Зверствата в Буча са и последица от аргументацията на Русия,

Зверствата в Буча са и последица от аргументацията на Русия, с която тя оправдава войната си против Украйна - в частност " денацификацията ". Това споделя пред АРД експертката по Източна Европа Маргарете Клайн.

Избиването на цивилно население в окупирани територии типично ли е за съветския жанр на водене на война?

М. Клайн: Същата грубост наблюдавахме и при войните в Чечения, където съветските секрети служби бяха организирали лагери за " чеченските бандити ". Това се повтори до известна степен и в Сирия. Събитията от Буча могат да бъдат класифицирани в същия порядък. Въпросът е дали те са дело на обособени бойци или са част от метода на водене на война от страна на Русия.

Какво е вашето съмнение?

М. Клайн: Дори съветски бойци да са взели участие в плячкосвания и други мародерства от персонален интерес, информациите от Буча се вписват в психическо водене на война, което цели деморализирането на украинското цивилно население и на въоръжените сили. Съобщенията от Буча демонстрират, че там целеустремено са били търсени хора, които през 2014-а година са взели участие в така наречен антитерористична интервенция на Украйна против протеста на проруските сепаратисти в Донбас, или които са част от териториалната защита на Украйна - т.е. тези, които са считани за опора на украинската страна. Това е опит за всяване на смут и за деморализиране на популацията.
Редакцията предлага
Какво се знае за съветските бойци, работили в Буча? Дали това са били най-вече елементарни и неопитни бойци или по-скоро приказваме бойни единици с огромен опит? Има информации, че те са забъркани в плячкосвания и изнасилвания.

М. Клайн: Знаем че в Буча са били изпращани разнообразни военни формирования, само че техните дейности не могат да бъдат открити, защото липсва задоволително информация. Имало е бойци на постоянна военна работа, в това число от Далечния изток на Русия, може това да са били бойци в края на срочната си работа, за които плячкосванията са метод за персонално обогатяване. Има да вземем за пример данни за обири на преносими компютри.

Но там са работили и елитни елементи, за които е по-вероятно това държание да е част от целенасочена тактика. Говорим и за " кадировци " - бойци на чеченския президент Рамзан Кадиров, известни със своята грубост. Използването им е част от психическото водене на война - наличието им цели да всее смут и суматоха измежду украинските бойци и цивилното население.

Очевидно отговорността за дейностите на елитните елементи или на " кадировците " е на техните командири и на военното управление като цяло. Така ли е?

М. Клайн: Тук дава отражение разказът за така наречен " денацификация " на Украйна. Руските бойци са изпратени в Украйна, с цел да освободят популацията от " нацисткия " режим. Но се оказва, че не ги посрещат като " освободители ", затова този разказ би трябвало някак да бъде приспособен. И внезапно " нацисти " стават към този момент освен хората в управлението на страната, само че и всички останали, проникнати от нацистката идеология. Така ненапълно се оправдават дейностите на армията.

Как ще се отрази всичко това на по-нататъшния ход на войната? Ще отслаби или ще заздрави бойния морал на украинците?

М. Клайн: Кадрите от Буча са повратен миг за западните наблюдаващи, тъй като към този момент е пределно ясно защо става дума. Вече малко на брой ще могат да акцентират неуместния мотив, че Украйна би трябвало да се съобщи, с цел да спре проливането на кръв. Сега се вижда, че завладяването на дадена територия не значи завършек на насилието, а че.

А рационални ли са апелите за цялостно прекъсване на вноса на съветски газ? Какво може да реализира това?

М. Клайн: Трудно е извън да се надникне в процеса на взимане на решения в Кремъл. Но се вижда, че икономическата рационалност към този момент съвсем не играе роля. Струва ми се, че мъчно можем да повлияем на краткосрочните решения на Москва. В по-дългосрочна вероятност обаче резултатът може да е доста мощен.

Призивите за даване на Украйна освен на отбранителни, само че и на нападателни оръжия се ускоряват. Има ли заплаха от въвличането на НАТО в тази война?

М. Клайн: Доставките на оръжие към момента не вършат някого участник във войната. Те обаче могат да оказват помощ на Украйна да се пази по-дълго време и да извоюва по-добра изходна позиция на масата за договаряния. При налагането на неразрешена за полети зона нещата биха стояли по-различноа, тъй като това изисква и потреблението на мощ. А тогава и рискът от замесване във войната нараства осезателно.