Звезден ад: Звезда преобръща орбитата на Земята. Това засяга и

Звезден пъкъл: Звезда прекатурва орбитата на Земята. Това визира и климата на Земята. Орбитата на Земята към Слънцето постоянно се трансформира. Тази смяна не е забележителна от година на година, само че с течение на времето гравитационните въздействия на Луната и други планети карат орбитата на Земята да се колебае.
Това визира и климата на Земята.
Например последователното изместване на земната орбита и изменящият се надолнище на земната ос води до климатичните цикли на Миланкович. Така че, в случай че желаете да разберете палеоклимата или смяната на климата на Земята през геоложкото време, ще ви помогне разбирането на това каква е била орбитата на Земята в далечното минало, написа Universe Today.
За благополучие Нютоновата механика и
законът за гравитацията работят както обратно във времето, по този начин и напред. Можем да използваме Нютоновата динамичност, с цел да предвиждаме затъмненията и траекториите на галактическите апарати към външната част на Слънчевата система, само че можем също да я използваме, с цел да върнем часовника обратно и да картографираме орбитата
на Земята в дълбокото минало.
За благополучие с радари и с други измервания нашите калкулации са толкоз точни, че можем да проследим орбитата на Земята обратно 100 милиона години в предишното с известна убеденост.

Или най-малко по този начин си мислехме, тъй като нова публикация демонстрира, че сме пренебрегнали гравитационния резултат на преминаващите звезди. Повечето звезди са прекомерно отдалечени, с цел да имат измерим резултат
върху орбитата на Земята.
Те дърпат нашия свят не повече от далечните ледени скали от Облака на Оорт. Но понякога някоя звезда се доближава. Не задоволително близо, с цел да хвърли нашата Слънчева система в безпорядък, само че задоволително, с цел да даде на слънчевите планети гравитационен подтик.
Последният непосредствен метод
е бил този на HD 7977. В момента звездата е на към 250 светлинни години, само че преди 2,8 милиона години тя е минала на 30 000 астрономични единици (AU) или на половин светлинна година от Слънцето. Звездата може да е минала на 4000 AU от Слънцето. На по-голямо разстояние гравитационният резултат на HD 7977 би бил нищожен,
само че в по-близкия завършек на обсега
би бил забележителен. Когато прибавим това към изчислителната композиция, несигурността на предходната орбита на Земята затруднява да бъдем уверени за повече от 50 милиона години.

И това има доста въздействие върху палеоклиматичните проучвания. Например преди към 56 милиона години Земята е навлязла в интервал, прочут като палеоцен-еоценски термален най-много, когато
световните температури се покачили
с 5 – 8°C. Орбиталните модели сочат, че орбитата на Земята е била изключително ексцентрична през това време, което може да е главната причина. Но съгласно новото проучване други фактори като геоложката интензивност може да са изиграли съществена роля.
Изчислено е, че една звезда минава
в границите на 10 000 AU от Слънцето на всеки към 20 милиона години. Това значи, че до момента в който картографираме орбиталното придвижване на Земята по-дълбоко в предишното, би трябвало да търсим и резултати, които може да са записани в звездите.