Ивет: Не мисля за отказване!
Звездата ни в спринта Ивет Лалова-Колио зае деветото място на 200 метра на Световното състезание по лека атлетика в Лондон и не откри място във финала на дисциплината. 33-годишната спринтьорка беше разочарована, че не съумя да се подреди измежду най-хубавите осем.
" Ако някой ми беше споделил преди полуфинала, че се влиза с 22.80 сек на край, щях да се изсмея. Трудно се бяга 200 м тук. За съпоставяне с Пекин и с Рио това, което имах там като чувство по самия вираж. Тази година имах някои неточности, които тук ги усещах още повече. С Дафне след края на бягането обсъждахме и тя сподели: " На мен ми се размазваха всички линии ”.
Не зная дали този вираж е от предходни години, защото стадионът е издигнат още 2011 година, а в този момент към този момент ги модернизират и са по-различни, или моят ден е бил подобен, само че не ми беше елементарно това 200 м. Очаквах, че сигурно ще тичам най-малко 22.50 сек. Така че няма по какъв начин, надявах се. До третия полуфинал бях вътре, само че това е... малшанс.
Бягането на 100 м може и да ми е коствало някоя стотна на 200 м. Знаех за този риск, когато избрах да вземам участие и на 100 м. Но на мен ми трябваше този старт, тъй като не бях взела участие на надпревари близо месец. Трябваше ми малко скорост, убеденост, която да придобия от това тичане. И беше хубаво - усетих пистата и какви са изискванията, не бих споделила, че ме е изморила.
Но в действителност подобен беше и проектът, в случай че съм в невероятна форма да пускам единствено на 200 м. Затова си позволихме да рискуваме и да направя още два старта на 100 м. За мен сезонът не е завършил с това международно състезание. Толкова време се чака, толкоз всичко е ориентирано към него. И в този момент внезапно се изниза, като че ли се изниза сред пръстите. Затова ще умря няколко дни, до момента в който то завърши, до момента в който се прибера в София и по-късно ще завърша с няколко шампионата.
Когато си на 20, си мислиш, че всичко е пред теб и не ти пука, мислиш, че Господ ти е дал тази заложба и те чакат единствено медали. А когато си към този момент над 30, не знаеш по кое време ти е за финален път и всякога, когато си тук, благодариш на себе си и на всички, които са ти помогнали да си тук. Защото единствено тези към теб знаят какъв брой е мъчно.
Това девето място би трябвало или да ме откаже, или да ме стимулира. Аз предпочитам да ме стимулира. Засега не желая да споделям, че идната година задачата ми е европейското. Но както сподели Джъстин Гатлин, малко по малко, съревнование за съревнование. Ще си покаже. Само само мога да кажа, че това не е последното ми съревнование ", разяснява Лалова пред българските публицисти в Лондон.
" Ако някой ми беше споделил преди полуфинала, че се влиза с 22.80 сек на край, щях да се изсмея. Трудно се бяга 200 м тук. За съпоставяне с Пекин и с Рио това, което имах там като чувство по самия вираж. Тази година имах някои неточности, които тук ги усещах още повече. С Дафне след края на бягането обсъждахме и тя сподели: " На мен ми се размазваха всички линии ”.
Не зная дали този вираж е от предходни години, защото стадионът е издигнат още 2011 година, а в този момент към този момент ги модернизират и са по-различни, или моят ден е бил подобен, само че не ми беше елементарно това 200 м. Очаквах, че сигурно ще тичам най-малко 22.50 сек. Така че няма по какъв начин, надявах се. До третия полуфинал бях вътре, само че това е... малшанс.
Бягането на 100 м може и да ми е коствало някоя стотна на 200 м. Знаех за този риск, когато избрах да вземам участие и на 100 м. Но на мен ми трябваше този старт, тъй като не бях взела участие на надпревари близо месец. Трябваше ми малко скорост, убеденост, която да придобия от това тичане. И беше хубаво - усетих пистата и какви са изискванията, не бих споделила, че ме е изморила.
Но в действителност подобен беше и проектът, в случай че съм в невероятна форма да пускам единствено на 200 м. Затова си позволихме да рискуваме и да направя още два старта на 100 м. За мен сезонът не е завършил с това международно състезание. Толкова време се чака, толкоз всичко е ориентирано към него. И в този момент внезапно се изниза, като че ли се изниза сред пръстите. Затова ще умря няколко дни, до момента в който то завърши, до момента в който се прибера в София и по-късно ще завърша с няколко шампионата.
Когато си на 20, си мислиш, че всичко е пред теб и не ти пука, мислиш, че Господ ти е дал тази заложба и те чакат единствено медали. А когато си към този момент над 30, не знаеш по кое време ти е за финален път и всякога, когато си тук, благодариш на себе си и на всички, които са ти помогнали да си тук. Защото единствено тези към теб знаят какъв брой е мъчно.
Това девето място би трябвало или да ме откаже, или да ме стимулира. Аз предпочитам да ме стимулира. Засега не желая да споделям, че идната година задачата ми е европейското. Но както сподели Джъстин Гатлин, малко по малко, съревнование за съревнование. Ще си покаже. Само само мога да кажа, че това не е последното ми съревнование ", разяснява Лалова пред българските публицисти в Лондон.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ