Най-абсурдните твърдения за животните, на които хората някога са вярвали
Зоологията не всеки път е била точна просвета. Преди хиляди години учени като Аристотел и Плиний Стари положили огромни старания, с цел да съберат всичко, което било известно за животните до този миг, в обемни енциклопедии. Информацията, с която те разполагали, обаче, постоянно била погрешна. Малко хора, да вземем за пример, знаели по какъв начин наподобява слонът. Повечето разчитали на непознати разкази, с цел да добият някаква визия за външния тип на тези внушителни същества. Въпросните описания постоянно съдържали неуместни изказвания, които в продължение на епохи били считани за неоспорими обстоятелства.
A family of elephants walk through the rainforest in Lopé National Park, Gabon
— National Geographic (@NatGeo)
Изумителните слонове
Както античните гърци, по този начин и римляните не криели своята възхита от слоновете. Те считали, че това са най-умните животни на планетата. Въпросното изказване не е изключително изненадващо, защото някои слонове били дресирани да извършват впечатляващи трикове – като да вървят по въже или да рисуват букви благодарение на четка. Ето какво се твърди в една римска енциклопедия, написана преди близо две хилядолетия: „ Когато слон срещне човек в пустинята и осъзнае, че той се е изгубил, тогава слонът му показва верния път “. Във въпросното произведение се отбелязва още, че тези животни не могат да бъдат накарани да се качат на борда на транспортен съд, преди да им бъде дадено, че ще се приберат вкъщи си. Авторът на енциклопедията също по този начин твърди, че те се развъждат, хранейки се с вълшебен корени. Благодарение на тях, в утробите на женските се появявали бебета. В Азия пък били публикувани предания, съгласно които слоновете били в непрекъснат спор с…дракони.
Кръвта на пеликаните
Живелият в интервала VI – VII в. Св. Исидор Севилски, който доста хора през днешния ден смятат за настойника на интернет, имал повече от необичайно мнение за пеликаните. Според него, кръвта на тези птици можела да възкреси мъртъв човек. Той считал, че майките убивали личните си деца, след което скърбели за тях в продължение на три дни. Когато техният „ печал “ приключел, те започвали да кълват гърдите си, до момента в който не потече кръв. Тогава, дребните оживявали още веднъж, с помощта на капките, които падали върху телата им. В продължение на епохи въпросното изказване било считано за безспорен теоретичен факт и се споменавало в редица книги (някои считали, че птиците в действителност хранели дребните си със своята лична кръв, когато нямало друга храна). Пробождащият се пеликан даже станал формален знак на британската кралица Елизабет I, a сходно изображение имало и на корицата на първото издание на Библията на крал Джеймс.
: In the Middle Ages the pelican was believed to love its chicks so deeply that it pecked open its own breast and fed them on its blood when food was scarce. Queen Elizabeth I used the pelican to represent her role as mother to the people.
— John Moore Museum (@JohnMooreMuseum)
Огнените саламандри
В продължение на епохи, хората били уверени, че саламандрите са същества с вълшебен качества. Древните римляни, да вземем за пример, вярвали, че тези животни могат да загасят пожар с докосването си, защото телата им са извънредно студени. Живелият през I в. сл. н. е. създател и академик Плиний Стари решил да подложи тази доктрина на инспекция, хвърляйки саламандър в огън. Крайният резултат надали ще ви изненада – животното умряло, а пламъците траяли да бушуват. Никой, обаче, не се вслушал в думите на Плиний Стари. Цяло хилядолетие по-късно, равин Раши отбелязал в едно от своите творби, че човек може да стане „ незапалим “, в случай че покрие тялото си с кръв от саламандри. Той също по този начин добавил, че тези земноводни се раждат в пламъци. Раши дори дал следния образец: в случай че стъклар остави пещта си запалена, на седмия ден от нея ще изпълзи новороден саламандър.
Сблъсък на титани
Саламандрите надалеч не били единствените животни, привлекли вниманието на Плиний Стари. Древноримският академик считал, че носорозите и слоновете се ненавиждат и непрекъснато водят борби между тях. Въпросното изказване, несъмнено, няма нищо общо с истината, само че това не попречило на доста хора да продължат да имат вяра в него в продължение на епохи. През XV в. кралят на Португалия Мануел I даже решил да провежда сходен конфликт. Той наредил в страната му да бъдат докарани слон и носорог, след което двете животни били изправени едно против друго. Очакванията за спиращо дъха представление, обаче, не се оправдали. Оказало се, че слонът няма никакво желание да премери сили с носорога и побягнал. Случилото се не трансформирало визиите на хората за тези животни. Дори в противен случай – в Европа траяли да се популяризират неуместни изказвания за тях. Известният немски художник и математик Албрехт Дюрер бил по този начин впечатлен от историите за носорози, които достигнали до него, че решил да ги пресъздаде в картина. В резултат, той нарисувал създание с люспести крайници и плочки на гърба. Дюрер добавил и записка, в която отбелязал, че носорозите са „ с цвета на петниста костенурка…а телата им са покрити с дебели люспи “.
Happy Birthday to German Albrecht Durer, born in 1471. Among other things, he is reported to have invented paints!
— Intaglio Editions (@IntaglioEdition)
Пчелите и менструацията
Плиний Стари имал извънредно необикновени възгледи освен за животните. Той твърдял, че менструацията трансформира погледа на дамата в смъртоносно оръжие, което може да избие цялостен рой пчели. Въпросната доктрина може да звучи като нелепа смешка, само че значително съвременници на Плиний Стари вярвали, че това е самата истина. Той също по този начин считал, че умрелите пчели могат да се съживят, в случай че бъдат покрити с тиня и тялото на вол или бик. Живелите няколко века по-късно Св. Августин Блажени и Св. Исидор Севилски на собствен ред били уверени, че въпросните инсекти не се възпроизвеждат, а се появяват непринудено от гниещата плът на умрели крави.
Китове с антени
През XVII в. френският фармацевт Пиер Помет издал книга, отдадена на животните, обитаващи нашата планета. Тя била цялостна с красиви рисунки на причудливи създания, множеството от които, в действителност, в никакъв случай не са съществували. Особено необичайно изглеждали илюстрациите на китовете. Помет твърдял, че мъжките имат ръце с пръсти, железен тил и бронирани глави, от които стърчали две дълги антени, завършващи с пухкави помпони. Той считал още, че женските китове също имат антени, само че те са по-къси и твърди. Изображенията, основани от Помет, се радвали на забележителна известност и даже били включени в няколко географски карти.
A family of elephants walk through the rainforest in Lopé National Park, Gabon
— National Geographic (@NatGeo)
Изумителните слонове
Както античните гърци, по този начин и римляните не криели своята възхита от слоновете. Те считали, че това са най-умните животни на планетата. Въпросното изказване не е изключително изненадващо, защото някои слонове били дресирани да извършват впечатляващи трикове – като да вървят по въже или да рисуват букви благодарение на четка. Ето какво се твърди в една римска енциклопедия, написана преди близо две хилядолетия: „ Когато слон срещне човек в пустинята и осъзнае, че той се е изгубил, тогава слонът му показва верния път “. Във въпросното произведение се отбелязва още, че тези животни не могат да бъдат накарани да се качат на борда на транспортен съд, преди да им бъде дадено, че ще се приберат вкъщи си. Авторът на енциклопедията също по този начин твърди, че те се развъждат, хранейки се с вълшебен корени. Благодарение на тях, в утробите на женските се появявали бебета. В Азия пък били публикувани предания, съгласно които слоновете били в непрекъснат спор с…дракони.
Кръвта на пеликаните
Живелият в интервала VI – VII в. Св. Исидор Севилски, който доста хора през днешния ден смятат за настойника на интернет, имал повече от необичайно мнение за пеликаните. Според него, кръвта на тези птици можела да възкреси мъртъв човек. Той считал, че майките убивали личните си деца, след което скърбели за тях в продължение на три дни. Когато техният „ печал “ приключел, те започвали да кълват гърдите си, до момента в който не потече кръв. Тогава, дребните оживявали още веднъж, с помощта на капките, които падали върху телата им. В продължение на епохи въпросното изказване било считано за безспорен теоретичен факт и се споменавало в редица книги (някои считали, че птиците в действителност хранели дребните си със своята лична кръв, когато нямало друга храна). Пробождащият се пеликан даже станал формален знак на британската кралица Елизабет I, a сходно изображение имало и на корицата на първото издание на Библията на крал Джеймс.
: In the Middle Ages the pelican was believed to love its chicks so deeply that it pecked open its own breast and fed them on its blood when food was scarce. Queen Elizabeth I used the pelican to represent her role as mother to the people.
— John Moore Museum (@JohnMooreMuseum)
Огнените саламандри
В продължение на епохи, хората били уверени, че саламандрите са същества с вълшебен качества. Древните римляни, да вземем за пример, вярвали, че тези животни могат да загасят пожар с докосването си, защото телата им са извънредно студени. Живелият през I в. сл. н. е. създател и академик Плиний Стари решил да подложи тази доктрина на инспекция, хвърляйки саламандър в огън. Крайният резултат надали ще ви изненада – животното умряло, а пламъците траяли да бушуват. Никой, обаче, не се вслушал в думите на Плиний Стари. Цяло хилядолетие по-късно, равин Раши отбелязал в едно от своите творби, че човек може да стане „ незапалим “, в случай че покрие тялото си с кръв от саламандри. Той също по този начин добавил, че тези земноводни се раждат в пламъци. Раши дори дал следния образец: в случай че стъклар остави пещта си запалена, на седмия ден от нея ще изпълзи новороден саламандър.
Сблъсък на титани
Саламандрите надалеч не били единствените животни, привлекли вниманието на Плиний Стари. Древноримският академик считал, че носорозите и слоновете се ненавиждат и непрекъснато водят борби между тях. Въпросното изказване, несъмнено, няма нищо общо с истината, само че това не попречило на доста хора да продължат да имат вяра в него в продължение на епохи. През XV в. кралят на Португалия Мануел I даже решил да провежда сходен конфликт. Той наредил в страната му да бъдат докарани слон и носорог, след което двете животни били изправени едно против друго. Очакванията за спиращо дъха представление, обаче, не се оправдали. Оказало се, че слонът няма никакво желание да премери сили с носорога и побягнал. Случилото се не трансформирало визиите на хората за тези животни. Дори в противен случай – в Европа траяли да се популяризират неуместни изказвания за тях. Известният немски художник и математик Албрехт Дюрер бил по този начин впечатлен от историите за носорози, които достигнали до него, че решил да ги пресъздаде в картина. В резултат, той нарисувал създание с люспести крайници и плочки на гърба. Дюрер добавил и записка, в която отбелязал, че носорозите са „ с цвета на петниста костенурка…а телата им са покрити с дебели люспи “.
Happy Birthday to German Albrecht Durer, born in 1471. Among other things, he is reported to have invented paints!
— Intaglio Editions (@IntaglioEdition)
Пчелите и менструацията
Плиний Стари имал извънредно необикновени възгледи освен за животните. Той твърдял, че менструацията трансформира погледа на дамата в смъртоносно оръжие, което може да избие цялостен рой пчели. Въпросната доктрина може да звучи като нелепа смешка, само че значително съвременници на Плиний Стари вярвали, че това е самата истина. Той също по този начин считал, че умрелите пчели могат да се съживят, в случай че бъдат покрити с тиня и тялото на вол или бик. Живелите няколко века по-късно Св. Августин Блажени и Св. Исидор Севилски на собствен ред били уверени, че въпросните инсекти не се възпроизвеждат, а се появяват непринудено от гниещата плът на умрели крави.
Китове с антени
През XVII в. френският фармацевт Пиер Помет издал книга, отдадена на животните, обитаващи нашата планета. Тя била цялостна с красиви рисунки на причудливи създания, множеството от които, в действителност, в никакъв случай не са съществували. Особено необичайно изглеждали илюстрациите на китовете. Помет твърдял, че мъжките имат ръце с пръсти, железен тил и бронирани глави, от които стърчали две дълги антени, завършващи с пухкави помпони. Той считал още, че женските китове също имат антени, само че те са по-къси и твърди. Изображенията, основани от Помет, се радвали на забележителна известност и даже били включени в няколко географски карти.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ