Знаете какво е дежавю. Това е странното чувство, че сте

Знаете какво е дежавю. Това е странното възприятие, че сте в предишното сте претърпели тъкмо същата обстановка, в която сте и в този момент, макар че това е невероятно. Отдавна философи, невролози и писатели се пробват да разгадаят този феномен.

От края на 1800 година стартират да се появяват доста теории по отношение на това какво може да аргументи дежавю, което значи „ към този момент забелязано “ на френски. Хората считат, че може би произтича от умствена дисфункция или може би тип мозъчен проблем, написа spisanie8.bg.

Или може би е краткотрайно " хълцане " в другояче естествената работа на човешката памет. Но науката настойчиво мълчеше за това събитие. Доскоро.

Преминаване от паранормалното към научното

В началото на това хилядолетие академик на име Алън Браун взема решение да направи обзор на всичко, което откривателите са писали за дежавю към оня миг.

Голяма част от това, което открива в тоновете трудове, има паранормален привкус, обвързван със свръхестественото - лъх от минали животи или характерни душевен качества.

Но той също по този начин открива изследвания, в които са интервюирани елементарни хора за претърпяното от тях дежавю. От всички тези документи Браун съумява да извлече някои съществени открития по отношение на феномена.

Браун открива, че почти две трети от хората изпитват дежавю в някакъв миг от живота си. Той дефинира, че най-честият тригер на дежавю е сцена или място, а идващият най-чест подобен е диалог.

Той споделя и за бегли подмятания за разгадаването му в здравната литература през вековете. Повече от изказванията са за допустима връзка сред déjà vu и някои типове мозъчни припадъци.

Трудът на Браун принася тематиката за дежавю в областта на по-масовата просвета, тъй като се появява както в научно списание, където учените споделят открития си в когнитивните процеси, по този начин и в книга, ориентирана към учените. Работата му служи като катализатор за учените да проектират опити за проучване на дежавю.

Тестване на дежавю в психическата лаборатория

Подтикнат от работата на Браун, моят личен проучвателен екип стартира да организира опити, ориентирани към тестване на хипотези за вероятните механизми на дежавю.

Изследвахме съвсем вековна догадка, която допуска, че дежавю може да се случи, когато има пространствена аналогия сред настояща сцена и неизвикана сцена в паметта ви. Психолозите нарекоха това догадка за гещалт познаване.

Например, представете си, че минавате около манипулационната в коридора на болнично поделение на път да посетите болен другар. Въпреки че в никакъв случай преди не сте били в тази болница, сте изумени от възприятието, че сте.

Основната причина за това прекарване на дежавю може да бъде, че интериорът, в това число разположението на мебелите, инструментариумът и съответните предмети в пространството е същият, който в миналото към този момент сте виждали.

Моят екип употребява виртуална действителност, с цел да сложи хората в разнообразни " театрални " условия. По този метод бихме могли да манипулираме средата, в която се намират хората – някои разнообразни местоположения споделяха едно и също пространствено оформление.

Дежавю е по-вероятно да се случи, когато хората към този момент са били в сходни място и условия и в този момент са на място, в което предметите са подредени по подобен метод. Те виждат, познато им е, само че не си спомнят от кое място.

Това проучване допуска, че един от факторите, допринасящи за дежавю, може да бъде пространствената аналогия на нова локация с такава в паметта, която не съумява да бъде умишлено извикана в съзнанието сега.

Това обаче не значи, че пространствената аналогия е единствената причина за дежавю. Много фактори могат да допринесат за това, което кара едно място или обстановка да ни наподобява позната. Учените търсят още фактори.

Ан Клиъри, професор по когнитивна логика на психиката, Държавен университет в Колорадо,