До 15 000 лева глоба, ако шефът ви кара да работите на студено
Когато температурите паднат доста под нормалните стойности и вятърът усили чувството за мраз, рискът от произшествия и здравословни проблеми на работното място внезапно нараства. Студеното време принуждава тялото да работи интензивно, с цел да поддържа непрекъсната вътрешна температура. Дори умерени температури, комбинирани с влага и вятър, могат да доведат до бързо изстудяване на кожата и сърцевината на тялото – събитие, известно като cold stress. Без подобаващи ограничения това може да докара до преохлаждане, измръзване и други съществени затруднения, изясняват от КНСБ.
Кои служащи са най‑застрашени?
Зимните условия засягат изключително работещите навън или в неотопляеми пространства:
- служащи в строителството, пътното строителство и комуналните услуги;
- чиновници в селското и горското стопанство;
- куриери, снабдители и транспортни работници;
- екипи за спешно обслужване (полиция, пожарна, здравни екипи);
- служащи в пристанища, летища и товаро‑разтоварни дейности;
- чиновници в предприятия с ниска температура (хладилни камери, складове).
Особено уязвими са лицата с хронични болести (сърдечно–съдови, диабет) и работещите, които не са добре приспособени към студа.
Основни признаци и болести породени от студа
Преохлаждане (хипотермия)
Хипотермия настава, когато тялото губи топлота по‑бързо, в сравнение с може да я възвърне, и температурата на сърцевината пада под 35 °C. Признаците включват:
лека фаза: настинка, отмалялост, нарушена съгласуваност, обърканост;
тежка фаза: липса на настинка, разширени зеници, занимателен пулс и дишане, загуба на схващане.
Първа помощ: неотложно сигнализирайте на незабавните служби. Преместете потърпевшия в топло помещение, сменете влажните облекла с сухи, покрийте тялото с одеяла, подайте топли (неалкохолни) питиета и използвайте топли компреси в подмишниците и слабините.
Измръзване
Измръзването е заледяване на кожата и подлежащите тъкани. Най-често засягат нос, уши, бузи, пръсти на ръцете и краката. Симптомите включват изтръпване, чувство за бодежи или болежка и бледа, восъчна кожа. В тежки случаи се появяват мехури.
Първа помощ: преместете потърпевшия на топло, имобилизирайте засегнатия сектор и го затопляйте последователно. Не търкайте засегнатата зона и не използвайте директни източници на топлота или гореща вода, защото това може да аргументи спомагателни увреждания.
Траншейно ходило (trench foot)
Продължително излагане на мраз и влага може да докара до така наречен “траншейно ходило ” – увреждане на тъкани в резултат на свити кръвоносни съдове и липса на О2. Признаците включват зачервяване, изтръпване, крампи, отичане и мехури. За първа помощ е належащо да се смъкват мокрите обувки и чорапи, да се подсушат краката и да се заобикаля вървене, до момента в който се потърси здравна помощ.
Вредни резултати на студа върху индивида
Намалена съгласуваност и зоркост: студът забавя реакциите и може да докара до неточности или произшествия.
Повишено натоварване на сърдечно‑съдовата система: свиването на кръвоносните съдове покачва кръвното налягане, което е риск за хора със сърдечни болести.
Увреждане на тъкани: измръзване и траншейно ходило могат да доведат до некроза и ампутация.
Намалена имунна отбрана: продължителният мраз отслабва организма и усилва риска от инфекции.
Мерки на работодателя за сигурност
Организация на работния развой
Планиране на работата: при опция организирайте работа в най‑топлата част на деня или отложете действия за удобни условия. Определете дълготрайност на паузите съгласно температурата и силата на вятъра; при нужда въвеждайте ротация на чиновниците.
Почивки в отопляеми пространства: осигурете затоплени стаи или кабини за възобновяване на служащите.
Следене на метeo условия: използвайте предупредителните кодове на Националния институт по метеорология и хидрология. Преустановявайте работа навън при оранжев или червен код за рисково време, мощен вятър, изобилен снеговалеж или лед.
Ограничения за малолетни: неразрешена е работа навън при температура под 10 °C и над 30 °C за лица под 18 година
Лични защитни средства и работно облекло
Носете най-малко три пласта свободно, само че компактно облекло: вътрешен пласт от вълна, коприна или синтетика, който води влагата; междинен пласт за изолираност (вълна, полар); и външен пласт, който защищава от вятър и дъжд, само че пропуща въздух. Избягвайте памук, тъй като губи изолационните си свойства, когато е влажен.
Шапка, качулка или маска за лице: покриването на главата понижава загубата на топлота.
Ръкавици: използвайте изолирани и водоустойчиви ръкавици.
Изолирани и водоустойчиви обувки: обувките би трябвало да бъдат задоволително необятни, с цел да разрешат носенето на два чифта чорапи без да притискат стъпалата. Сменяйте мокрите чорапи неотложно.
Допълнителни облекла: носете аварийни чорапи, ръкавици и връхни облекла.
Технически и групови ограничения
Заслон от вятъра: използвайте бариери или краткотрайни стени, с цел да намалите въздействието напразно.
Отоплителни уреди: поставете калорифери в работните зони навън, изключително на охранителни постове или входове. Следете за безвредна употреба и задоволителна вентилация.
Осветление и маркировка: през зимата светлата част на деня е къса. Осигурете задоволително осветяване и сигнализация, изключително при работа на пътища или строителни площадки в тъмни часове.
Обучение и осведоменост
Обучение на работещите: служащите би трябвало да познават рисковете от работа при ниски температури, признаците на хипотермия, измръзване и траншейно ходило, както и главните ограничения за първа помощ.
План за спешни обстановки: работодателят би трябвало да създаде проект за бърза реакция при произшествия, в това число процедура за помощ и превозване до здравно заведение.
Мониторинг: назначавайте виновни лица за наблюдаване на сътрудниците и въвеждайте система „ работа по двойки “, с цел да се разпознават в точния момент признаците на студов стрес, написа pariteni.
Аклиматизация: новите служащи или тези, които се връщат след дълга пауза, би трябвало последователно да привикват към студа посредством съкратени работни интервали и по-чести почивки.
Хранене и хидратация
Студеното време също може да докара до дехидратация, тъй като дишането в студени условия е по‑интензивно и влагата в устата се губи. Работодателите би трябвало да обезпечат задоволително количество топли и подсладени течности (без алкохол) и да предизвикват работещите да пият даже когато не усещат жадност. Не консумирайте кофеинови питиета, тъй като те подтикват диурезата и също могат да доведат до дехидратация.
Какво споделя законодателството?
Минималните условия за микроклимата на работните места са регламентирани в Наредба № РД‑07‑3 от 18 юли 2014 година Оптималните температури в студения интервал са:
20 – 23 °C – за лека физическа работа; 17 – 20 °C – за приблизително тежка работа; 16 – 18 °C – за тежка работа.
Максимално допустимите температури на непрекъснати работни места варират сред 18 – 25 °C за лека работа, 15 – 23 °C за приблизително тежка работа и 13 – 19 °C за тежка работа.
На непостоянни работни места (площ над 50 m² на работник) допустимите граници са по‑широки: 15 – 26 °C (лека), 13 – 24 °C (средно тежка) и 12 – 19 °C (тежка).
Допустимата относителна мокрота през студения интервал е 30 – 75 %, а скоростта на въздуха не би трябвало да надвишава 0,2 m/s за лека и 0,4 m/s за приблизително тежка работа.
Работодателят е задължен да прави оценка риска и да обезпечава групови средства за отбрана, уместно работно облекло, топли питиета, наблюдаване и първа помощ. При противоречие с условията или при рисково време инспекцията по труда може да наложи санкция от 1500 до 15 000 лева, а при наново нарушаване – до 30 000 лева
Работата при ниски температури носи характерни опасности за здравето и сигурността на работещите. Осигуряването на подобаваща организация на труда, топли и защитни облекла, съответни механически ограничения и образование на личния състав са основни за предварителна защита на произшествия. Следвайки нормативните условия и положителните практики, работодателите могат да понижат до най-малко риска от преохлаждане, измръзване и други студови болести и да обезпечат сигурност и здраве на служащите даже в най-студените дни.
Кои служащи са най‑застрашени?
Зимните условия засягат изключително работещите навън или в неотопляеми пространства:
- служащи в строителството, пътното строителство и комуналните услуги;
- чиновници в селското и горското стопанство;
- куриери, снабдители и транспортни работници;
- екипи за спешно обслужване (полиция, пожарна, здравни екипи);
- служащи в пристанища, летища и товаро‑разтоварни дейности;
- чиновници в предприятия с ниска температура (хладилни камери, складове).
Особено уязвими са лицата с хронични болести (сърдечно–съдови, диабет) и работещите, които не са добре приспособени към студа.
Основни признаци и болести породени от студа
Преохлаждане (хипотермия)
Хипотермия настава, когато тялото губи топлота по‑бързо, в сравнение с може да я възвърне, и температурата на сърцевината пада под 35 °C. Признаците включват:
лека фаза: настинка, отмалялост, нарушена съгласуваност, обърканост;
тежка фаза: липса на настинка, разширени зеници, занимателен пулс и дишане, загуба на схващане.
Първа помощ: неотложно сигнализирайте на незабавните служби. Преместете потърпевшия в топло помещение, сменете влажните облекла с сухи, покрийте тялото с одеяла, подайте топли (неалкохолни) питиета и използвайте топли компреси в подмишниците и слабините.
Измръзване
Измръзването е заледяване на кожата и подлежащите тъкани. Най-често засягат нос, уши, бузи, пръсти на ръцете и краката. Симптомите включват изтръпване, чувство за бодежи или болежка и бледа, восъчна кожа. В тежки случаи се появяват мехури.
Първа помощ: преместете потърпевшия на топло, имобилизирайте засегнатия сектор и го затопляйте последователно. Не търкайте засегнатата зона и не използвайте директни източници на топлота или гореща вода, защото това може да аргументи спомагателни увреждания.
Траншейно ходило (trench foot)
Продължително излагане на мраз и влага може да докара до така наречен “траншейно ходило ” – увреждане на тъкани в резултат на свити кръвоносни съдове и липса на О2. Признаците включват зачервяване, изтръпване, крампи, отичане и мехури. За първа помощ е належащо да се смъкват мокрите обувки и чорапи, да се подсушат краката и да се заобикаля вървене, до момента в който се потърси здравна помощ.
Вредни резултати на студа върху индивида
Намалена съгласуваност и зоркост: студът забавя реакциите и може да докара до неточности или произшествия.
Повишено натоварване на сърдечно‑съдовата система: свиването на кръвоносните съдове покачва кръвното налягане, което е риск за хора със сърдечни болести.
Увреждане на тъкани: измръзване и траншейно ходило могат да доведат до некроза и ампутация.
Намалена имунна отбрана: продължителният мраз отслабва организма и усилва риска от инфекции.
Мерки на работодателя за сигурност
Организация на работния развой
Планиране на работата: при опция организирайте работа в най‑топлата част на деня или отложете действия за удобни условия. Определете дълготрайност на паузите съгласно температурата и силата на вятъра; при нужда въвеждайте ротация на чиновниците.
Почивки в отопляеми пространства: осигурете затоплени стаи или кабини за възобновяване на служащите.
Следене на метeo условия: използвайте предупредителните кодове на Националния институт по метеорология и хидрология. Преустановявайте работа навън при оранжев или червен код за рисково време, мощен вятър, изобилен снеговалеж или лед.
Ограничения за малолетни: неразрешена е работа навън при температура под 10 °C и над 30 °C за лица под 18 година
Лични защитни средства и работно облекло
Носете най-малко три пласта свободно, само че компактно облекло: вътрешен пласт от вълна, коприна или синтетика, който води влагата; междинен пласт за изолираност (вълна, полар); и външен пласт, който защищава от вятър и дъжд, само че пропуща въздух. Избягвайте памук, тъй като губи изолационните си свойства, когато е влажен.
Шапка, качулка или маска за лице: покриването на главата понижава загубата на топлота.
Ръкавици: използвайте изолирани и водоустойчиви ръкавици.
Изолирани и водоустойчиви обувки: обувките би трябвало да бъдат задоволително необятни, с цел да разрешат носенето на два чифта чорапи без да притискат стъпалата. Сменяйте мокрите чорапи неотложно.
Допълнителни облекла: носете аварийни чорапи, ръкавици и връхни облекла.
Технически и групови ограничения
Заслон от вятъра: използвайте бариери или краткотрайни стени, с цел да намалите въздействието напразно.
Отоплителни уреди: поставете калорифери в работните зони навън, изключително на охранителни постове или входове. Следете за безвредна употреба и задоволителна вентилация.
Осветление и маркировка: през зимата светлата част на деня е къса. Осигурете задоволително осветяване и сигнализация, изключително при работа на пътища или строителни площадки в тъмни часове.
Обучение и осведоменост
Обучение на работещите: служащите би трябвало да познават рисковете от работа при ниски температури, признаците на хипотермия, измръзване и траншейно ходило, както и главните ограничения за първа помощ.
План за спешни обстановки: работодателят би трябвало да създаде проект за бърза реакция при произшествия, в това число процедура за помощ и превозване до здравно заведение.
Мониторинг: назначавайте виновни лица за наблюдаване на сътрудниците и въвеждайте система „ работа по двойки “, с цел да се разпознават в точния момент признаците на студов стрес, написа pariteni.
Аклиматизация: новите служащи или тези, които се връщат след дълга пауза, би трябвало последователно да привикват към студа посредством съкратени работни интервали и по-чести почивки.
Хранене и хидратация
Студеното време също може да докара до дехидратация, тъй като дишането в студени условия е по‑интензивно и влагата в устата се губи. Работодателите би трябвало да обезпечат задоволително количество топли и подсладени течности (без алкохол) и да предизвикват работещите да пият даже когато не усещат жадност. Не консумирайте кофеинови питиета, тъй като те подтикват диурезата и също могат да доведат до дехидратация.
Какво споделя законодателството?
Минималните условия за микроклимата на работните места са регламентирани в Наредба № РД‑07‑3 от 18 юли 2014 година Оптималните температури в студения интервал са:
20 – 23 °C – за лека физическа работа; 17 – 20 °C – за приблизително тежка работа; 16 – 18 °C – за тежка работа.
Максимално допустимите температури на непрекъснати работни места варират сред 18 – 25 °C за лека работа, 15 – 23 °C за приблизително тежка работа и 13 – 19 °C за тежка работа.
На непостоянни работни места (площ над 50 m² на работник) допустимите граници са по‑широки: 15 – 26 °C (лека), 13 – 24 °C (средно тежка) и 12 – 19 °C (тежка).
Допустимата относителна мокрота през студения интервал е 30 – 75 %, а скоростта на въздуха не би трябвало да надвишава 0,2 m/s за лека и 0,4 m/s за приблизително тежка работа.
Работодателят е задължен да прави оценка риска и да обезпечава групови средства за отбрана, уместно работно облекло, топли питиета, наблюдаване и първа помощ. При противоречие с условията или при рисково време инспекцията по труда може да наложи санкция от 1500 до 15 000 лева, а при наново нарушаване – до 30 000 лева
Работата при ниски температури носи характерни опасности за здравето и сигурността на работещите. Осигуряването на подобаваща организация на труда, топли и защитни облекла, съответни механически ограничения и образование на личния състав са основни за предварителна защита на произшествия. Следвайки нормативните условия и положителните практики, работодателите могат да понижат до най-малко риска от преохлаждане, измръзване и други студови болести и да обезпечат сигурност и здраве на служащите даже в най-студените дни.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ