Как станахме жерви на бързата мода и защо трябва да обърнем тренда?
Знаете ли, че парниковите излъчвания на текстилната промишленост са повече от тези на секторите авиация, железопътен превоз и доставките по море взети дружно. Това са сред 8% и 10% от всички излъчвания на човечеството на година. Текстилният бранш в Европа е един от водещите по екологичен отпечатък.
82% от потребяваните текстилни артикули идват от страни отвън Европа (по данни от 2018 г.) Изнесените отвън Европа индустриални действия обаче не са обект на регулации от страна на Европейски Съюз, което не дава опция за положителни практики в обществен и екологичен аспект. Това се споделя в Доклад за екологичните спестявания от използването на кръгова стопанска система в текстилния бранш в България, направен по поръчка на Българска Асоциация Кръгов Текстил (БАКТ).
Друг проблем, който съществува от над две десетилетия е генерирането на текстилни боклуци. Статистиката демонстрира, че всяка година в Европейски Съюз се изхвърлят 5 млн. тона текстил, купуваме близо 15 кг текстил годишно , а хвърляме 11 кг. Жертви сме на " бързата мода " - употребяваме облекла едвам до 7-8 пъти. В Европейския съюз живеят почти 450 милиона души, което приказва за размера на казуса с текстилните боклуци.
На европейско равнище
Едва една трета от текстила се събира разделно (между 1,7 и 2,1 млн. тона), а останалото количество (между 3,3 и 3,7 млн. тона) попада в смесения битов боклук. Между 50 - 75% от разделно събраните облекла и други текстилни артикули в Европа са към момента годни за приложимост, а огромна част от остатъка може да бъде рециклиран и приспособен за други потребности. В същото време, съвсем 100% от текстила изхвърлен дружно с битовите боклуци завършва живота си на сметището или бива енергийно оползотворен, се споделя още в отчета.
Българска Асоциация Кръгов Текстил
В България
Тенденциите в потреблението на текстил измежду българското население следват международните. И в България има забележителен растеж в потреблението, съпроводен от огромно, само че не съразмерно увеличение на разноските за облекла. Това има отражение и в екологичния отпечатък на текстилната промишленост, както от позиция на производството, по този начин и от позиция на генерираните боклуци.
През интервала 2012-2019 година, количеството изхвърлен текстил се усилва доста. Данните демонстрират, че сред 2012 година и 2020 година общото количество битов боклук понижава със 7,8% (достигайки 39 кг./жител), а количествата текстилен боклук нарастват с цели 54% (достигайки 7 кг./жител). С оглед на това, не е изненада, че като дял от общите битови боклуци, текстилните боклуци са се повишили до 5% през 2019 година
Българска Асоциация Кръгов Текстил
Като член на Европейски Съюз България е длъжна да сътвори система за разделно събиране на текстил до началото на 2025 година Засега разделното събиране и отнасяне на текстилни боклуци на територията на България се прави от организации, на напълно пазарен принцип, множеството от които са членове на Българска Асоциация Кръгов Текстил (БАКТ).
Добри практики в Европа
Някои държави-членки имат положителни практики в това отношение и могат да служат като сполучлив образец за страните членки, за които следва въвеждането и усъвършенстването на системи за разделно събиране на боклуци от текстил.
Единствените държави-членки, в които работят законови условия за разделното събиране на текстилни боклуци, са Франция и Естония . Във Франция, производителите на текстилни артикули и обувки са задължени финансово да подкрепят разделното събиране и оползотворяване на текстилния боклук посредством така наречен система за разширена отговорност на производителя (РОП), се показва с отчета.
Примерът от Франция демонстрира, че благодарение на тази система се реализира висок % на разделно събрания текстил - съвсем 40%. Това е един от най-високите дялове за цяла Европа.
В доста от страните, в които не са основани организации по оползотворяване на текстил, разделното събиране на боклуци се реализира от благотворителни и бизнес организации. Те са фокусирани върху разделното събиране на най-качествените, непокътнати и незамърсени облекла, които се явяват годни за директна повторна приложимост. Тези облекла съставляват релативно дребна част от общото количество формирани боклуци от текстил. Към момента разделното събиране на текстилни боклуци за преработване не е публикувано, поради икономическата нерентабилност на процеса.
След 2025 година се чака количествата разделно събран текстил да нарастват с ритъм от към 65-90 хиляди тона годишно.
В няколко европейски страни към този момент има построен забележителен потенциал за подбиране от частни организации. Така да вземем за пример, Полша разчита главно на вносен текстилен боклук като суровина за сортировъчния си бранш, а Нидерландия внася към 200 хиляди тона използван текстил на година, с цел да запълни напълно наличния си потенциал за подбиране.
България се подрежда измежду основните европейски центрове за подготовка за повторна приложимост. На територията на страната действат няколко текстилни екоцентъра.
Голяма част от дейностите по събиране, импорт, copтиpaнe и подготовка за повторна приложимост се извършва от Българската Асоциация Кръгов Текстил (БАКТ). Компаниите-членове обработват приблизително 30-34 хиляди тона на година като потенциалът е най-малко 60 хиляди тона годишно.
Един добър образец и в България е бизнес модела на Remix Global EAD (Remix), която оперира на 9 пазара в Европейски Съюз и от 2021 година е част от компанията thredUP Inc. - притежател на една от най-големите платформи за препродажба на облекла, обувки и аксесоари в света.
Услугата " Продайте на Remix " дава опция на потребителите да основават кръгообразен дрешник и удължават живота на облеклата, като продават непокътнатите си облекла, обувки и аксесоари.
През 2022 година, Remix открива един от най-големите центрове за кръгова мода в Европа и слага България на водеща позиция в бранша. Новата база е с повърхност от близо 30 000 кв. м. и с дневен потенциал за обработка на до 60 000. Така, годишно могат да бъдат спестявани над 118 млн. кг СО2 излъчвания, близо 2 милиарда МJ. електричество и над 4 милиарда л. вода.
В Доклада са прегледани 2 сюжета - базов и оптимистичен , в които е оценен резултатът от въвеждането на насърчаващи ограничения в бранша за подбиране и отнасяне на непотребен текстил, с взор към 2030 година
Базовият сюжет отразява хипотетичното естествено пазарно развиване на активността, без спомагателни тласъци и държавна поддръжка. Оптимистичният сюжет допуска въвеждане на избрани ограничения в интервала 2023-2024 година, което да докара до обилни усъвършенствания в резултатите до 2030 година
При базовият сюжет се отличават следните точки:
До 8% разделно събиране на формираните текстилни боклуци през 2030 г. повторна приложимост на 60% от разделно събрания и подбран непотребен текстил пренасочване за преработване на 14% от разделно събрания и подбран непотребен текстил.
При оптимистичния сюжет:
40% разделно събиране на формираните текстилни отпадъци пренасочване за повторна приложимост на 60% от разделно събиране непотребен текстил рециклиране на 30% от разделно събирания отпадък
Сред вероятните тласъци за постигането на резултатите са:
Задължително използване на разширена отговорност на производителя за пуснатите на пазара нови текстилни продукти; Задължителни цели за подготовка за повторна приложимост на разделно събрания текстил Препоръчителни цели за пуснати на пазара облекла втора ръка (от общия дял пуснати на пазара дрехи) Препоръчителни цели за вложени рециклирани материали в новите текстилни артикули, пуснати на пазара. Целите би трябвало да засягат вложение на материали съответно от текстилни боклуци, не от други видове боклуци (като PET бутилки).
82% от потребяваните текстилни артикули идват от страни отвън Европа (по данни от 2018 г.) Изнесените отвън Европа индустриални действия обаче не са обект на регулации от страна на Европейски Съюз, което не дава опция за положителни практики в обществен и екологичен аспект. Това се споделя в Доклад за екологичните спестявания от използването на кръгова стопанска система в текстилния бранш в България, направен по поръчка на Българска Асоциация Кръгов Текстил (БАКТ).
Друг проблем, който съществува от над две десетилетия е генерирането на текстилни боклуци. Статистиката демонстрира, че всяка година в Европейски Съюз се изхвърлят 5 млн. тона текстил, купуваме близо 15 кг текстил годишно , а хвърляме 11 кг. Жертви сме на " бързата мода " - употребяваме облекла едвам до 7-8 пъти. В Европейския съюз живеят почти 450 милиона души, което приказва за размера на казуса с текстилните боклуци.
На европейско равнище
Едва една трета от текстила се събира разделно (между 1,7 и 2,1 млн. тона), а останалото количество (между 3,3 и 3,7 млн. тона) попада в смесения битов боклук. Между 50 - 75% от разделно събраните облекла и други текстилни артикули в Европа са към момента годни за приложимост, а огромна част от остатъка може да бъде рециклиран и приспособен за други потребности. В същото време, съвсем 100% от текстила изхвърлен дружно с битовите боклуци завършва живота си на сметището или бива енергийно оползотворен, се споделя още в отчета.
Българска Асоциация Кръгов Текстил
В България
Тенденциите в потреблението на текстил измежду българското население следват международните. И в България има забележителен растеж в потреблението, съпроводен от огромно, само че не съразмерно увеличение на разноските за облекла. Това има отражение и в екологичния отпечатък на текстилната промишленост, както от позиция на производството, по този начин и от позиция на генерираните боклуци.
През интервала 2012-2019 година, количеството изхвърлен текстил се усилва доста. Данните демонстрират, че сред 2012 година и 2020 година общото количество битов боклук понижава със 7,8% (достигайки 39 кг./жител), а количествата текстилен боклук нарастват с цели 54% (достигайки 7 кг./жител). С оглед на това, не е изненада, че като дял от общите битови боклуци, текстилните боклуци са се повишили до 5% през 2019 година
Българска Асоциация Кръгов Текстил
Като член на Европейски Съюз България е длъжна да сътвори система за разделно събиране на текстил до началото на 2025 година Засега разделното събиране и отнасяне на текстилни боклуци на територията на България се прави от организации, на напълно пазарен принцип, множеството от които са членове на Българска Асоциация Кръгов Текстил (БАКТ).
Добри практики в Европа
Някои държави-членки имат положителни практики в това отношение и могат да служат като сполучлив образец за страните членки, за които следва въвеждането и усъвършенстването на системи за разделно събиране на боклуци от текстил.
Единствените държави-членки, в които работят законови условия за разделното събиране на текстилни боклуци, са Франция и Естония . Във Франция, производителите на текстилни артикули и обувки са задължени финансово да подкрепят разделното събиране и оползотворяване на текстилния боклук посредством така наречен система за разширена отговорност на производителя (РОП), се показва с отчета.
Примерът от Франция демонстрира, че благодарение на тази система се реализира висок % на разделно събрания текстил - съвсем 40%. Това е един от най-високите дялове за цяла Европа.
В доста от страните, в които не са основани организации по оползотворяване на текстил, разделното събиране на боклуци се реализира от благотворителни и бизнес организации. Те са фокусирани върху разделното събиране на най-качествените, непокътнати и незамърсени облекла, които се явяват годни за директна повторна приложимост. Тези облекла съставляват релативно дребна част от общото количество формирани боклуци от текстил. Към момента разделното събиране на текстилни боклуци за преработване не е публикувано, поради икономическата нерентабилност на процеса.
След 2025 година се чака количествата разделно събран текстил да нарастват с ритъм от към 65-90 хиляди тона годишно.
В няколко европейски страни към този момент има построен забележителен потенциал за подбиране от частни организации. Така да вземем за пример, Полша разчита главно на вносен текстилен боклук като суровина за сортировъчния си бранш, а Нидерландия внася към 200 хиляди тона използван текстил на година, с цел да запълни напълно наличния си потенциал за подбиране.
България се подрежда измежду основните европейски центрове за подготовка за повторна приложимост. На територията на страната действат няколко текстилни екоцентъра.
Голяма част от дейностите по събиране, импорт, copтиpaнe и подготовка за повторна приложимост се извършва от Българската Асоциация Кръгов Текстил (БАКТ). Компаниите-членове обработват приблизително 30-34 хиляди тона на година като потенциалът е най-малко 60 хиляди тона годишно.
Един добър образец и в България е бизнес модела на Remix Global EAD (Remix), която оперира на 9 пазара в Европейски Съюз и от 2021 година е част от компанията thredUP Inc. - притежател на една от най-големите платформи за препродажба на облекла, обувки и аксесоари в света.
Услугата " Продайте на Remix " дава опция на потребителите да основават кръгообразен дрешник и удължават живота на облеклата, като продават непокътнатите си облекла, обувки и аксесоари.
През 2022 година, Remix открива един от най-големите центрове за кръгова мода в Европа и слага България на водеща позиция в бранша. Новата база е с повърхност от близо 30 000 кв. м. и с дневен потенциал за обработка на до 60 000. Така, годишно могат да бъдат спестявани над 118 млн. кг СО2 излъчвания, близо 2 милиарда МJ. електричество и над 4 милиарда л. вода.
В Доклада са прегледани 2 сюжета - базов и оптимистичен , в които е оценен резултатът от въвеждането на насърчаващи ограничения в бранша за подбиране и отнасяне на непотребен текстил, с взор към 2030 година
Базовият сюжет отразява хипотетичното естествено пазарно развиване на активността, без спомагателни тласъци и държавна поддръжка. Оптимистичният сюжет допуска въвеждане на избрани ограничения в интервала 2023-2024 година, което да докара до обилни усъвършенствания в резултатите до 2030 година
При базовият сюжет се отличават следните точки:
До 8% разделно събиране на формираните текстилни боклуци през 2030 г. повторна приложимост на 60% от разделно събрания и подбран непотребен текстил пренасочване за преработване на 14% от разделно събрания и подбран непотребен текстил.
При оптимистичния сюжет:
40% разделно събиране на формираните текстилни отпадъци пренасочване за повторна приложимост на 60% от разделно събиране непотребен текстил рециклиране на 30% от разделно събирания отпадък
Сред вероятните тласъци за постигането на резултатите са:
Задължително използване на разширена отговорност на производителя за пуснатите на пазара нови текстилни продукти; Задължителни цели за подготовка за повторна приложимост на разделно събрания текстил Препоръчителни цели за пуснати на пазара облекла втора ръка (от общия дял пуснати на пазара дрехи) Препоръчителни цели за вложени рециклирани материали в новите текстилни артикули, пуснати на пазара. Целите би трябвало да засягат вложение на материали съответно от текстилни боклуци, не от други видове боклуци (като PET бутилки).
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ