Защитава ли наистина златото от инфлация?
Златото е една от най-големите митологии във финансовата история. То е вградено в човешкото схващане като безконечен знак на стойност, самостоятелен от страни, войни, инфлации и политики. Но когато премахнем прочувствения ореол и сложим числата на масата, една истина става неловко ясна - златото не е благонадежден щит против инфлация. Това, което наподобява като непреклонен финансов закон, се оказва повторена прекомерно постоянно полуистина, поддържана от традиция, боязън и носталгия, само че не и от статистика.
В теорията златото би трябвало да резервира покупателната си стойност във времето - в случай че през 1980 година една унция купува несъмнено количество артикули и услуги, тя би трябвало да купува почти същото и през днешния ден. Само че графиката на действителната цена на златото, поправена по отношение на инфлацията, споделя друга история. Тя не наподобява на постоянна хоризонтална линия, а на графика на умозрителен актив - с остри върхове, внезапни сривове и дълги интервали на застой. Между 1980 и 2001 година златото загуби близо 80% от действителната си покупателна мощ. Всеки, който е купил метал в края на 70-те с очакване да се защищити от инфлацията, е понесъл десетилетия загуби, до момента в който акциите и облигациите бележеха растежи.
И това не е изключение. Между 2011 и 2018 година златото още веднъж загуби към една трета от действителната си стойност. Ако беше " сигурен хедж " против инфлацията, сходни съмнения нямаше да съществуват. Истината е, че златото реагира не на инфлацията, а на страха от нея. То пораства, когато хората се плашат, че парите им ще се обезценят, само че пада, когато икономическата непоклатимост се възвърне. С други думи, златото е барометър на логиката на психиката, а не на ценовото ниво.
Цифрово злато. Цената на Биткойн надмина $120 000
Във времена на разтърсвания, от ден на ден хора прибягват до цифровите активи
Митът за златото като антиинфлационен актив се ражда през 70-те години - десетилетие на петролни шокове, мощни синдикати и рекордна инфлация. Цената на метала тогава фактически се изстреля нагоре, само че това съвпадане бе резултат от освобождението на пазара, откакто Съединени американски щати дефинитивно изоставиха златния стандарт. След десетилетия изкуствено подтискане, златото просто навакса свободната си пазарна цена. Инфлацията не го изстреля - тя просто съответства с процеса.
Оттогава обаче тази историческа случайност се трансформира в доктрина. Инвеститорите и през днешния ден повтарят, че златото е отбрана против инфлацията, без да ревизират дали това в действителност се удостоверява от данните. Но обстоятелствата са безапелационни: през доста интервали на повишаващи се цени златото е падало. През 90-те инфлацията бе умерена, само че постоянна, а златото се срина. През 2010-те инфлацията бе ниска, само че златото претърпя растеж. Корелацията е инцидентна и непостоянна — тъкмо противоположното на това, което би трябвало да бъде един " хедж ".
Злато и AI: Международните пазари във времена на рецесия и инфлация
Какво предвиждат специалистите по време на форума " Силата на вложенията "?
Често се цитират исторически анекдоти, които звучат безапелационно, само че са по-скоро митове. Например изказванието, че по времето на Вавилон една унция злато е купувала 350 хляба - почти колкото и през днешния ден. Или че по времето на Цезар една унция злато е съответствала на годишната заплата на римски центурион, колкото коства през днешния ден заплатата на офицер в американската войска. Тези съпоставения са красиви, само че статистически безсмислени. Никой не може да удостовери достоверността на данните за цените на хляба от преди 2500 години, нито пък има метод да се дефинира какво значи " междинна заплата " в антична стопанска система без финансови пазари.
Дори актуалните аналогии като " една унция купува костюм тогава, купува костюм и през днешния ден " са подвеждащи. Цената на костюмите варира от 200 $ до 5000 $, тъй че сходно съпоставяне потвърждава всичко и нищо по едно и също време. Истината е, че златото не е постоянен мерител на покупателна мощ, тъй като самата му цена е резултат от нечиста сделка, упования и ликвидност, а не от икономическа константа.
Днес златото е по-скъпо от всеки път, даже след промяна по инфлация. Това не е симптом на непоклатимост, а на свръхнатрупан риск и търсене на отбрана. Ако то беше действително " страж на цената ", цената му би трябвало да бъде релативно постоянна. Но когато нещо може да се срине с 80% и по-късно да нарастне петорно, това не е валута - това е умозрителен актив.
Китай желае да стане новият международен център за предпазване на злато?
Централната банка на страната в последно време интензивно води договаряния по въпроса с други страни
Парадоксът е, че колкото повече хора търсят в златото непоклатимост, толкоз повече самото му търсене го трансформира в неустойчив инструмент. Потокът на капитали към ETF-и, централнобанкови покупки и спекулативни фючърси трансформира метала в актив, чиято цена се движи по-скоро от политически и пазарни упования, в сравнение с от действителната инфлация. Златото към този момент не е хедж - то е мнение.
Разбира се, има обстановки, в които златото пази капитала: при систематичен срив, хиперинфлация или колапс на доверието в паричната система. Във времена като Ваймарската Германия през 20-те години или Зимбабве в наши дни, всичко, което не е хартия, резервира стойност. Но това е изключение, не предписание. Ако живеем в стопанска система, в която банкоматите стопират, тогава златото може да помогне - само че до тогава то е просто един от многото рискови активи.
Финансовата действителност на 21-ви век прави още по-трудно златото да бъде благонадежден щит. В свят, където пазарите реагират за милисекунди, а централните банки имат принадлежности за ръководство на инфлацията и ликвидността, златото се трансформира в актив за спекуланти, не за внимателни вложители. Когато лихвите са ниски, то печели от неналичието на опция. Когато доходността на облигациите пораства, капиталът мигрира назад към тях. В тази динамичност златото не е отбрана - то е функционалност на паричния цикъл.
Нов връх: Златото доближи $4000
Икономическата неустановеност тласна вложителите към покупка
Днес, при цена от над 4200 $ за унция, златото наподобява като " новото леговище ". Но в случай че погледнем действително, тази стойност допуска, че цените на хляба, силата и трудът би трябвало да се утроят, с цел да оправдаят равнището му като постоянен " покупателен пример ". Ако това не се случи, златото е просто скъпо.
Истинската отбрана от инфлация постоянно е била в действителните активи, които генерират приход - акции, които порастват дружно с цените; недвижими парцели, които носят наем; бизнеси, които могат да трансферират по-високи разноски към потребителите. Златото няма този механизъм. То не заплаща дял, не създава нищо и не се приспособява. То просто стои и чака някой да го купи по-скъпо.
В последна сметка, митът за златото като отбрана против инфлацията е по-удобен, в сравнение с правилен. Той приказва на човешката потребност от елементарност - илюзията, че има безконечен, физически поръчител за цената на парите. Но в действителния свят, където стопанската система е динамична, доверието се печели, а капиталът търси рентабилност, златото остава това, което постоянно е било: красиво, рядко, мечтано - и изцяло непредсказуемо.
Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
В теорията златото би трябвало да резервира покупателната си стойност във времето - в случай че през 1980 година една унция купува несъмнено количество артикули и услуги, тя би трябвало да купува почти същото и през днешния ден. Само че графиката на действителната цена на златото, поправена по отношение на инфлацията, споделя друга история. Тя не наподобява на постоянна хоризонтална линия, а на графика на умозрителен актив - с остри върхове, внезапни сривове и дълги интервали на застой. Между 1980 и 2001 година златото загуби близо 80% от действителната си покупателна мощ. Всеки, който е купил метал в края на 70-те с очакване да се защищити от инфлацията, е понесъл десетилетия загуби, до момента в който акциите и облигациите бележеха растежи.
И това не е изключение. Между 2011 и 2018 година златото още веднъж загуби към една трета от действителната си стойност. Ако беше " сигурен хедж " против инфлацията, сходни съмнения нямаше да съществуват. Истината е, че златото реагира не на инфлацията, а на страха от нея. То пораства, когато хората се плашат, че парите им ще се обезценят, само че пада, когато икономическата непоклатимост се възвърне. С други думи, златото е барометър на логиката на психиката, а не на ценовото ниво.
Цифрово злато. Цената на Биткойн надмина $120 000
Във времена на разтърсвания, от ден на ден хора прибягват до цифровите активи
Митът за златото като антиинфлационен актив се ражда през 70-те години - десетилетие на петролни шокове, мощни синдикати и рекордна инфлация. Цената на метала тогава фактически се изстреля нагоре, само че това съвпадане бе резултат от освобождението на пазара, откакто Съединени американски щати дефинитивно изоставиха златния стандарт. След десетилетия изкуствено подтискане, златото просто навакса свободната си пазарна цена. Инфлацията не го изстреля - тя просто съответства с процеса.
Оттогава обаче тази историческа случайност се трансформира в доктрина. Инвеститорите и през днешния ден повтарят, че златото е отбрана против инфлацията, без да ревизират дали това в действителност се удостоверява от данните. Но обстоятелствата са безапелационни: през доста интервали на повишаващи се цени златото е падало. През 90-те инфлацията бе умерена, само че постоянна, а златото се срина. През 2010-те инфлацията бе ниска, само че златото претърпя растеж. Корелацията е инцидентна и непостоянна — тъкмо противоположното на това, което би трябвало да бъде един " хедж ".
Злато и AI: Международните пазари във времена на рецесия и инфлация
Какво предвиждат специалистите по време на форума " Силата на вложенията "?
Често се цитират исторически анекдоти, които звучат безапелационно, само че са по-скоро митове. Например изказванието, че по времето на Вавилон една унция злато е купувала 350 хляба - почти колкото и през днешния ден. Или че по времето на Цезар една унция злато е съответствала на годишната заплата на римски центурион, колкото коства през днешния ден заплатата на офицер в американската войска. Тези съпоставения са красиви, само че статистически безсмислени. Никой не може да удостовери достоверността на данните за цените на хляба от преди 2500 години, нито пък има метод да се дефинира какво значи " междинна заплата " в антична стопанска система без финансови пазари.
Дори актуалните аналогии като " една унция купува костюм тогава, купува костюм и през днешния ден " са подвеждащи. Цената на костюмите варира от 200 $ до 5000 $, тъй че сходно съпоставяне потвърждава всичко и нищо по едно и също време. Истината е, че златото не е постоянен мерител на покупателна мощ, тъй като самата му цена е резултат от нечиста сделка, упования и ликвидност, а не от икономическа константа.
Днес златото е по-скъпо от всеки път, даже след промяна по инфлация. Това не е симптом на непоклатимост, а на свръхнатрупан риск и търсене на отбрана. Ако то беше действително " страж на цената ", цената му би трябвало да бъде релативно постоянна. Но когато нещо може да се срине с 80% и по-късно да нарастне петорно, това не е валута - това е умозрителен актив.
Китай желае да стане новият международен център за предпазване на злато?
Централната банка на страната в последно време интензивно води договаряния по въпроса с други страни
Парадоксът е, че колкото повече хора търсят в златото непоклатимост, толкоз повече самото му търсене го трансформира в неустойчив инструмент. Потокът на капитали към ETF-и, централнобанкови покупки и спекулативни фючърси трансформира метала в актив, чиято цена се движи по-скоро от политически и пазарни упования, в сравнение с от действителната инфлация. Златото към този момент не е хедж - то е мнение.
Разбира се, има обстановки, в които златото пази капитала: при систематичен срив, хиперинфлация или колапс на доверието в паричната система. Във времена като Ваймарската Германия през 20-те години или Зимбабве в наши дни, всичко, което не е хартия, резервира стойност. Но това е изключение, не предписание. Ако живеем в стопанска система, в която банкоматите стопират, тогава златото може да помогне - само че до тогава то е просто един от многото рискови активи.
Финансовата действителност на 21-ви век прави още по-трудно златото да бъде благонадежден щит. В свят, където пазарите реагират за милисекунди, а централните банки имат принадлежности за ръководство на инфлацията и ликвидността, златото се трансформира в актив за спекуланти, не за внимателни вложители. Когато лихвите са ниски, то печели от неналичието на опция. Когато доходността на облигациите пораства, капиталът мигрира назад към тях. В тази динамичност златото не е отбрана - то е функционалност на паричния цикъл.
Нов връх: Златото доближи $4000
Икономическата неустановеност тласна вложителите към покупка
Днес, при цена от над 4200 $ за унция, златото наподобява като " новото леговище ". Но в случай че погледнем действително, тази стойност допуска, че цените на хляба, силата и трудът би трябвало да се утроят, с цел да оправдаят равнището му като постоянен " покупателен пример ". Ако това не се случи, златото е просто скъпо.
Истинската отбрана от инфлация постоянно е била в действителните активи, които генерират приход - акции, които порастват дружно с цените; недвижими парцели, които носят наем; бизнеси, които могат да трансферират по-високи разноски към потребителите. Златото няма този механизъм. То не заплаща дял, не създава нищо и не се приспособява. То просто стои и чака някой да го купи по-скъпо.
В последна сметка, митът за златото като отбрана против инфлацията е по-удобен, в сравнение с правилен. Той приказва на човешката потребност от елементарност - илюзията, че има безконечен, физически поръчител за цената на парите. Но в действителния свят, където стопанската система е динамична, доверието се печели, а капиталът търси рентабилност, златото остава това, което постоянно е било: красиво, рядко, мечтано - и изцяло непредсказуемо.
Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ