Знаменитият Майлс Дейвис е единият от светата троица“ на джаз

Знаменитият Майлс Дейвис е единият от „ светата троица “ на джаз тромпетистите, дружно с Луис Армстронг и Дизи Гилеспи. Участва в записите на повече от 100 албума. Седем пъти бива награждаван с Грами. Творчеството му е непрестанно изпробване и преходи към разнообразни стилове, на доста от които става учредител -бибоп, модалния джаз, фюжън, куул джаз, хард боп. Той е един от първите в привнасянето на претекстове от фолклорната и класическата музика в джаз музиката. Албумът му „ Kind Of Blue “ е един от най-влиятелните и всепризнати албуми в цялата джаз история. Той е и първият джаз музикант на корицата на The Rolling Stone.

Роден е в заможно семейство, в Източен Сейн Луис – един от центровете на афроамериканската просвета и още от дребен има опция да се запознае с главните музикални стилове. Още от учебно заведение свири на тромпет, само че прелестно владее и пиано, саксофон и китара.

Майлс Дейвис и до през днешния ден си остава един от най-влиятелните музиканти на ХХ век. Освен това е и невероятна персона – мощна, харизматична, увличаща. Притежава дарба да открива надарени млади музиканти, знае по какъв начин да ги притегля и управлява. В късните си интервали постоянно свири с тил към публиката, с цел да му е по-лесно да следи и да дава сигнали на другите музиканти. Сам се съпоставя с диригентите на оркестрите, които свирят класическа музика. Гениалното му творчество обгръща цели тридесет години, като ехото ясно се долавя и до в този момент.

Всеки може да свири. Нотите са единствено 20 %. Отношението на копелето, което свири, е 80 %.

Аз желая не да изсвирвам на тромпет, а да приказвам. Когато изсвирвам на тромпет, аз в действителност приказвам.

В музиката тишината е по-важнa от звука.

Картината е музика, която можеш да видиш и музиката е картина, която можеш да чуеш.

Бъдещето ми стартира, когато се разсънвам всеки ден. Всеки ден откривам нещо креативно, което да върша с живота си.

Когато създаваш личните си нелепости, дребосъче, даже небето не е границата.

Няма неверна нота. Следващата нота, която изсвириш, дефинира дали е на място или не.

В импровизацията няма неточности.

Трябва да свириш дълго време, с цел да си кадърен да свириш като себе си.

Не изсвирвам, с цел да ме гледат. Аз съм привързан към музиката, а не към публиката.

Аз извършвам обществена музика – музика на времето, в което пребивавам.

Добрата музика е добра, без значение какъв тип музика е.

Много хора ме питат по какъв начин се развива музиката в днешно време. Мисля, че се развива в къси изречения. Ако слушате, някой, който има ухо за това, може да го чуе. Музиката непрестанно се трансформира. Променя се, заради времената и наличната технология, материалът, от който са направени нещата като пластмасови коли, вместо желязо. Така че като чуете през днешния ден злополука, то тя звучи друго, без целия метал да се сблъсква, както през четиридесетте и петдесетте. Музикантите си избират звуци и ги вкарват в свиренето си, тъй че музиката, която вършат, ще е друга.

Музиката стана глупава. Момчетата ми дават мелодии, цялостни с акомпанименти. Не мога да ги свиря… Мисля, че придвижването в джаза не стартира със общоприетите поредици от акомпанименти, а със завръщането към подчертани мелодични, а не хармонични вариации. Ще има по-малко акомпанименти, само че безкрайни благоприятни условия, с които да се борави.

За мен и в музиката и в живота всичко опира до стила.

Трябва да имаш жанр във всичко, което вършиш – писане, музика, изобразяване, мода, бокс.

Мога да кажа дали човек може да свири единствено, когато го погледна по какъв начин стои.

Единствената причина да пишеш нова ария е, тъй като си изтощен от старите.

Няма да стане, в случай че стоиш неподвижно и си в сигурност. Ако някой желае да продължи да основава, то той би трябвало да е подготвен на промени.

Никога не би трябвало да ти е умерено. Спокойствието е задръстило доста музиканти.

Ако не си нервозен, значи не ти пука.

Храната прави съзнанието ми мудно.

Белите мислят, че би трябвало да слагаш етикет на всичко.

Американците не харесват каквато и да е форма на изкуството. Всичко, което харесват, е да вършат пари. Те не ме харесват, не харесват Сами Дейвис и който и да е било различен. Харесват Сами, тъй като може да им изкара доста пари.

Не се интересувам дали някой е виолетов със зелен мирис стига да може да суингира.

В Европа хората харесват всичко, което върша. Грешките и всичко. Това идва малко допълнително.

Не се опасявайте от грешките – няма такива.

Джазът е по-големият брат на Революцията. Революцията го следва.

Познанието е независимост, а незнанието е иго.

Ако жертваш изкуството си за някоя жена или мъж, за някакъв цвят или благосъстояние, не може да ти се има доверие.

Ако не знаеш какво да свириш, не свири.

Музиката е рамката към тишината.

Ако разбирахте всичко, което споделям, щяхте да сте мен.

Снимки: geneseymour.com, artvoice.com, reddit.com