Знаеш ли, че хората обичат да са сами единствено тъй като има с кого да не се усещат така…

Откъде накъде толкоз ме завладя компанията ти. Вече ми се коства, че се виждаме прекомерно рядко, а работните часове са досада. Чакам почивните дни с неспокойствие и даже когато разказвам това положение, текстът се трансформира в лирика . Не мога да съм влюбена, тъй като си дадох обещание повече да не се случва. Влюбванията, на които съм способна, са завладяващи и тъкмо поради това разрушителни. Трябва да измисля нова дума и да усещам по нов метод, тъй като в действителност се получава по този начин, само че без да съм го предизвиквала.

Да те скланям не ми отива, а от обещания ме заболява глава. Просто ми е хубаво да си тук, до мен и в делник, и в празник. Нашите дни са закон, чиито правила трансформират леглото в нашата цитадела, разходките ни образуват галактическо пространство, тъй като се усещаме високо един с различен и не ми се пада въобще, нито ми се брои кое небе сме стигнали. В съня си или нескрито. Понякога си мислиш, че сънуваме идентични неща, като че ли, спящи един до различен, сме си уговорили среща в мъглите, цветовете, там, в съня ти, където желая, само че не помня, че съм била.

Рано е, а не ми се разсънва, изключително в случай че се откриваме и в сънищата си. Признавам си, че избирам, когато си в близост, да счупя всички часовници, всяко премерване, искам хаоса и невъзможното.

Не диря пояснение, не одобрявам извинения от извършители, които не схващат какво е да искаш да си с някого толкоз, че да не искаш да си с никой различен.

Знам, че е пристигнало време да те изпратя, и ставам кисела, все едно някой ми е изял супата, взел ми е играчките и ми е блъснал пестник по едно и също време.

Спокойствието ти ме облива, до момента в който нервно се туткам. Спирам за миг и стартирам да правя всичко постепенно. Удължавам мъката на следващото потегляне. Знаеш, че ми харесва, когато разбираш, че би трябвало да излезеш от стаята, с цел да се подготвя, или по кое време е комфортно да останеш, с цел да ме гледаш по какъв начин си оправям косата, закопчавам си сутиена от първия път, което си е дребна победа даже на тези години. Просто да ме разбираш, да мълчиш и да се усмихваш. После да се приготвиш за пет минути. Зад тъжната ми усмивка постоянно се крие желанието ми да завали дъжд, да има стихия, да изпуснеш всички транспортни средства по земя, въздух и вода. Ужасна съм.

Не желая да пътуваш до родното място на роднините си, когато може вместо това да се отпусна до теб, да си играеш с косата ми и да чувам по какъв начин ми приказваш за всичко, за което си мислиш и какво си чувствал последните дни. Не ти се пътува казваш ми, а аз мълча. Вместо да ти кажа нещо и да бъда приключен лакомец, те провождам небрежно. Започвам да си правя нещата, шетам си къщата, подготвям се за среща с приятелки, а след това ще направя незабравима вечеря за родителите ми, които също ще дойдат на посетители и

от самото начало ще си мисля за това, че една цитадела е издръжлива единствено когато се проветрява от вътрешната страна.

Свежестта от неналичието ще направи бъдещите ни мемоари по-хубави. Знаеш, че боготворя да съм сама, единствено тъй като има с кого да не се усещам такава.

Ето, изучавам се – не съм влюбена, не съм завладяваща и тъкмо поради това не унищожавам себе си или теб, седмото или безкрайното небе, което може да достигнем, без да ни пука за всички дребни неща, които вълнуват останалите. Един човек става огромен, когато обича чисто. Уча се и е същинският мотив за благополучие и в делник, и в празник.

Но това, че сме любовници, не значи, че би трябвало да сме без празници дружно или поотделно.

Доволна съм, когато късите раздели ми демонстрират какъв брой ни е нужно да бъдем дружно. И в делник, и в празник остани до мен, само че не напълно безусловно. Сега е времето, когато, където и да си, постоянно те има в близост.

Инфо: http://www.goguide.bg