Хроничното заболяване е най-силното проявление на дехидратацията ♥ Барбара РЕН
„ Знаем, че дехидратацията провокира стрес, а стресът неизбежно ще задълбочи дехидратацията. Когато лекуваме хронично заболяване, би трябвало да стартираме доста деликатно, с цел да не предизвикаме спомагателен стрес и по този начин заболяването да проникне още по-надълбоко. “
~ „ Клетъчно събуждане “ (ИК Кибеа)
(The Sick Girl, 1892, by Felix Vallotton)
Хронично заболяване
Хроничното заболяване е положение, което е налице от много дълготрайно време. То е проявяване на продължителен отровен товар вътре в тялото. Този продължителен товар заема в тялото пространство, което при естествени условия би било хидратирано и свободно преносимо.
Хората нормално демонстрират разнообразни равнища на продължителен товар в разнообразни елементи на тялото и другите хронични болести имат лична характерност. Хроничните токсични товари са тъмни, дълбоки и доста постепенно преносими, по тази причина нормално основават доста студена и киселинна среда. Човек с изразен продължителен товар и с хронично заболяване нормално има ниска температура, кардинално киселинен pH, доста е изсъхнал и клетките му са доста тъмни, т.е. липсват фотони.
Примери за хронични болести са положения като астмата, артрита и разнообразни синдроми (например МЕ, множествена склероза, Паркинсон и моторно – невронно разстройство). Никоя от тези заболявания не може да се прояви без продължителен отровен товар в тялото. Вероятно ракът е най-дълбоката болест от всички, само че не би трябвало да забравяме, че и при психологично заболяване картината също е доста дълбока.
Когато има такова огромно струпване на токсичност в тялото, това неизбежно визира централната нервна система, ендокринната система и – разбира се – електронния заряд вътре в индивида. Този намален заряд значи, че картината на хроничните болести нормално е обвързвана с проявлението на намалена сила. Нямам поради просто намалена сила за живот, а намалена сила на клетъчно равнище, при което се спъва способността за реализиране на смяна.
Как стартира да се натрупва в тялото хроничният товар? Тялото би трябвало постоянно да може да отстрани токсините, с цел да се храни. То би трябвало да може ежедневно да изхвърля ненужното, само че когато този развой е подтиснат и силата на тялото се намали, това слага основата за основаване на хроничната картина. Но по принцип тялото става прекомерно студено и обезводнено, с цел да създава силата, нужна за изострен припадък.
Токсичността не е артикул единствено на всекидневния живот; тя може да бъде и наследена. Здравето на родителите и бабите и дядовците на един човек с хронично заболяване постоянно отразява историята на токсичното струпване. Например, бабите и дядовците може да са страдали от по-тежки настинки и грипни заболявалия в интервала на израстването си. Това са остри болести, които разрешават на тялото да изхвърли токсините. В тийнейджърска възраст те може да са страдали от запек и кожни проблеми като екзема. Този тип признаци може да са малко нетипични, само че в действителност не потискат капацитета на индивида в огромна степен. Помните, че кожата е най-големият орган за елиминиране и най-нисшият в йерархията на органите. Но в случай че екземата бъде потисната посредством приложимост на алопатични мехлеми и препарати, картината стартира да се задълбочава. Токсичността се натрупва и по-късно се предава на идващото потомство. И по този начин, може да установите, че единият или и двамата родители са страдали от повече хронични болести в детството си, да вземем за пример повтарящи се пристъпи на бронхит. Ако те са били лекувани по супресивен метод с повтарящи се дози антибиотици, токсичността е навлязла по-навътре. Тук виждаме по какъв начин заболяването навлиза във вътрешността от кожата и колона към белите дробове.
Дете на родители, които са имали проявено хронично заболяване преди неговото забременяване, ще се появи на бял свят с завещан продължителен товар. Напълно е допустимо да се роди с астма да вземем за пример, а ние знаем, че в случай че бъде потисната с медикаменти и инхалатори, заболяването ще се придвижи от белия дроб към мозъка. Това може в избран миг да се прояви като меланхолия, поведенчески проблеми или психологично заболяване. Само си помислете какъв брой е уязвимо за имунизации детето на родители с хронични болести.
Когато преглеждаме фамилната история по този метод, получаваме ясна визия за предразположенията. Някои хора са за имунизациите, други са срещу, в действителност няма приблизително състояние. Но всеки знае, че на някои деца имунизациите не основават съвсем никакви проблеми, до момента в който при други страничните резултати са опустошителни. Предаваните в фамилията предразположения оказват помощ да се разбере кои деца са най-уязвими за евентуални странични резултати от имунизациите и медикаментите. Това разрешава на родителите да вършат осведомен избор въз основа на знанието, а не на страха.
Днес всички деца се раждат с несъмнено наследено равнище на токсичност, само че според от развъждането им хроничният товар може да намалее или да се усили. Факторите, които обсъдихме, когато преглеждахме дехидратацията, като храненето и метода на живот, тук получават голяма значимост. Всеки човек с насъбрани отрови ще се свие на клетъчно равнище, тъй като не може да имаш токсичност без дехидратация, а дехидратацията постоянно провокира някакво клетъчно стесняване. Ако дете, родено с отровен товар, не бъде хранено добре, получава супресивно лекуване всякога, когато се опита да се освободи от токсините и в случай че бива подлагано на голям брой ваксини, това е гаранция за съществени здравословни проблеми в зрелия живот.
Хроничното заболяване е най-силното проявяване на дехидратацията. Ние знаем, че дехидратацията провокира стрес, а стресът неизбежно ще задълбочи дехидратацията. Именно в хроничните картини започваме да виждаме обстановката „ Параграф 22 “ на движещите се по серпантина равнища на дехидратация и стрес. Не е чудно, че тези заболявания се дефинират като нелечими, само че неналичието на схващане за метода, по който работи тялото, води до сходно тесногръдо мислене.
Какво можем да създадем, с цел да реализираме позитивна смяна в тези обстановки? Първо би трябвало да разберем, че когато лекуваме хронично заболяване, би трябвало да стартираме доста деликатно, с цел да не предизвикаме спомагателен стрес и по този начин заболяването да проникне още по-надълбоко. Човекът ще разполага с малко свободна сила, а ние знаем, че с цел да се реализира изцелението, би трябвало да освободим сила, тъй като само тялото може да излекува себе си. Също по този начин желаеме да създадем независимост на придвижването. Първото нещо, което би трябвало да създадем, е да изключим сигнала за дехидратация, това неотложно ще попречи на заболяването да навлезе по-навътре в тялото. После би трябвало да огледаме изискванията в епруветката. Знаем, че ще има огромно количество нежелателен материал поради хроничния отровен товар, тъй че би трябвало да се заемем с pH. Ако стартираме да ребалансираме pH посредством повече алкални храни, би трябвало да помислим какво ще стане с киселинността, която неизбежно ще бъде освободена. Тук още веднъж техниките имат значимо значение, с цел да сме сигурни, че пътищата за елиминация са изцяло отворени. След като сме почнали да се оправяме с хидратацията и pH, би трябвало да забележим какво става с телесната температура. Здравото тяло има способността да се затопля и да провокира остро заболяване, с цел да се освободи от токсичността, само че хората с хронични заболявалия са изгубили тази дарба. Очевидното решение е да ги загреем. Отново би трябвало да стартираме деликатно с нещо като периодично повтаряне на топъл и леден душ, само че по-нататък може да съумеем да загреем индивида до 38,9°C да вземем за пример, като държим главата хладна, с цел да позволим на лимфата да се разреди и да се реализира придвижване. Често това провокира придвижване в органи и области, където е имало твърдоглав застой в продължение на доста години. Така още веднъж ще има мощно освобождение на отрови, затова пътищата за елиминация би трябвало да бъдат укрепени.
Трябва да се заемем и с използването на светлината. Има техники, употребяващи характерни масла, които могат да оказват помощ. Когато внесем в тялото повече светлина, ние внасяме повече информация от макрокосмоса в клетките, някои от които може да са били откъснати от универсалната мъдрост в продължение на години. Раковата клетка да вземем за пример е изцяло откъсната от универсалната мъдрост и в нея няма електронна и фотонна активност.
Този метод към епруветката основава развой на непрекъснато освобождение на отрови и пространство. По време на този развой индивидът стига до миг, в който към този момент може да се загрява. При хронично болния няма нищо по-положително от възвръщането на способността за изострен припадък. Повишената температура при острото заболяване изгаря част от хроничния товар и по този начин стартира да освобождава нов капацитет.
От: „ Клетъчно събуждане “, Барбара Рен, превод Станислава Миланова, ИК „ Кибеа “, 2011 година
Картина: The Sick Girl, 1892, by Felix Vallotton (1865-1925); chinaoilpaintinggallery
