Доц. д-р Жасмина Михайлова: Ракът вече не е смъртоносна диагноза
Злокачествените болести са част от кръговрата на живота, счита водещият онколог от ВМА-София.
Доцент Михайлова е изцяло отдадена на работата си и употребява своите знания и опит за развиването на медицината в България. Благодарение на нея в страната са въведени доста нови способи за лекуване. Някои от тези способи са единствени у нас. Международно самопризнание в научните среди получават и нейните разработки върху колоректалния и белодробен карцином и актуалното таргетно противотуморно лекуване при рака на млечната жлеза, невроендокринните тумори, карциноми на стомаха и други
“Ракът – това са доста разнообразни заболявания. Онкологичната диагноза към този момент не е равносилна на смъртна присъда, както беше преди ” , изяснява лекарката. По думите й, това е болест на стареенето – клетките с възрастта губят някои свои функционалности и потеглят по един друг път. Някой беше споделил, че всеки умира от своя рак. Има заболявания на нашето време като породения от тютюнопушене рак на белия дроб или увеличението и усложняването на злокачествените болести след повредата в Чернобил.
Болестта обаче има свойството да се променя по непредсказуем метод. Например преди 50 година бе открито сигурно, че пушенето предизвиква рак на белите дробове. В развитите страни се организира всеобща акция против цигарите. И какъв е резултатът? Намалява се разпространяването на подвида белодробен карцином, който е обвързван с пушенето – плоскоклетъчния, ненапълно дребноклетъчния. Появява се обаче карцином на белия дроб – аденокарцином, при хора, които не са докосвали цигара. “Изглежда природата съблюдава някакви свои правила и ние, борейки се с нездравословните привички, единствено ги разместваме ” , споделя доцент Жасмина Михайлова.
Изключително дребен е броят на случаите, при които заболяването се предава по генетичен път, акцентира тя. Масовият рак е непостоянен и не е генетично обвързван. Често се търсят разнообразни аргументи за възникването му – пушене, хранене, затлъстяване, стрес, промискуитет. “Ракът обаче е композиция от фактори. Злокачествените болести са част от кръговрата на живота и този извод не трябва да ни обезсърчава. По-разумният метод е да почнем да ги разбираме и да живеем с тях ” , заключава доцент Михайлова.
За нея най-тежките диалози са с заболели и близки на заболели, при които повече не може да се направи нищо. Заболяването прогресира, болният се утежнява и не е допустимо провеждането на интензивно лекуване, тъй като то стопира да носи изгода. Често има схващане, само че също по този начин постоянно хората се ядосват, отхвърлят да одобряват, заплашват. Това са най-тежките моменти. Липсата на схващане на лекарското изтощение, което настава в онкологичната процедура, когато едно заболяване онкологично стопира да може да бъде следено.
По думите й не е елементарно да се следва благородната задача на доктора, когато той е притиснат от стопански и административни тежести. “Навремето отношението е било сред доктора и самия болен. Днес в това отношение с изключение на лекаря, са намесени също болничното заведение, министерството, сътрудниците, междинният личен състав, публичното мнение – и там някъде в дъното се оказва болният. Решение отново се намира, само че минава през разнообразни документи и заповеди, и част от общ развой, който се трансформира непрестанно. Трябва да се съобразяваш с хиляди неща, което са отвън медицината ” , акцентира тя.
Нейните пациенти и специализанти обаче са на противоположното мнение: “Доц. Михайлова е необикновен доктор и безрезервен човек, на който постоянно можеш да разчиташ ” .
Инфо: вестник “Стандарт ”
