Дни преди термин
Звъни телефонът, щерка ми подвига, насреща майка ми:
– Какво вършиме? Защо майка ти не си подвига телефона?
– Мама лежи на дивана, аз си играя тука…
– Майка ти за какво лежи?
– Ами, бременна е …
– Да не е болна?
– Ми не знам, чакай да ти я дам.
– Що лежиш? Да не ти е зле?
– Не, мамо, не ми е зле, отпочивам си.
– Да не ме лъжеш нещо?
– Не, не те неистина, сутринта разчиствах, в този момент си почивам.
– Да не ти е станало нещо неприятно? Има ли някой съсед наоколо, в случай че ти стане неприятно?
– Не, не ми е неприятно, просто си почивам! – стартирам да се нервирам.
– Абе несъмнено ме послъгваш нещо, то по този начин да си легнеш, че чак телефона да не си вдигаш…?!
– Не, не те неистина, добре съм, защо се обаждаш?
– Ми да ви чуя.
– Ок, чухме се, айде!
10 минути успокоение, никой не е звънял, значи това беше. Отпускам се блажено в следобедната тишина, ще дремя. Не би. Ново позвъняване. Обажда се мъжът ми.
– Какво ти е, за какво лежиш, майка ти се тревожи, да си пристигам ли?
– Не, няма потребност, всичко е наред, отпочивам си.
– Ама щото майка ти вика, че нещо не е наред, звъня ми в този момент. Нещо криеш май от нея, с цел да не я тревожиш.
– Не бе, споко, нали я знаеш каква е суматоха и все си съчинява драми…Чакай единствено, че брат ми звъни на другата линия.
– Ало, сестра, кво става бе, по какъв начин си?!
– Добре съм, мама ли ти звъня?
– Да, но не ми сподели какво ти е. Нещо станало ли е? Ама звъни ми първо на мене бе, не я занимавай майка! Ей в този момент ще приказвам с шефа да си потегли и пристигам!
Не ми дава късмет да му кажа, че няма потребност, към този момент хвърчи към нас.
Пак се звъни. Майка.
– Как си, по-добре ли си?
– Да, мамо, към този момент не лежа, станах, хапнах, ще мия прозорците (нарочно я нервирам с прозорците, въпреки че съм дни преди термин и ми е напълно време, с цел да им дръпна интензивно една гъба и да вървя да раждам най-сетне).
– Какви прозорци бе, имаш ли ум?! Къде ще се чекнеш по дограмата с тоя стомах, я върви си лягай незабавно! Ох, че ме заболя главата, кръвно ли вдигнах… доста ме тормози.
Сега да лягам ли, да не лягам ли, да се дръзвам ли, да рева ли? Или най-добре да звънна на татко ми да иде да види майка, че нещо не е добре, кръвно вдигнала…
Автор: Ирина Николова
