Властелинът на стъклото твори вълшебни коледни играчки
Знаете ли къде е работилницата на Дядо Коледа? Не е нито в далечната финландска планина Корвантунтури, нито в самобитната столица на Лапландия Рованиеми. Намира се на дребната уличка " Стръмна " в Стария град на Пловдив, където Иван Станев твори вълшебни коледни декорации за елхата. Той е и единственият занаятчия на духано стъкло в България. През 2009 година аплайвах в Националната занаятчийската камара за занаятчия и се оказа, че няма кой да организира изпита. Много постоянно на смешка съпоставям, че в България си имаме двама космонавти и единствено един занаятчия на духано стъкло. В предишното не беше по този начин - преди 1989 година тези играчки бяха обичайна коледна декорация и имаше четири кооперации на хора с увреждания, на които беше предоставено производството им. ТПК " Марица " в Пловдив, където и аз работех, беше и най-големият производител. Около стотина души целогодишно създаваха декорации. Имаше още три кооперации - в София, Добрич и Благоевград. С измененията след 1989 година всичко затвори.
Стъклото е необятна материя,
45 години го работя и всекидневно откривам по нещо ново, изяснява Иван Станев. Всяка играчка стартира от дребна стъклена тръбичка, която, нагрята с горелка, ражда причудливи форми. За да се получи характерният сребрист искра, вътре се вкарва разтвор от сребърен нитрат по класическата технология на немския химик Фон Либих, наречена " резултат на сребърното огледало ". Така от вътрешната си страна всички декорации фактически са посребрени. След основаването на играчката стъклото би трябвало да се темперира, с цел да не се пукне. После с разнообразни лакове се придава цвят - червен, наследник, зелен. Най-тънкият миг е декорацията - с изрисуването на дребните коледни магии се занимава брачната половинка на Иван Станев.
Този извънреден поминък изисква доста време, неизменност и самообладание. Ако имаш всичките качества и малко предпочитание и нюх, нещата се получават. Успях да стигна до тази елементарна формичка - камбанката, след 12 година извършения, споделя майсторът. Първите две години, въпреки че по-възрастните сътрудници в цеха посочваха и предаваха това, което са научили като познания и умения на по-младите, изработваш само топка. Това е нещото, което се опитваш да направиш напълно. После минаваш на идващото произведение, което лишава също година-две. И когато кажеш, че такова нормално като форма произведение лишава 12 година, звучи доста разочароващо за хората. Но желанието за една седмица да постигнеш нещо е невероятно, споделя Иван Станев.
В последните години
хората се връщат към ретро украшенията.
От една страна - те навяват носталгия у хората, а от друга, се одобряват като нещо обичайно и това носи коледно обаяние и дух. На респект са добре познатите ни от предишното будилник, мече, кученце, снежен човек, Снежанка. Най-много се харесва коледната камбанка. Търсят се и новите форми - мнозина събират стъклени декорации и всяка година идват, с цел да видят какво съм направил, това е предизвикателство за мен. Сега сътворих като форма стъклена балеринка, която ми лиши много време и старания. Добре че ми оказва помощ 4-годишният ми внук Иван - с помощта на него създавам играчки във формата на анимационни герои - Том и Джери, прасенцето Пепа, ленивеца Сид от " Ледена ера ".
Кога стартира да прави играчките? Още на 3 януари,
майтапи се майсторът. В предходните години, когато работел единствено в ателието, създавал към 10-15 хиляди играчки годишно. В последните години върша главно бутикови неща, които изискват повече време и старания, а и сега само в събота и неделя се обричам на занаята в работилницата на улица " Стръмна ". Преди четири години Община Пловдив направи план за основаване на Социално дружество за хора с увреждания. Преди 2 година открихме малко стъклодувно ателие, в което сега работят четирима души и пет дни седмично съм ангажиран там. Оказа се, че няма учебници, от които човек да стартира първите стъпки, и това ме накара да напиша методика за образование. Така че има към този момент някаква практическа основа за работа със стъкло. Всяко произведение има специфичност на разработване. А когато може да го предадеш в синтезиран тип като познание и умеене, нещата се получават.
Миналата година с фондация " Пловдив 2019 " направихме план, в който желаех да покажа този поминък в Къщата на Верен Стамболян в Стария град. Имаше уъркшоп, демонстрации, а ползата беше доста огромен. Младите хора желаеха да опитат работа със стъкло. Направи ми усещане, че няколко девойки, които
учат " Стъкло " в Нов български университет,
само че там няма процедура, единствено доктрина, идват с доста огромно предпочитание да работят и да опитат да усвоят занаята. Може би това е първата стъпка към неговото завръщане, споделя майсторът. В откритите ателиета на Иван Станев вземат участие и деца. Те би трябвало да са най-малко 12-годишни - да имат прочут нюх, тъй като температурата, с която се нагрява и размеква стъклото, е много висока. Изтегляме една дребна част от него, децата духат в тръбичката и си вършат топка или аз оказвам помощ за камбанка, която те изрисуват. Интересно и занимателно е за тях по какъв начин нещо, което е твърдо, внезапно се уголемява като балонче.
Колко време лишава изработването на една играчка?
Различно, не мога да кажа тъкмо - това става за 5 минути или за 10. Отнема няколко дни, с цел да стигне от тръбата до крайното готово произведение.
Първите години мислех само за коледните декорации като за нещо, което може да се направи от стъкло, тъй като човек не вижда света, споделя занаятчия Станев. Когато схванеш какъв брой доста неща ти дава този материал, започваш да мислиш по друг метод. От една стъклена пръчка можеш да направиш всичко. В края на 19. век двама художници на стъкло от чешки генезис - Рудолф и Леополд Блашка, получили поръчка от Харвардския музей по ботаника да основат към 3000 модела на цветя, разнообразни стъклени фигури от флората и фауната, морски свят - риби, медузи, октоподи. Вдъхновен от тях, се възпламених да опитам неща, присъщи за нашата природа - кокиче, момина сълза, лале. Има невероятни благоприятни условия в стъклото и си мисля, че още три живота да имам, няма да ми стигнат да науча всичко. Стъклото е невероятна материя и за мен се трансформира в орис, споделя Иван Станев.
Майсторът се надява занаятът му да има бъдеще
В Чехия, Италия, Германия това е нещо, което се резервира, поддържа, развива, а у нас не е по този начин. Болната му тематика е политиката на страната към хората с увреждания, тъй като самият той е част от тях. 64-годишният занаятчия споделя забавна преживелица. Със общественото дружество написахме план към Агенцията за хората с увреждания, с цел да оборудваме ателието. Идеята беше да създадем положителни условия на труд за хората, които образовам там - с аспирация, климатизация, естествени горелки. В оценката си организацията пишеше, че концепцията е добра, разписа, че ще поддържа финансово плана. Второто изречение обаче бе, че участник " А ", т.е. аз, би трябвало да бъде отхвърлен от него заради навършване на пенсионна възраст. В първия миг се засегнах, тъй като аз съм индивидът, който трябваше да движи нещата. Желанието ми да направя нещо в действителност, да запазя, да го развия и запазя бе попарено с вряла вода. После обаче го одобрих с усмивка.
Още забавни текстове на празнична тема четете в - последното от профилираните ни издания за 2022 г.
Стъклото е необятна материя,
45 години го работя и всекидневно откривам по нещо ново, изяснява Иван Станев. Всяка играчка стартира от дребна стъклена тръбичка, която, нагрята с горелка, ражда причудливи форми. За да се получи характерният сребрист искра, вътре се вкарва разтвор от сребърен нитрат по класическата технология на немския химик Фон Либих, наречена " резултат на сребърното огледало ". Така от вътрешната си страна всички декорации фактически са посребрени. След основаването на играчката стъклото би трябвало да се темперира, с цел да не се пукне. После с разнообразни лакове се придава цвят - червен, наследник, зелен. Най-тънкият миг е декорацията - с изрисуването на дребните коледни магии се занимава брачната половинка на Иван Станев.
Този извънреден поминък изисква доста време, неизменност и самообладание. Ако имаш всичките качества и малко предпочитание и нюх, нещата се получават. Успях да стигна до тази елементарна формичка - камбанката, след 12 година извършения, споделя майсторът. Първите две години, въпреки че по-възрастните сътрудници в цеха посочваха и предаваха това, което са научили като познания и умения на по-младите, изработваш само топка. Това е нещото, което се опитваш да направиш напълно. После минаваш на идващото произведение, което лишава също година-две. И когато кажеш, че такова нормално като форма произведение лишава 12 година, звучи доста разочароващо за хората. Но желанието за една седмица да постигнеш нещо е невероятно, споделя Иван Станев.
В последните години
хората се връщат към ретро украшенията.
От една страна - те навяват носталгия у хората, а от друга, се одобряват като нещо обичайно и това носи коледно обаяние и дух. На респект са добре познатите ни от предишното будилник, мече, кученце, снежен човек, Снежанка. Най-много се харесва коледната камбанка. Търсят се и новите форми - мнозина събират стъклени декорации и всяка година идват, с цел да видят какво съм направил, това е предизвикателство за мен. Сега сътворих като форма стъклена балеринка, която ми лиши много време и старания. Добре че ми оказва помощ 4-годишният ми внук Иван - с помощта на него създавам играчки във формата на анимационни герои - Том и Джери, прасенцето Пепа, ленивеца Сид от " Ледена ера ".
Кога стартира да прави играчките? Още на 3 януари,
майтапи се майсторът. В предходните години, когато работел единствено в ателието, създавал към 10-15 хиляди играчки годишно. В последните години върша главно бутикови неща, които изискват повече време и старания, а и сега само в събота и неделя се обричам на занаята в работилницата на улица " Стръмна ". Преди четири години Община Пловдив направи план за основаване на Социално дружество за хора с увреждания. Преди 2 година открихме малко стъклодувно ателие, в което сега работят четирима души и пет дни седмично съм ангажиран там. Оказа се, че няма учебници, от които човек да стартира първите стъпки, и това ме накара да напиша методика за образование. Така че има към този момент някаква практическа основа за работа със стъкло. Всяко произведение има специфичност на разработване. А когато може да го предадеш в синтезиран тип като познание и умеене, нещата се получават.
Миналата година с фондация " Пловдив 2019 " направихме план, в който желаех да покажа този поминък в Къщата на Верен Стамболян в Стария град. Имаше уъркшоп, демонстрации, а ползата беше доста огромен. Младите хора желаеха да опитат работа със стъкло. Направи ми усещане, че няколко девойки, които
учат " Стъкло " в Нов български университет,
само че там няма процедура, единствено доктрина, идват с доста огромно предпочитание да работят и да опитат да усвоят занаята. Може би това е първата стъпка към неговото завръщане, споделя майсторът. В откритите ателиета на Иван Станев вземат участие и деца. Те би трябвало да са най-малко 12-годишни - да имат прочут нюх, тъй като температурата, с която се нагрява и размеква стъклото, е много висока. Изтегляме една дребна част от него, децата духат в тръбичката и си вършат топка или аз оказвам помощ за камбанка, която те изрисуват. Интересно и занимателно е за тях по какъв начин нещо, което е твърдо, внезапно се уголемява като балонче.
Колко време лишава изработването на една играчка?
Различно, не мога да кажа тъкмо - това става за 5 минути или за 10. Отнема няколко дни, с цел да стигне от тръбата до крайното готово произведение.
Първите години мислех само за коледните декорации като за нещо, което може да се направи от стъкло, тъй като човек не вижда света, споделя занаятчия Станев. Когато схванеш какъв брой доста неща ти дава този материал, започваш да мислиш по друг метод. От една стъклена пръчка можеш да направиш всичко. В края на 19. век двама художници на стъкло от чешки генезис - Рудолф и Леополд Блашка, получили поръчка от Харвардския музей по ботаника да основат към 3000 модела на цветя, разнообразни стъклени фигури от флората и фауната, морски свят - риби, медузи, октоподи. Вдъхновен от тях, се възпламених да опитам неща, присъщи за нашата природа - кокиче, момина сълза, лале. Има невероятни благоприятни условия в стъклото и си мисля, че още три живота да имам, няма да ми стигнат да науча всичко. Стъклото е невероятна материя и за мен се трансформира в орис, споделя Иван Станев.
Майсторът се надява занаятът му да има бъдеще
В Чехия, Италия, Германия това е нещо, което се резервира, поддържа, развива, а у нас не е по този начин. Болната му тематика е политиката на страната към хората с увреждания, тъй като самият той е част от тях. 64-годишният занаятчия споделя забавна преживелица. Със общественото дружество написахме план към Агенцията за хората с увреждания, с цел да оборудваме ателието. Идеята беше да създадем положителни условия на труд за хората, които образовам там - с аспирация, климатизация, естествени горелки. В оценката си организацията пишеше, че концепцията е добра, разписа, че ще поддържа финансово плана. Второто изречение обаче бе, че участник " А ", т.е. аз, би трябвало да бъде отхвърлен от него заради навършване на пенсионна възраст. В първия миг се засегнах, тъй като аз съм индивидът, който трябваше да движи нещата. Желанието ми да направя нещо в действителност, да запазя, да го развия и запазя бе попарено с вряла вода. После обаче го одобрих с усмивка.
Още забавни текстове на празнична тема четете в - последното от профилираните ни издания за 2022 г.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ