Жирафите са по-странни същества, отколкото си представяте
Знаете, че жирафите са високи – в действителност най-високите бозайници в света – само че може би не знаете за тези 20 други удивителни обстоятелството за тези дългокраки тревопасни животни.
Мрежест жираф
На къси дистанции жирафите могат да бягат със скорост до 50 километра в час. Това е почти скоростта на мечка гризли.
Те получават по-голямата част от нужната им вода през диетата си от листа, шушулки и кора от акация. Което е добре, като се има поради, че височината им затруднява процеса на пиянство: животното би трябвало да разкрачи предните си крайници, с цел да доближи водата на равнището на земята, през което време става много уязвимо за лъвове и други хищници.
Колко сърцераздирателно. Но още с появяването им на бял свят, на дребните не им е елементарно – жирафите раждат в изправено състояние, тъй че бебетата им падат от над 5 метра на земята.
Малките могат към този момент да се изправят и даже да тичат в границите на един час след раждането си.
Освен това те са тъмнолилави, което се счита, че ги защищава от излагане на слънце, и хватателни, което им оказва помощ при късането на листа от извънредно високи клони (или от ръцете на гледачите в зоопарка).
Както и при навеждането за пиянство на вода, лягането за сън е мъчно за и ги прави лесна цел за хищници. Затова те нормално стоят изправени, до момента в който спят, а в случай че въпреки всичко се настанят в уязвима позиция на земята, то е единствено за бърза сънливост.
Както мъжките, по този начин и женските жирафи имат осикони, които съставляват покрити с косми издатини от черепа им. Само мъжките ги употребяват – с цел да се бият между тях.
А диетата им от дребни листа и клончета значи, че прекарват по-голямата част от времето си в ястие.
До 2016 година учените смятаха, че има единствено един тип жираф – Giraffa camelopardalis (втората дума се отнася до мнението на античните гърци, че тези животни наподобяват на камили, облечени в четина на леопард). Но през същата година изследване, оповестено в списание Nature, обясни, че в действителност има четири генетично разнообразни типа, които живеят в разнообразни райони на Африка и не се кръстосват между тях: северен жираф (G. camelopardalis), южен жираф (G. giraffa), кенийски жираф (G. tippelskirchi) и мрежест жираф (G. reticulata). Но това не е всичко! Северният жираф има подвид – нубийски жираф, чието научно название е G. camelopardalis camelopardalis.
Жирафите имат седем шийни прешлена – като хората – само че всеки от тях е свръхголям, дълъг до 25 сантиметра. Именно вторият фактор прави шията им толкоз дълга.
Поради необикновеното си телосложение жирафите имат комплицирана сърдечносъдова система, която стартира с голямо сърце. То е дълго 60 сантиметра и може да тежи до 11 кг.
Te съдържат поредност от еднопосочни клапи, които предотвратяват несъразмерния приток на кръв към мозъка, когато жирафът наведе глава, с цел да пие.
Той се назовава „ некинг “ и съставлява удряне с глава тялото на другия.
Така левият челен и левият заден крайник вършат стъпка по едно и също време, по-късно десният челен и десният заден… Така походката на жирафите се разграничава от тази на конете и множеството други четириноги.
Въпреки че е по-вероятно да избягат от нахлуване, жирафите не са беззащитни животни. Един бърз ритник с някой от дългите им крайници и големи копита може да нанесе съществени вреди или даже да убие трагичен лъв.
Един разгонен мъжки ще се опита да накара женската да пишка (обикновено като помирише гениталиите ѝ). Ако тя се съгласи, той ще сложи езика си в струята урина, с цел да усети изцяло готовността ѝ за размножаване.
Точно на 21 юни. Дата, определена за удостояване на най-високото животно на Земята, тъй като е най-дългият ден (или нощ, в случай че сте в Южното полукълбо) в годината.
Първият жираф, попаднал в Европа, е донесен от Юлий Цезар от Александрия през 46 година прочие н. е. като част от триумфалното му завръщане в Рим след години на революция.
Около 1500 години след дейностите на Цезар, свързани с жирафите, флорентинският общественик Лоренцо де Медичи получава жираф от египетския султан. Тези животни не са били виждани в Италия от древността и надлежно провокират същинска сензация, до момента в който се разхождат по улиците на Флоренция и одобряват лакомства, предлагани им от прозорците на втория етаж.
Единственият различен тип от семейство Жирафови е окапи (Okapia johnstoni) – срамежливо тревопасно животно, което живее измежду гъстите дъждовни гори в Централна Африка и има доста по-къса шия. При него също липсва присъщата за жирафа багра, а задните му крайници даже са хоризонтално раирани като на друго животно, зебрата.
