1 май е Международен ден на труда и международната работническа солидарност
На 1 май светът отбелязва Деня на труда и интернационалната работническа взаимност. На тази дата, доста страни в света празнуват публичните и стопански достижения на работническото придвижване. Денят е един от формалните празници в България. Първият опит за честване на Първи май у нас е през 1890 година от Топографското сдружение. През 1939 година Първи май е разгласен за формален празник, а от 1945-та година, комунистическата власт стартира да празнува празника всяка година.
След края на комунистическия режим през 1989-та година, Първи май продължава да е формален и неработен ден, само че държавната власт не се ангажира с организирането на всеобщи прояви, както по времето на социализма.
Историята на празника се свързва с интернационалното социалистическо придвижване през 19-ти век и работническите митинги за ценене на обикновените обществени права.
Началото се слага на 1 май 1886 година в Съединени американски щати, когато профсъюзите организират неофициална национална стачка, в която вземат присъединяване над 300 000 служащи от цялата страна с искане за въвеждане на формален 8-часов работен ден.
След тридневни митинги в Чикаго, полицията и частните охранители разпръсват протестиращите, раняват към 200 души и убиват най-малко четирима. На 4 май по време на последвалия митинг против полицейското принуждение, измежду полицията е хвърлена бомба, при която умира един служител на реда и шестима са ранени. Набързо са наказани и екзекутирани седем анархисти, след това оправдани като почтени.
През 1889 година учредителният конгрес на Втория интернационал, извършен в Париж, приканва за интернационалните демонстрации в символ на взаимност към митингите в Чикаго.
През 1904-та година Международната конференция на социалистите в Амстердам приканва " всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да показват пламенно на Първи май за формалното признание на 8-часовия работен ден, за права на пролетариата и за международен мир ".
Тъй като най-ефективният метод за демонстрации е стачката, конгресът взема решение, че е " наложително за всички пролетарски организации от всички странида спрат да работят на 1 май, на всички места, където е допустимо без отрицателни последствия за служащите ".
След края на комунистическия режим през 1989-та година, Първи май продължава да е формален и неработен ден, само че държавната власт не се ангажира с организирането на всеобщи прояви, както по времето на социализма.
Историята на празника се свързва с интернационалното социалистическо придвижване през 19-ти век и работническите митинги за ценене на обикновените обществени права.
Началото се слага на 1 май 1886 година в Съединени американски щати, когато профсъюзите организират неофициална национална стачка, в която вземат присъединяване над 300 000 служащи от цялата страна с искане за въвеждане на формален 8-часов работен ден.
След тридневни митинги в Чикаго, полицията и частните охранители разпръсват протестиращите, раняват към 200 души и убиват най-малко четирима. На 4 май по време на последвалия митинг против полицейското принуждение, измежду полицията е хвърлена бомба, при която умира един служител на реда и шестима са ранени. Набързо са наказани и екзекутирани седем анархисти, след това оправдани като почтени.
През 1889 година учредителният конгрес на Втория интернационал, извършен в Париж, приканва за интернационалните демонстрации в символ на взаимност към митингите в Чикаго.
През 1904-та година Международната конференция на социалистите в Амстердам приканва " всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да показват пламенно на Първи май за формалното признание на 8-часовия работен ден, за права на пролетариата и за международен мир ".
Тъй като най-ефективният метод за демонстрации е стачката, конгресът взема решение, че е " наложително за всички пролетарски организации от всички странида спрат да работят на 1 май, на всички места, където е допустимо без отрицателни последствия за служащите ".
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ