Карлос, Новиков и Валя: Спортистите на годината
Знам, че единствено един може да бъде спортистът на годината (в края на соца имахме толкоз доста първенци, че имаше по един мъж и една жена - две десетки и двама първенци), само че в спорта е значима и огромната тройка. Като човек, който персонално видя всяка фаза от успехите на нашите състезатели на олимпиадата в Париж, поговорил обстойно - откровено и персонално - с всеки от тях, имам своите потвърдени любимци с техните същински истории от първа ръка. Понеже успеха е забележимата страна на нещата, а зад нея стоят годините скрити страдания и провали. И премиите не трябва да бъдат единствено за трофеи и медали, а за подвига по пътя към върха.
Карлос направи гениалния си хеттрик от европейска, олимпийска и международна купа (в тази последователност), ВЪПРЕКИ ДЪРЖАВАТА, ФЕДЕРАЦИЯТА И ДОРИ... ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ, който го слагаше трети. 6 месеца преди олимпиадата федерацията безусловно водеше война против него. И не е страната да не й помагаше старателно. Само един подробност, тъй като бях до него и си говорехме до задния вход да залата, откакто мина олимпийският му успех и конференцията - когато пристигнаха няколко чичовци в черно за допинг контрола, нямаше нито един представител на щангите ни и на страната до него. Вече се бяха наснимали. И го оставиха да се оправя... Та единствено на Карлос и на мъничкия му екип се дължи всяко достижение на това момче, научило всички освен в спорта, само че и в живота си, по сложния метод. Никой а не смее да си го приписва! Именно този негов път към върха би трябвало да наградим. И да бъде образец за децата и младежите, които е запалил по спорта.
Защото това е човек да бъде същински първенец - не сбирката от медали, а непоколебимата воля да продължи нагоре.
Борбата със себе си и успеха над себе си е огромната и същинската победа и няма по-добро живо доказателство за това от Семен Новиков. Като единствен българин, наблюдавал и надвиквал яки национални агитки на всяка негова среща - другите пристигнаха за финала, зная какъв брой му беше мъчно. Особено, като имаме поради, че на полуфинала или финала можеше да бъде изправен против индивида и депутата от партията на Зеленский - Беленюк, поради който не можа да играе за Украйна на предходната олимпиада - нищо, че си беше извоювал почтено това право с европейска купа и преборвания.
Това беше стартът на 3 години вървене по тъгите - низ от професионални, здравословни и персонални съществени проблеми за този необикновен човек, зад чието видимо успокоение май се крие същински вулкан. Надви ги всички и завоюва олимпиадата. Това, което не знаете е, че свита украински публицисти пристигна на конференцията след успеха, с цел да го изложи пред международните медии, да му вгорчи триумфа, питайки го за какво бил предал родината си. Което в ушите на американските и немските публицисти прозвуча като потрес, тъй като те не знаят детайлностите. Беше обикновена, само че ефикасна клопка от глупави хора, които не осъзнават, че това интелигентно момче е най-хубавата реклама за Украйна освен в България...
Той резервира успокоение, а аз нямаше по какъв начин да не се намеся, да види, че България в действителност стои зад него. Нямаше по какъв начин пред всички да не го накарам да опише какво му е коствал скритият от медиите и публиката път до олимпийското злато през кошмарните 3 години на ръба на отчаянието, като леко открехнах завесата за всички тези сътрудници от целия свят, които не са наясно с истината. Като същински мъж, той не се впусна в детайлности, а единствено сподели, че каквото и да му е коствало, цената си заслужава. Защото това е човек да бъде същински първенец - здрав дух в крепко тяло и непреклонност и подготвеност за всички вероятни офанзиви освен на арената, само че и в живота.
Валя също е Спортист на годината. И освен поради петото си място на олимпийските игри в спортната гимнастика - първото ни почетно класиране от над 3 десетилетия, което като имаме поради корупцията и допинга, си е равнозначно на сребърен орден. Какъвто тя завоюва и на европейското състезание през 2024 година, което май позабравихме. Нямаме доста такива в олимпийските спортове и би трябвало да го оценяваме. Особено като се знае, че Валентина Георгиева получава над 50% по-ниска от минималната заплата в страната. В чужбина, вместо в хотели, я настаняват в студени общежития с общи бани и без кърпи.
И тя, все пак печели за България. Оставена сама на себе си, без треньор и екип, без психолог, единствено на 18 години, които навърши на олимпиадата. Карайки единствено на чери домати при заточението като пандизчия - най-буквално, в ужасяващите условия на олимпийското село. За разлика от огромни първенци като Пийти и Чекон, тя не направи демонстрации. Не се оплака. Дойде, видя и победи - себе си и съперничките. Защото това е човек да бъде същински първенец - да умее, каквито и да бъдат изискванията, да се изтегли за косите, както правеше барон Мюнхаузен, и да се потвърди, като направи привидно невъзможното - напълно действително. И не за пари. И не за популярност.
Докато имаме такива младежи, до момента в който имаме такива образци, не сме за отписване.
Борис Ангелов
създател: СЛАВА
...
Карлос направи гениалния си хеттрик от европейска, олимпийска и международна купа (в тази последователност), ВЪПРЕКИ ДЪРЖАВАТА, ФЕДЕРАЦИЯТА И ДОРИ... ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ, който го слагаше трети. 6 месеца преди олимпиадата федерацията безусловно водеше война против него. И не е страната да не й помагаше старателно. Само един подробност, тъй като бях до него и си говорехме до задния вход да залата, откакто мина олимпийският му успех и конференцията - когато пристигнаха няколко чичовци в черно за допинг контрола, нямаше нито един представител на щангите ни и на страната до него. Вече се бяха наснимали. И го оставиха да се оправя... Та единствено на Карлос и на мъничкия му екип се дължи всяко достижение на това момче, научило всички освен в спорта, само че и в живота си, по сложния метод. Никой а не смее да си го приписва! Именно този негов път към върха би трябвало да наградим. И да бъде образец за децата и младежите, които е запалил по спорта.
Защото това е човек да бъде същински първенец - не сбирката от медали, а непоколебимата воля да продължи нагоре.
Борбата със себе си и успеха над себе си е огромната и същинската победа и няма по-добро живо доказателство за това от Семен Новиков. Като единствен българин, наблюдавал и надвиквал яки национални агитки на всяка негова среща - другите пристигнаха за финала, зная какъв брой му беше мъчно. Особено, като имаме поради, че на полуфинала или финала можеше да бъде изправен против индивида и депутата от партията на Зеленский - Беленюк, поради който не можа да играе за Украйна на предходната олимпиада - нищо, че си беше извоювал почтено това право с европейска купа и преборвания.
Това беше стартът на 3 години вървене по тъгите - низ от професионални, здравословни и персонални съществени проблеми за този необикновен човек, зад чието видимо успокоение май се крие същински вулкан. Надви ги всички и завоюва олимпиадата. Това, което не знаете е, че свита украински публицисти пристигна на конференцията след успеха, с цел да го изложи пред международните медии, да му вгорчи триумфа, питайки го за какво бил предал родината си. Което в ушите на американските и немските публицисти прозвуча като потрес, тъй като те не знаят детайлностите. Беше обикновена, само че ефикасна клопка от глупави хора, които не осъзнават, че това интелигентно момче е най-хубавата реклама за Украйна освен в България...
Той резервира успокоение, а аз нямаше по какъв начин да не се намеся, да види, че България в действителност стои зад него. Нямаше по какъв начин пред всички да не го накарам да опише какво му е коствал скритият от медиите и публиката път до олимпийското злато през кошмарните 3 години на ръба на отчаянието, като леко открехнах завесата за всички тези сътрудници от целия свят, които не са наясно с истината. Като същински мъж, той не се впусна в детайлности, а единствено сподели, че каквото и да му е коствало, цената си заслужава. Защото това е човек да бъде същински първенец - здрав дух в крепко тяло и непреклонност и подготвеност за всички вероятни офанзиви освен на арената, само че и в живота.
Валя също е Спортист на годината. И освен поради петото си място на олимпийските игри в спортната гимнастика - първото ни почетно класиране от над 3 десетилетия, което като имаме поради корупцията и допинга, си е равнозначно на сребърен орден. Какъвто тя завоюва и на европейското състезание през 2024 година, което май позабравихме. Нямаме доста такива в олимпийските спортове и би трябвало да го оценяваме. Особено като се знае, че Валентина Георгиева получава над 50% по-ниска от минималната заплата в страната. В чужбина, вместо в хотели, я настаняват в студени общежития с общи бани и без кърпи.
И тя, все пак печели за България. Оставена сама на себе си, без треньор и екип, без психолог, единствено на 18 години, които навърши на олимпиадата. Карайки единствено на чери домати при заточението като пандизчия - най-буквално, в ужасяващите условия на олимпийското село. За разлика от огромни първенци като Пийти и Чекон, тя не направи демонстрации. Не се оплака. Дойде, видя и победи - себе си и съперничките. Защото това е човек да бъде същински първенец - да умее, каквито и да бъдат изискванията, да се изтегли за косите, както правеше барон Мюнхаузен, и да се потвърди, като направи привидно невъзможното - напълно действително. И не за пари. И не за популярност.
Докато имаме такива младежи, до момента в който имаме такива образци, не сме за отписване.
Борис Ангелов
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ