Интервю | Преходът трябва да е икономическа възможност, а не демографски риск
Зорница Русинова е ръководител на Икономическия и обществен съвет на Република България. Била е министър (2016 – 2017 г.) и заместник-министър (2012 – 2020 г.) на труда и обществената политика, с отговорности по пазара на труда, общественото включване, трудовото право и европейските фондове.
Ръководила е Оперативна програма „ Развитие на човешките запаси “ и е съдействала за одобряването на Европейския обществен фонд. Имала е основни функции в интернационалните планове на USAID, ПРООН и Българо-швейцарската стратегия.
Магистър е по интернационалните стопански връзки (УНСС), както и по българска и британска лингвистика (СУ). Член е на експертната група за бъдещето на Кохезионната политика към Европейска комисия.
Г-жо Русинова, медията ни провежда редица събития, отдадени на енергийния преход и трансформацията на стопанската система във въглищните райони. Всички тези процеси засягат и работната мощ. Как оценяване успеваемостта на настоящите самодейност за преквалификация на наранени служащи?
Темите, свързани с прехода и трансформацията на стопанската система във въглищните райони, са част от тематиките, които вълнуват на Икономическия и обществен съвет през последните няколко години. Често на напред във времето излизат процесите, свързани със Стара Загора, до момента в който доста постоянно се подценява фактът, че има още две области, които също са мощно наранени от тази промяна – Кюстендил и Перник.
Много малко информация доближава до нас по отношение на съответните ограничения за подготовка и преквалификация в обособените региони. Целият развой по обмисляне на характерни действия в границите на териториалните проекти за обективен преход беше много занимателен. Ние като Икономически и обществен съвет участвахме интензивно във всички версии на документа.
Имаше хоризонтално утайване от страна на обединеното гражданско общество, работодатели, синдикати и неправителствени организации да се вземат поради характерните благоприятни условия на хората в обособените райони. Например, в Стара Загора процесът е почнал, само че за Кюстендил не е ясно доколко към този момент е направена карта на работната мощ, кои ще бъдат най-засегнатите хора, които работят в мините, и какви са в действителност съответните квалификационни ограничения, които страната може да предложи, съгласувани със обществените сътрудници. Трябва да се регистрира, че тези райони са стопански разнообразни, а методът би трябвало да е характерен за всяка област.
В Перник и Кюстендил значение има и отстоянието им от София и това да се търсят положителни благоприятни условия за претовареност. Трябва да се обърне изключително внимание на младежите.
Споменахте неналичието на информация, което може би поражда и съмнение измежду работещите в бранша към ограниченията и поддръжката, които би трябвало да получат. Освен тази липса на сигурност, кои са другите провокации, които затрудняват процеса на преквалификация?
Региони като Кюстендил са много характерни – да вземем за пример там има обилни геотермални енергийни запаси, които могат да се употребяват и това би трябвало да бъде акцент в развиването на региона. Нашата рекомендация като съвет е освен да се гледат съответните действия по териториалните проекти, само че и да се преглежда целият комплект от ограничения, свързани с останалите източници на европейско финансиране – Планът за възобновяване и резистентност, стратегиите за индустриални зони, ограниченията по Програмата за развиване на човешките запаси. Така ще може да се направи повсеместен комплект от действия, свързани с това този прехода да бъде една икономическа благоприятни условия за този район, а не да докара до обезлюдяване и загуба на работни места.
Всъщност в действителност основна е информацията и съгласуваността на всички тези ограничения с локалната общественост, която включва освен локалната власт, само че и локалният бизнес, който директно или индиректно е обиден, както и всички работещи в района.
Ние като Икономически и обществен съвет постоянно сме упорствали да се търси изцяло решение на национално равнище, а не да приказваме единствено за териториални проекти за обективен преход. Трябва да приказваме за повсеместен народен проект за обективен преход, който в действителност би дал в конкретика какви са ограниченията във връзка с икономическата промяна. Това касае и целия цифров преход, тъй като провокациите пред нашата стопанска система сега са свързани и със зеления преход, и с цифровата промяна.
Да, ще поговорим и за това. Всъщност, като ръководител на Икономическия и обществен съвет Вие сте в контакт с работодатели и синдикати. Съществува ли единна позиция по въпросите на справедливия преход и има ли съществени разлики?
Икономическият и обществен съвет съставлява работодатели, синдикати и цивилен организации. Всички документи, които предлагаме на държавното управление, Народното събрание и президента, са артикул на реализиран консенсус сред тези три групи.
Миналата година направихме разбор на изискванията за работа и опциите за промяна на въглищните региони, със характерни оферти за всяка област. Имаме и разбор на свободния пазар на електрическа енергия, с рекомендации във връзка с енергийната успеваемост и поддръжка на семействата, тъй като преходът визира и битовите консуматори.
Имаме в съгласие мнение какво би трябвало да съдържа един народен проект за обективен преход. През предходната година направихме мнение, което обгръща всички стратегически документи по зеления и цифровия преход. Влязохме и в конкретика по отношение на районирането на страната, тъй като Перник и Кюстендил страдат от това, че попадат в Югозападния район със София, което понижава равнищата на съфинансиране. Всички тези съответни неща, които са били спънка за съответно финансиране, срещат поддръжката и на локалния бизнес и синдикати, само че и на централно равнище.
Бизнесът има основна роля в преквалификацията на работната ръка, а напоследък пазарът на труда се трансформира динамично. Има ли България ясна визия какви ще бъдат специалностите на бъдещето, изключително в райони в преход като Кюстендил и Перник, и приготвя ли се съответно за тях?
В последните седмици виждаме положителни поръчки за промяна в просветителната система. Предизвикателствата са големи – освен поради зеления преход, само че и поради цялостната икономическа промяна и навлизането на технологии.
Ние в Икономическия и обществен съвет имаме съответни рекомендации по отношение на професионалната подготовка и промени във висшето и междинното обучение. Те са съобразени с към този момент построен консенсус в границите на обществения разговор сред работодатели и синдикати.
Специален акцент в наш отчет поставихме върху неравенствата в просветителната система и съответни ограничения по какъв начин да бъдат преодолени във връзка с ранно детско развиване, приблизително и висше обучение. Трябва да намерим метод просветителните системи да бъдат задоволително гъвкави, тъй че да приготвят от една страна младежите, които скоро ще излязат на пазара на труда, само че въпреки това би трябвало да се намерения и за хората, които в този момент са дейни на пазара на труда, само че имат потребност също от поддръжка.
Европейската комисия разгласи самодейността „ Съюз на уменията “, тъй че акцентът, който и Европа си слага като една от предпоставките за конкурентоспособност е това какви са уменията на хората. За страдание, към момента не виждаме повсеместен и целеустремен проект по какъв начин това ще се приложи на процедура. Касае просветителна система, система за подготовка и преквалификация, както и вложенията, които се вършат във връзка с уменията на хората, които сега са на пазара на труда.
Трябва да се обърне внимание и на уязвимите групи, защото прогнозите демонстрират, че работната мощ ще наподобява напълно друго, изключително с навлизането на изкуствения разсъдък. Прогнозирането на работната мощ в идващите няколко години ще наподобява по напълно друг метод от това, което досега сме си представяли.
Специално по тематиката за изкуствения разсъдък, ние още през предходната година направихме съответен разбор какви ще са резултатите върху пазара на труда при навлизането на изкуствения разсъдък. През тази година фокусът е към този момент върху съответна оценка и съответни рекомендации, които ще дадем през май месец.
Какво демонстрира вашият разбор за резултатите от изкуствения разсъдък върху пазара на труда? Вече е ясно, че той може да помогне за успеваемостта на чиновниците, само че какво още?
В разбора засегнахме няколко аспекта. Първо – правната рамка. Законодателството би трябвало да транспонира европейските условия по тематиката за ИИ. Обърнали сме внимание на това, тъй като периодите за транспониране са много къси и би трябвало да има доста добра координация сред институциите, които имат ангажимент по транспонирането.
Второ – адаптиране на работните места и системи по отношение на новите технологии. Разработени са профили с нужните цифрови умения за 90 стопански действия и специалности.
Препоръчваме публично-частно партньорство за развиване на ИИ, както и основаване на междуведомствена група за решения свързани с пазара на труда. Обърнахме внимание и на спора сред зеления преход и енергийните запаси, нужни за обработката на огромни размери от данни.
Това също би трябвало да бъде регистрирано – належащо е да съществува национална политика, която предизвиква всеобщото потребление на приложенията на изкуствения разсъдък както от младежите, по този начин и от всички работещи. Но това би трябвало да се случи по плануван метод, тъй че всички да бъдат готови. Не бива единствено да се спекулира с тематиката, че изкуственият разсъдък ще докара до загуба на работни места – в доста промишлености и браншове се следи по-скоро разширение, в сравнение с стесняване. В основата на всичко обаче стоят уменията на хората.
За страдание, България продължава да е на едно от последните места в Европейски Съюз във връзка с цифровите умения на работната мощ, както и по вложения в дребни и междинни предприятия за въвеждане на нови технологии. В нашите разбори сме обърнали съществено внимание и на решенията, свързани с киберсигурността, основана на изкуствен интелект. Темата за изкуствения разсъдък ще оказва въздействие върху съвсем всички аспекти на публичния и икономическия живот – в това число потребителски въпроси, обслужване на хората и доста други.
Виждаме, че към този момент има съответни страни, които създават целенасочени национални проекти по тематиката. Разбира се, тук е значимо да подчертаем, че ние – като представители на работодатели, синдикати и цивилен организации – сме напълно в поддръжка на подобен целеустремен метод от страна на страната.
Това са умения на бъдещето, в случай че може по този начин да ги обобщим. А подготвени ли са българските въглищни райони за всеобщата цифровизация?
За страдание, няма изключително огромна подготвеност. Причините са доста. Една от основните тематики, които Икономическият и обществен съвет повдига, не са единствено цифровите умения, а и финансовата просветеност. През месец май планираме огромна полемика, с цел да се разиска какво съответно прави страната по този въпрос и какви са частните вложения, ориентирани към повишение на финансовата просветеност. Уменията на бъдещето включват надалеч повече от софтуерни знания.
Разбира се, боравенето с технологии, изкуствен интелект и цифрови умения ще бъде в основата на бъдещите компетентности, само че те би трябвало да се надградят с други умения, които регистрират спецификите на другите генерации, навлизащи на пазара на труда. Още една тематика, с която ще допринесем към полемиката за уменията на бъдещето, е обвързвана точно с особеностите и стандартите на обособените генерации.
Трябва да си дадем сметка, че до 2025 година се чака към 25% от работната мощ в Европа да бъде формирана от представителите на поколението Z – младежи на възраст сред 22 и 27 години. Техният учебен профил, метод на работа и упованията им към работното място се разграничават доста от тези на по-възрастните генерации – да вземем за пример хората на към 50 години.
През тази година ще се занимаваме в конкретика с всички тези въпроси, само че изключително тематиката за уменията би трябвало да откри своето практическо измерение – в съответни действия и промени, които страната би трябвало да предприеме.
Кохезионната политика предизвиква точно подобен интегриран метод – комбиниране на стопански, екологични цели в един общ план. Има ли такива сполучливи образци у нас и какво би трябвало да се усъвършенства?
През годините България беше една от страните в Европейския съюз, които в действителност извънредно сполучливо се възползваха от кохезионната политика посредством другите европейски фондове. В избрани области – изключително в обществената сфера – благодарение на Европейския обществен фонд страната ни постоянно е била измежду водещите във връзка с метода, по който тези средства се употребяват. Те са били насочвани към решаването на обществени проблеми, към повишение на квалификацията на хората, както и интегрирани с други ограничения, свързани с инфраструктура – в това число просветителна и икономическа.
Темата за кохезионната политика обаче стартира да придобива нов ракурс, изключително в последните няколко седмици. Наблюдаваме по какъв начин целите на Европа се трансформират доста бързо – от една страна се слага фокус върху конкурентоспособността, а въпреки това върху акумулирането на средства, свързани с отбранителната сигурност. Това неизбежно ще окаже въздействие върху бъдещето на самата кохезионна политика.
През годините – както на национално, по този начин и на европейско равнище – кохезионната политика се е потвърдила като един от най-гъвкавите принадлежности. В момента сме очевидци на нови промени в регламентите, които плануват опцията част от кохезионните средства да бъдат пренасочени към сферата на защитата. Именно тук е значимо да забележим каква ще бъде националната позиция – до каква степен ще се резервира опцията наличните средства по стратегиите да продължат да подкрепят дребните и междинни предприятия, вложенията в човешки капитал и насочването на запаси към тези райони в страната, които най-силно се нуждаят от поддръжка.
Също по този начин е значимо да се подсигурява, че България ще взе участие интензивно в общите европейски политики, в това число обвързваните с климатичните цели. Оттук нататък ще бъде от значително значение какъв ще бъде националният спор по отношение на бъдещето на кохезионната политика.
За България този инструмент остава извънредно значим. Именно посредством него през годините са били решавани съответни проблеми на съответни райони. Виждаме ясно по какъв начин огромна част от българските градове – както по-малки, по този начин и по-големи обитаеми места – са трансформирали образа си. В редица браншове, свързани с обучение и подготовка, с помощта на кохезионната политика бяха осъществени значими вложения и бяха основани действителни благоприятни условия за развиване.
Всъщност Европейската комисия ще даде опция на всяка страна членка сама да реши дали част от средствата по кохезионната политика да бъдат пренасочени към защитата, както към този момент споменахте. Ако обаче това в действителност се случи и българското държавно управление вземе сходно решение, какви биха били предстоящите резултати за тези райони в страната, които до момента интензивно са се възползвали от тези фондове?
Надявам се това по никакъв метод да не се отрази отрицателно на средствата, които към този момент са ориентирани към съответни райони. По-скоро би означавало префокусиране на част от ограниченията, тъй че те да продължат действително да подкрепят тези райони. Надявам се също по този начин да има дейна позиция от страна на локалните управляващи при образуването на националната позиция по въпроса. Важно е и работодателите, и бизнесът – както на централно, по този начин и на локално равнище – да бъдат дейни и да отстояват ползите и потребностите на своите райони.
Вие ще бъдете преподавател на интернационалната конференция Справедлив преход в Кюстендил. Какво да чакат посетителите и за какво е значимо да дойдат на това събитие?
Изключително поздравявам тази самодейност, която се провежда на място – с фокус върху областите Кюстендил и Перник. Очакваме в действителност да забележим какви са настройките на локалната общественост, както и да се даде по-голяма публичност на това какви съответни ограничения предстоят, свързани с преквалификацията. Ще бъде значимо да се обсъдят и опциите за младежите, защото това са стопански дейни райони, въпреки и със своите провокации и съществуващи неравенства.
Ако бъдат показани съответни оферти за това какво може да се направи, с цел да останат младежите да живеят, да се развиват професионално и да основават фамилии точно в тези райони, полемиката ще бъде извънредно скъпа. Надявам се да има деен и логичен диалог с присъединяване на всички заинтригувани страни.
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и отзиви обаче принадлежат напълно на техния(ите) автор(и) и не отразяват безусловно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.
TOP JOBS кариерен преход Кариерен преход на опциите преквалификация въглищна промишленост икономическа промяна въглищни региони
Ръководила е Оперативна програма „ Развитие на човешките запаси “ и е съдействала за одобряването на Европейския обществен фонд. Имала е основни функции в интернационалните планове на USAID, ПРООН и Българо-швейцарската стратегия.
Магистър е по интернационалните стопански връзки (УНСС), както и по българска и британска лингвистика (СУ). Член е на експертната група за бъдещето на Кохезионната политика към Европейска комисия.
Г-жо Русинова, медията ни провежда редица събития, отдадени на енергийния преход и трансформацията на стопанската система във въглищните райони. Всички тези процеси засягат и работната мощ. Как оценяване успеваемостта на настоящите самодейност за преквалификация на наранени служащи?
Темите, свързани с прехода и трансформацията на стопанската система във въглищните райони, са част от тематиките, които вълнуват на Икономическия и обществен съвет през последните няколко години. Често на напред във времето излизат процесите, свързани със Стара Загора, до момента в който доста постоянно се подценява фактът, че има още две области, които също са мощно наранени от тази промяна – Кюстендил и Перник.
Много малко информация доближава до нас по отношение на съответните ограничения за подготовка и преквалификация в обособените региони. Целият развой по обмисляне на характерни действия в границите на териториалните проекти за обективен преход беше много занимателен. Ние като Икономически и обществен съвет участвахме интензивно във всички версии на документа.
Имаше хоризонтално утайване от страна на обединеното гражданско общество, работодатели, синдикати и неправителствени организации да се вземат поради характерните благоприятни условия на хората в обособените райони. Например, в Стара Загора процесът е почнал, само че за Кюстендил не е ясно доколко към този момент е направена карта на работната мощ, кои ще бъдат най-засегнатите хора, които работят в мините, и какви са в действителност съответните квалификационни ограничения, които страната може да предложи, съгласувани със обществените сътрудници. Трябва да се регистрира, че тези райони са стопански разнообразни, а методът би трябвало да е характерен за всяка област.
В Перник и Кюстендил значение има и отстоянието им от София и това да се търсят положителни благоприятни условия за претовареност. Трябва да се обърне изключително внимание на младежите.
Споменахте неналичието на информация, което може би поражда и съмнение измежду работещите в бранша към ограниченията и поддръжката, които би трябвало да получат. Освен тази липса на сигурност, кои са другите провокации, които затрудняват процеса на преквалификация?
Региони като Кюстендил са много характерни – да вземем за пример там има обилни геотермални енергийни запаси, които могат да се употребяват и това би трябвало да бъде акцент в развиването на региона. Нашата рекомендация като съвет е освен да се гледат съответните действия по териториалните проекти, само че и да се преглежда целият комплект от ограничения, свързани с останалите източници на европейско финансиране – Планът за възобновяване и резистентност, стратегиите за индустриални зони, ограниченията по Програмата за развиване на човешките запаси. Така ще може да се направи повсеместен комплект от действия, свързани с това този прехода да бъде една икономическа благоприятни условия за този район, а не да докара до обезлюдяване и загуба на работни места.
Всъщност в действителност основна е информацията и съгласуваността на всички тези ограничения с локалната общественост, която включва освен локалната власт, само че и локалният бизнес, който директно или индиректно е обиден, както и всички работещи в района.
Ние като Икономически и обществен съвет постоянно сме упорствали да се търси изцяло решение на национално равнище, а не да приказваме единствено за териториални проекти за обективен преход. Трябва да приказваме за повсеместен народен проект за обективен преход, който в действителност би дал в конкретика какви са ограниченията във връзка с икономическата промяна. Това касае и целия цифров преход, тъй като провокациите пред нашата стопанска система сега са свързани и със зеления преход, и с цифровата промяна.
Да, ще поговорим и за това. Всъщност, като ръководител на Икономическия и обществен съвет Вие сте в контакт с работодатели и синдикати. Съществува ли единна позиция по въпросите на справедливия преход и има ли съществени разлики?
Икономическият и обществен съвет съставлява работодатели, синдикати и цивилен организации. Всички документи, които предлагаме на държавното управление, Народното събрание и президента, са артикул на реализиран консенсус сред тези три групи.
Миналата година направихме разбор на изискванията за работа и опциите за промяна на въглищните региони, със характерни оферти за всяка област. Имаме и разбор на свободния пазар на електрическа енергия, с рекомендации във връзка с енергийната успеваемост и поддръжка на семействата, тъй като преходът визира и битовите консуматори.
Имаме в съгласие мнение какво би трябвало да съдържа един народен проект за обективен преход. През предходната година направихме мнение, което обгръща всички стратегически документи по зеления и цифровия преход. Влязохме и в конкретика по отношение на районирането на страната, тъй като Перник и Кюстендил страдат от това, че попадат в Югозападния район със София, което понижава равнищата на съфинансиране. Всички тези съответни неща, които са били спънка за съответно финансиране, срещат поддръжката и на локалния бизнес и синдикати, само че и на централно равнище.
Бизнесът има основна роля в преквалификацията на работната ръка, а напоследък пазарът на труда се трансформира динамично. Има ли България ясна визия какви ще бъдат специалностите на бъдещето, изключително в райони в преход като Кюстендил и Перник, и приготвя ли се съответно за тях?
В последните седмици виждаме положителни поръчки за промяна в просветителната система. Предизвикателствата са големи – освен поради зеления преход, само че и поради цялостната икономическа промяна и навлизането на технологии.
Ние в Икономическия и обществен съвет имаме съответни рекомендации по отношение на професионалната подготовка и промени във висшето и междинното обучение. Те са съобразени с към този момент построен консенсус в границите на обществения разговор сред работодатели и синдикати.
Специален акцент в наш отчет поставихме върху неравенствата в просветителната система и съответни ограничения по какъв начин да бъдат преодолени във връзка с ранно детско развиване, приблизително и висше обучение. Трябва да намерим метод просветителните системи да бъдат задоволително гъвкави, тъй че да приготвят от една страна младежите, които скоро ще излязат на пазара на труда, само че въпреки това би трябвало да се намерения и за хората, които в този момент са дейни на пазара на труда, само че имат потребност също от поддръжка.
Европейската комисия разгласи самодейността „ Съюз на уменията “, тъй че акцентът, който и Европа си слага като една от предпоставките за конкурентоспособност е това какви са уменията на хората. За страдание, към момента не виждаме повсеместен и целеустремен проект по какъв начин това ще се приложи на процедура. Касае просветителна система, система за подготовка и преквалификация, както и вложенията, които се вършат във връзка с уменията на хората, които сега са на пазара на труда.
Трябва да се обърне внимание и на уязвимите групи, защото прогнозите демонстрират, че работната мощ ще наподобява напълно друго, изключително с навлизането на изкуствения разсъдък. Прогнозирането на работната мощ в идващите няколко години ще наподобява по напълно друг метод от това, което досега сме си представяли.
Специално по тематиката за изкуствения разсъдък, ние още през предходната година направихме съответен разбор какви ще са резултатите върху пазара на труда при навлизането на изкуствения разсъдък. През тази година фокусът е към този момент върху съответна оценка и съответни рекомендации, които ще дадем през май месец.
Какво демонстрира вашият разбор за резултатите от изкуствения разсъдък върху пазара на труда? Вече е ясно, че той може да помогне за успеваемостта на чиновниците, само че какво още?
В разбора засегнахме няколко аспекта. Първо – правната рамка. Законодателството би трябвало да транспонира европейските условия по тематиката за ИИ. Обърнали сме внимание на това, тъй като периодите за транспониране са много къси и би трябвало да има доста добра координация сред институциите, които имат ангажимент по транспонирането.
Второ – адаптиране на работните места и системи по отношение на новите технологии. Разработени са профили с нужните цифрови умения за 90 стопански действия и специалности.
Препоръчваме публично-частно партньорство за развиване на ИИ, както и основаване на междуведомствена група за решения свързани с пазара на труда. Обърнахме внимание и на спора сред зеления преход и енергийните запаси, нужни за обработката на огромни размери от данни.
Това също би трябвало да бъде регистрирано – належащо е да съществува национална политика, която предизвиква всеобщото потребление на приложенията на изкуствения разсъдък както от младежите, по този начин и от всички работещи. Но това би трябвало да се случи по плануван метод, тъй че всички да бъдат готови. Не бива единствено да се спекулира с тематиката, че изкуственият разсъдък ще докара до загуба на работни места – в доста промишлености и браншове се следи по-скоро разширение, в сравнение с стесняване. В основата на всичко обаче стоят уменията на хората.
За страдание, България продължава да е на едно от последните места в Европейски Съюз във връзка с цифровите умения на работната мощ, както и по вложения в дребни и междинни предприятия за въвеждане на нови технологии. В нашите разбори сме обърнали съществено внимание и на решенията, свързани с киберсигурността, основана на изкуствен интелект. Темата за изкуствения разсъдък ще оказва въздействие върху съвсем всички аспекти на публичния и икономическия живот – в това число потребителски въпроси, обслужване на хората и доста други.
Виждаме, че към този момент има съответни страни, които създават целенасочени национални проекти по тематиката. Разбира се, тук е значимо да подчертаем, че ние – като представители на работодатели, синдикати и цивилен организации – сме напълно в поддръжка на подобен целеустремен метод от страна на страната.
Това са умения на бъдещето, в случай че може по този начин да ги обобщим. А подготвени ли са българските въглищни райони за всеобщата цифровизация?
За страдание, няма изключително огромна подготвеност. Причините са доста. Една от основните тематики, които Икономическият и обществен съвет повдига, не са единствено цифровите умения, а и финансовата просветеност. През месец май планираме огромна полемика, с цел да се разиска какво съответно прави страната по този въпрос и какви са частните вложения, ориентирани към повишение на финансовата просветеност. Уменията на бъдещето включват надалеч повече от софтуерни знания.
Разбира се, боравенето с технологии, изкуствен интелект и цифрови умения ще бъде в основата на бъдещите компетентности, само че те би трябвало да се надградят с други умения, които регистрират спецификите на другите генерации, навлизащи на пазара на труда. Още една тематика, с която ще допринесем към полемиката за уменията на бъдещето, е обвързвана точно с особеностите и стандартите на обособените генерации.
Трябва да си дадем сметка, че до 2025 година се чака към 25% от работната мощ в Европа да бъде формирана от представителите на поколението Z – младежи на възраст сред 22 и 27 години. Техният учебен профил, метод на работа и упованията им към работното място се разграничават доста от тези на по-възрастните генерации – да вземем за пример хората на към 50 години.
През тази година ще се занимаваме в конкретика с всички тези въпроси, само че изключително тематиката за уменията би трябвало да откри своето практическо измерение – в съответни действия и промени, които страната би трябвало да предприеме.
Кохезионната политика предизвиква точно подобен интегриран метод – комбиниране на стопански, екологични цели в един общ план. Има ли такива сполучливи образци у нас и какво би трябвало да се усъвършенства?
През годините България беше една от страните в Европейския съюз, които в действителност извънредно сполучливо се възползваха от кохезионната политика посредством другите европейски фондове. В избрани области – изключително в обществената сфера – благодарение на Европейския обществен фонд страната ни постоянно е била измежду водещите във връзка с метода, по който тези средства се употребяват. Те са били насочвани към решаването на обществени проблеми, към повишение на квалификацията на хората, както и интегрирани с други ограничения, свързани с инфраструктура – в това число просветителна и икономическа.
Темата за кохезионната политика обаче стартира да придобива нов ракурс, изключително в последните няколко седмици. Наблюдаваме по какъв начин целите на Европа се трансформират доста бързо – от една страна се слага фокус върху конкурентоспособността, а въпреки това върху акумулирането на средства, свързани с отбранителната сигурност. Това неизбежно ще окаже въздействие върху бъдещето на самата кохезионна политика.
През годините – както на национално, по този начин и на европейско равнище – кохезионната политика се е потвърдила като един от най-гъвкавите принадлежности. В момента сме очевидци на нови промени в регламентите, които плануват опцията част от кохезионните средства да бъдат пренасочени към сферата на защитата. Именно тук е значимо да забележим каква ще бъде националната позиция – до каква степен ще се резервира опцията наличните средства по стратегиите да продължат да подкрепят дребните и междинни предприятия, вложенията в човешки капитал и насочването на запаси към тези райони в страната, които най-силно се нуждаят от поддръжка.
Също по този начин е значимо да се подсигурява, че България ще взе участие интензивно в общите европейски политики, в това число обвързваните с климатичните цели. Оттук нататък ще бъде от значително значение какъв ще бъде националният спор по отношение на бъдещето на кохезионната политика.
За България този инструмент остава извънредно значим. Именно посредством него през годините са били решавани съответни проблеми на съответни райони. Виждаме ясно по какъв начин огромна част от българските градове – както по-малки, по този начин и по-големи обитаеми места – са трансформирали образа си. В редица браншове, свързани с обучение и подготовка, с помощта на кохезионната политика бяха осъществени значими вложения и бяха основани действителни благоприятни условия за развиване.
Всъщност Европейската комисия ще даде опция на всяка страна членка сама да реши дали част от средствата по кохезионната политика да бъдат пренасочени към защитата, както към този момент споменахте. Ако обаче това в действителност се случи и българското държавно управление вземе сходно решение, какви биха били предстоящите резултати за тези райони в страната, които до момента интензивно са се възползвали от тези фондове?
Надявам се това по никакъв метод да не се отрази отрицателно на средствата, които към този момент са ориентирани към съответни райони. По-скоро би означавало префокусиране на част от ограниченията, тъй че те да продължат действително да подкрепят тези райони. Надявам се също по този начин да има дейна позиция от страна на локалните управляващи при образуването на националната позиция по въпроса. Важно е и работодателите, и бизнесът – както на централно, по този начин и на локално равнище – да бъдат дейни и да отстояват ползите и потребностите на своите райони.
Вие ще бъдете преподавател на интернационалната конференция Справедлив преход в Кюстендил. Какво да чакат посетителите и за какво е значимо да дойдат на това събитие?
Изключително поздравявам тази самодейност, която се провежда на място – с фокус върху областите Кюстендил и Перник. Очакваме в действителност да забележим какви са настройките на локалната общественост, както и да се даде по-голяма публичност на това какви съответни ограничения предстоят, свързани с преквалификацията. Ще бъде значимо да се обсъдят и опциите за младежите, защото това са стопански дейни райони, въпреки и със своите провокации и съществуващи неравенства.
Ако бъдат показани съответни оферти за това какво може да се направи, с цел да останат младежите да живеят, да се развиват професионално и да основават фамилии точно в тези райони, полемиката ще бъде извънредно скъпа. Надявам се да има деен и логичен диалог с присъединяване на всички заинтригувани страни.
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и отзиви обаче принадлежат напълно на техния(ите) автор(и) и не отразяват безусловно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.
TOP JOBS кариерен преход Кариерен преход на опциите преквалификация въглищна промишленост икономическа промяна въглищни региони
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ