плана. Ролята на всеки един е значима, а това прави и самите участници мъчно заменими.

- След като завоюва премията на интернационалното съревнование Intel ISEF, обвързвана с разработките ти в блокчейн технологиите, към момента ли продължаваш да работиш върху този вид програмен продукт?
-  В един от екипите към кооператива работим върху система за автоматизирано основаване на изкуствен интелект за дадена цел. В случая основно се фокусираме върху задачата да предвиждаме и търгуваме криптовалути, като биткойн. По-специфичното при биткойн е, че информацията за всеки трансфер е обществено налична в блокчейна. Затова се опитваме автоматизирано да създадем най-хубавия изкуствен интелект, който ще проучва тази информация и ще заключи по кое време да се купува или продава. Понеже нашата система е гъвкава, тя може да бъде прилагана и при безпилотните коли, като образец. Т.е. имаме по-сложна мрежа, която автоматизирано основава логаритъм за пазаруване и пласиране на криптовалута. А системата служи за изработката на който и да е логаритъм. Стремим се към създаването на най-хубавия изкуствен интелект за дадена задача, като намерим оптималните параметри.



- Кое породи интереса ти да се занимаваш с програмиране и в частност с блокчейн?
- В осми клас в първия час по информатика учителката излезе на дъската и стартира да написа код на C++. Въпреки че нямах никакви знания върху езика, на който се основават подобен вид стратегии, интуитивно разбрах по какъв начин действат. Оттук се възпламених. Впечатляващо е, че единствено с няколко реда компютърен текст можеш елементарно да създадеш стойност. Тогава разбрах, че няма нищо невероятно. До този миг мислех, че великите хора, за които слушаме, са гении, родени такива, съвършени и по никакъв метод не могат да бъдат достигнати. Оказа се, че бъркам. Това са просто хора, имали концепцията, мотивацията и силата да се развият в избрана тенденция. Ако намериш това, което те влече същински, можеш да откриеш и метод да успееш, просто ти би трябвало малко време и най-много предпочитание.
- Успяваш да впечатлиш родната аудитория и тази по света със свое откритие, което припомня модернизиран автоматон, съчетавайки хардуерните си умения със софтуерните. С него печелиш и премията БАИТ за 2016 година Какво съставлява ArduWrite?
- След като нараних ръката си и не можех да си повеждам мемоари в учебно заведение, съумях да основа машина, която мести химикалка върху лист хартия, имитирайки почерка на своя консуматор. Има и специфична система срещу фалшификации, както и функционалността да трансформира казаното в текст, изписан още веднъж в ръкописен жанр. Първоначално потребителят би трябвало да „ образова “ приложението. Той рисува, написа букви и знаци на екрана и по заложените данни компютърът пресъздава почерка. Представих я на изложениято в Тулуза, Франция, в Берлин, Дюселдорф и Лас Вегас. У нас, на раздаваната годишно от президента премия в областта на осведомителните технологии „ Джон Атанасов “, завоювах за дебютен пробив в компютърните науки и повсеместен принос за развиването на ИТ бранша. Оттам взех контакт на екипа на Lenovo. Разказах им, че ми следва съревнование, само че нямам машина, с която да мога да показва своя план. Те ми предоставиха преносим компютър от последната серия на Thinkpad T480, който ми разреши да покажа последните си разработки в областта на блокчейн.
Междувременно се срещнах с Тодор Колев - основателя на „ Комрад “. Човекът, зад който стои философията, че хората не би трябвало да работят за хора, а да работят с хора. Последните две години той беше мой наставник. Под негово управление създадох последните си планове - блокчейн система, която разрешава заработването на кооператив, което води до избягването на спорове.
- По какъв метод неразбирателствата на работното място могат да се сведат до най-малко?
- Най-честите спорове идват, когато хората работят дружно върху план, който стартира да носи доходи - по какъв начин да бъдат разграничени те? Системата наблюдава каква активност е направил всеки един, доколко е съдействал към плана. По-късно тя автоматизирано разпределя парите по сигурен метод по отношение на заслугите.
- Няма ли по-фини фактори, които машината няма по какъв начин да планува, да предвижда и въобще да схване? Къде седят те и по какъв начин си представяш бъдещето?
- До каква степен е морално технологиите да ни завземат... не знам, само че на настоящия етап на развиване изкуственият разсъдък не може нито да мисли, нито да разсъждава, нито е кадърен на страсти. Най-вече не може да бъде изобретателен. И може би точно това е нещото, което ни държи като цивилизация - опцията за творчество. Всички позиции, които изискват повторяема активност, следването на протокол, ще бъдат осъществявани от изкуствения разсъдък и той ще го прави по-добре от нас. Огромна маса от хора ще останат без работа. Затова би трябвало да се стимулират, да се развиват в действия, изискващи изобретателно мислене. Проблемите в обществото стартират от образованието, в случай че там се подобрят нещата скоро и на другите равнища ще настъпи смяна.
- Смяташ ли, че можеш да се развиваш у нас или по-скоро планираш да заминеш?
- Първоначалната стъпка е да завърша, още съм 11-и клас. Има доста разновидности, само че за жалост съпоставката сред образованието тук и това в чужбина не е розова. Хубавото е, че откакто се развиеш в чужбина, можеш да се върнеш и да допринесеш за развиването и на страната си. У нас има доста вложения в сфери като технологиите, инженерните специалности и други Ако създадем елементарна сметка, ще излезе, че в случай че работим другаде, ще получаваме, след огромния набор от разноски, да речем, към 500 лева от горната страна. Но тези пари заслужават ли си, с цел да загърбим света, който имаме – другари, семейство и среда?


фотография Владимир Мачоков
- За какво мечтаеш?
- Постоянно чета за големия набор от международни проблеми и виждам, че нито обществото, нито ръководещите се стремят да трансформират нещо в посока разрешението им. Не мислим за бъдещето, човек е надъхан да се вглежда в краткосрочното и точно то го вълнува най-вече. Не си даваме сметка, че на следващия ден това, което е в сегашното, може да спре да съществува. Именно за това бленувам - хората да се пробват да способстват за всеобщото развиване, за напредването на света напред. 
- Как виждаш себе си след 5 години?
- Не знам какъв ще бъда, само че знам какъв желая да съм – свободен човек... най-малко от финансова позиция – да мога да си разреша да дремя и да хапвам, без да би трябвало да работя всеки ден. Работата не е нещо неприятно, само че в случай че имам задоволително време да мисля и да върша нещата, за които бленувам, би било по-добре, в сравнение с да избера място,където ме чака огромна заплата, само че за сметка на най-ценното. Всеки има потенциал, само че малко имат времето да го развиват.
- Кои са твоите учители, въодушевили те да мислиш по този начин?
- Ако не бях влезнал в този час по информатика, нямаше да се стигне дотук или най-малко не толкоз бързо. Учителката, която ме поддържа, е Нели Георгиева. Един ден й споделих, че съм направил игра, въпреки и да се срамих, тъй като не я намирах за кой знае какво. Просто бях седнал едно лято и я написах. Тя ми предложи да се запиша на съревнование по осведомителни технологии, където завоювах четвърто място на националния кръг. Като за първо съревнование беше супер. След това се появи и Тодор Колев.
- Преподавал си в СофтУни, изнасял си и открити лекции към Софийския университет – какво е да бъдеш самият ти преподавател и да предаваш искрата нататък, с цел да се възпламенят и други?
- Най-трудно беше структурирането на целия материал и по какъв метод да обясня комплицираните концепции, тъй че да бъдат елементарно разбрани, без да се загуби същността.
- Участвал си в стажантска стратегия в ЦЕРН. Разкажи ни малко повече за престоя ти там.
- Прекарах в лабораторията две септемврийски седмици предходната година. Бяхме 24 възпитаници от България. Успяхме да се докоснем до учени, които правят опити на интернационално равнище. Относно огромния адроненен колайдер – разбрахме по какъв начин работи, опознахме и апаратурата, която се употребява. В ЦЕРН работят към 90 българи и ние бяхме разпределени при тях. Бях назначен при отговарящия за надзора на най-големия компютърен център към опита „ Атлас “. Суперкомпютърът има 19 000 ядра и събира данните за сблъскването на частиците. Задачата на екипа ни беше да създадем софтуерна уеб система, която наблюдава процесите в суперкомпютъра и ги пресъздава в действително време. Така доста по-лесно могат да се откриват проблемите и да се усъвършенства продуктивността на системата.
- По какъв метод си представяш вярната просветителната система и общество?
- Да се учим не да запаметяваме, а да разсъждаваме. Уменията, които придобиваме в учебно заведение, са елементарно усвоими към този момент даже и от машините... Затова образованието би трябвало да бъде съобразено с самостоятелните потребности, защото всички се учим с друга скорост. Тези, които изостават поради неналичието на внимание или неприятно поднесен материал, след това не развиват интерес към дадения предмет. Но в случай че основите на един предмет са преподадени по-бавно, то възможностите биха били доста по-високи. Нужна е, несъмнено, и процедура. Но урок, изпят всякога с идентична скорост, е загуба на време и старания за всички. Основната роля на учителя е да оказва помощ в усвояването на материала, откакто към този момент е общопризнат независимо от ученика.Също по този начин постоянно се стремим да бъдем по-добри, водени от страха да не бъдем осъдени като неприятни. Страхът обаче не води до нещо хубаво, елементарно можеш да бъдеш манипулиран и следен посредством него. Друго е да се будим от желанието да сме положителни, тъй като самите ние го желаеме. Едното е демонстрация на свободен избор, другото не.
- Как си почиваш?
- Не си почивам. Подреждам си времето по този начин, че постоянно да правя нещо. Ако се усещам изтощен, взимам урок по пиано, като се самообучавам, карам кънки на лед или колело. Това разчиства мозъка. Като прегориш от работа, е хубаво да си починеш посредством физическа интензивност. Много рядко употребявам развлечения като филми или някои обществени мрежи, изключително в случай че те не ме карат да мисля. Нужно е да анализираш, да разбираш повече за събитията. Литературата, също като математиката, учи на това да мислиш, само че би трябвало да направиш личен разбор, а не да зубриш непознатите думи. Идеята е да се научим да мислим и да разсъждаваме, а не само да запаметяваме, тъй като машините това го могат по-добре от нас.