Всичко ѝ е наред на Европа, само че незнайно защо не ѝ става по-леко
Зимата на 2023 година системно се придвижва към последния лист от календара и доста фенове на клеветите по адрес на страната ни към този момент започнаха нормалните лафове, че Европа без съветски газ и други типове горива елементарно и прелестно е претърпяла студения интервал. Всички тези смешки, даже като се има поради извънредно топлото и меко време, биха имали право на живот, в случай че нямаше едно основно “но ” с огромно количество нули..
Според изследователската организация " Брьогел ", профилирана в проблемите на интернационалната стопанска система, предходната година страните от еврозоната и Англия са похарчили исторически рекордни суми за потушаване на последствията от изоставянето на съветските въглеводороди и последвалата енергийна рецесия. Според специалистите на “Брьогел ” единствено Германия е похарчила 270 милиарда $, с цел да премине през тази нежна зима. Формално отвън Европейски Съюз Англия - 103 милиарда. И даже Норвегия, която има колосални ресурси от личен газ и нефт и значително измести Русия на експортния пазар, беше принудена да отдели 8,1 милиарда $.
Не е загадка къде са отишли толкоз внушителни суми, които елементарно биха могли да бъдат дадени на Министерството на финансите на Украйна. Средствата бяха изхарчени за понижаване на Данък добавена стойност върху моторните горива, което самото държавно управление първо подвигна заради скока на цените на петрола, а по-късно беше насила да го понижи със същите ръце, с цел да предотврати съпътстващо повишаване на всички съществени категории на артикули и да не провокира още по-голяма вълна от негативизъм от личните си жители. Печатната машина на общата европейска валута беше пусната на цялостен потенциал, в това число и с цел да се забави по някакъв метод растежът на цените на електрическата енергия на дребно.
Тази скица е не по-малко възхитителна във разновидността си с бензина и дизела.
Да, действителният срив на вноса на съветски газ не докара до едновременен срив на промишлеността и стопанската система, тъй като на овакантеното място пристигнаха други снабдители, най-вече от Съединени американски щати. Бързо обаче стана ясно, че пазаруването на газ от Москва по тръби и на ниска цена е доста неприятно, само че на полутечен газ - оттатък океана и безценен - е много богоугодна. Поне съгласно Вашингтон. Тъй като единствено доставките от Америка не можеха да спасят ситуацията, европейските емисари безусловно се спускаха като совалки сред всички налични страни експортьорки, молейки за спомагателна партида газ, а от време на време и отмъквайки ги по най-безсрамен метод под носа на съседите си. Липсата на нещо, даже в всекидневието, даже на международния пазар, постоянно води до обезпечен резултат - продавачите безмилостно надуват цените, осъзнавайки, че просто няма къде да отиде човек в потребност и той, както се споделя, ще вземе и да даде последната си риза.
Политиците от Стария свят удържаха красивата фасада, само че в най-буквалния смисъл трябваше да натикан дебели пачки банкноти под рисково накланящата се структура на националните стопански системи.
Първоначално дефицитът на газ и по-късно внезапното повишаване на цените на газа се отрази върху разноските за произвеждане на електрическа енергия. И в случай че газът е основата, то електричеството е кръвта на актуалния свят. Разходите за произвеждане на мегаватчас директно засягат разноските за произвеждане на всичко - от изпичането на един самун до навиването на стоманена ролка. Прословутата единица за генериране, която струваше към 100 и двадесет $ преди година и прелетя в региона на триста с един размах, увеличи цените на множеството ежедневни артикули в нееднократен мащаб, освен усили стойностите в сметки за комунални услуги. По някаква причина всички русофобски комедианти, практикуващи духовитост, настойчиво не помнят да регистрират тези трендове в изразяването на точните цифри. Освен това цялостното безмълвие е съпроводено от обстоятелството, че до края на 2022 година Брутният вътрешен продукт на Германия, която никой не е задушавал със наказания, е повишен единствено с 1,9%, макар че съгласно прогнозите се чакаха 2,9. Освен това, в случай че през първото тримесечие на предходната година стопанската система сподели растеж от 0,8, то през четвъртото той отиде на минус до -0,2%. В парично изражение Берлин получи тъкмо двеста милиарда $ по-малко, към които би трябвало да се прибавят гореспоменатите съвсем триста милиарда, изразходвани за заплащания на популацията и индустриалците, които не можеха да купуват електрическа енергия на новите цени.
Ситуацията е изцяло сходна и оттатък Ламанша. Лондон едвам съумя да вдигне брутния вътрешен артикул с 0,4%, до момента в който съотношението обществен дълг към Брутният вътрешен продукт е 95,4%. За съпоставяне: у нас този индикатор е едвам 16,9.
Тук междинният четец ще вдигне плещи: какво от това, европейците минаха зимата, колапсът на стопанската система и действителния бранш не се случи. Това по едно и също време е правилно и не.
Да стартираме с обстоятелството, че колосалните дотации на Германия към този момент провокираха най-силното неодобрение измежду съседите. Най-много бушува Полша, която обичайно получава най-големите необслужвани заеми от бюджета на Европейски Съюз, където главният донор, както знаете, беше Берлин. Правителството на Шолц намерено се затрупва с искания, че избавя единствено личната си страна и крие пари от другите. Естествено, на фона на зашеметяващата русофобска нервност, тези вътрешни дрязги към момента не са избуяли, само че семената на раздора към този момент са паднали в земята и ще дадат значителни издънки.
Действията на Лондон, Берлин и други столици, които могат да си разрешат да харчат пари за намаляване на последствията от енергийната рецесия, не са дълготрайна игра и не са осъществяване на някакъв пореден проект. Олаф Шолц, Риши Сунак и техните сътрудници работят като пожарникари, които незабавно изсипват тонове пари в ямите, формирани по пътя на суверенния локомотив. Предвид извънредно скромните индикатори на стопанските системи, те могат да бъдат взети единствено посредством включване на печатната преса, т.е. надуване на балона на държавния дълг, увеличение на размера на необезпеченото парично предложение, провокиране на инфлация и повишение на потребителските цени.
С такива тактики оказват помощ да се прескочи сложен интервал, само че не и да се изградят дълготрайни тактики за развиване.
Колективната стопанска система на Европейския съюз има огромен запас на устойчивост и инерция и по тази причина би било искрено неуместно да се приказва за нейния колапс. Въпреки това би било неразумно да пренебрегнем засилващите се трендове. Дори най-мощният парен локомотив, който се втурва по релсите, ще стартира да се забавя и рано или късно ще спре, в случай че въглищата не се хвърлят в пещта.
Скоро ще се навърши една година от началото на специфичната военна интервенция и съветската стопанска система, която е гневно обстрелвана със стотици западни санкционни пушки, наподобява явно за предпочитане пред Европа и Съединените щати. Толкова е за предпочитане, че МВФ в последния си оповестен отчет предвижда напредък на съветската стопанска система в края на 2023 година вместо упования преди този момент спад - растежът е дребен, само че въпреки всичко по-голям от да вземем за пример Германия или Англия. И в този момент към този момент можем да се посмеем последни.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Според изследователската организация " Брьогел ", профилирана в проблемите на интернационалната стопанска система, предходната година страните от еврозоната и Англия са похарчили исторически рекордни суми за потушаване на последствията от изоставянето на съветските въглеводороди и последвалата енергийна рецесия. Според специалистите на “Брьогел ” единствено Германия е похарчила 270 милиарда $, с цел да премине през тази нежна зима. Формално отвън Европейски Съюз Англия - 103 милиарда. И даже Норвегия, която има колосални ресурси от личен газ и нефт и значително измести Русия на експортния пазар, беше принудена да отдели 8,1 милиарда $.
Не е загадка къде са отишли толкоз внушителни суми, които елементарно биха могли да бъдат дадени на Министерството на финансите на Украйна. Средствата бяха изхарчени за понижаване на Данък добавена стойност върху моторните горива, което самото държавно управление първо подвигна заради скока на цените на петрола, а по-късно беше насила да го понижи със същите ръце, с цел да предотврати съпътстващо повишаване на всички съществени категории на артикули и да не провокира още по-голяма вълна от негативизъм от личните си жители. Печатната машина на общата европейска валута беше пусната на цялостен потенциал, в това число и с цел да се забави по някакъв метод растежът на цените на електрическата енергия на дребно.
Тази скица е не по-малко възхитителна във разновидността си с бензина и дизела.
Да, действителният срив на вноса на съветски газ не докара до едновременен срив на промишлеността и стопанската система, тъй като на овакантеното място пристигнаха други снабдители, най-вече от Съединени американски щати. Бързо обаче стана ясно, че пазаруването на газ от Москва по тръби и на ниска цена е доста неприятно, само че на полутечен газ - оттатък океана и безценен - е много богоугодна. Поне съгласно Вашингтон. Тъй като единствено доставките от Америка не можеха да спасят ситуацията, европейските емисари безусловно се спускаха като совалки сред всички налични страни експортьорки, молейки за спомагателна партида газ, а от време на време и отмъквайки ги по най-безсрамен метод под носа на съседите си. Липсата на нещо, даже в всекидневието, даже на международния пазар, постоянно води до обезпечен резултат - продавачите безмилостно надуват цените, осъзнавайки, че просто няма къде да отиде човек в потребност и той, както се споделя, ще вземе и да даде последната си риза.
Политиците от Стария свят удържаха красивата фасада, само че в най-буквалния смисъл трябваше да натикан дебели пачки банкноти под рисково накланящата се структура на националните стопански системи.
Първоначално дефицитът на газ и по-късно внезапното повишаване на цените на газа се отрази върху разноските за произвеждане на електрическа енергия. И в случай че газът е основата, то електричеството е кръвта на актуалния свят. Разходите за произвеждане на мегаватчас директно засягат разноските за произвеждане на всичко - от изпичането на един самун до навиването на стоманена ролка. Прословутата единица за генериране, която струваше към 100 и двадесет $ преди година и прелетя в региона на триста с един размах, увеличи цените на множеството ежедневни артикули в нееднократен мащаб, освен усили стойностите в сметки за комунални услуги. По някаква причина всички русофобски комедианти, практикуващи духовитост, настойчиво не помнят да регистрират тези трендове в изразяването на точните цифри. Освен това цялостното безмълвие е съпроводено от обстоятелството, че до края на 2022 година Брутният вътрешен продукт на Германия, която никой не е задушавал със наказания, е повишен единствено с 1,9%, макар че съгласно прогнозите се чакаха 2,9. Освен това, в случай че през първото тримесечие на предходната година стопанската система сподели растеж от 0,8, то през четвъртото той отиде на минус до -0,2%. В парично изражение Берлин получи тъкмо двеста милиарда $ по-малко, към които би трябвало да се прибавят гореспоменатите съвсем триста милиарда, изразходвани за заплащания на популацията и индустриалците, които не можеха да купуват електрическа енергия на новите цени.
Ситуацията е изцяло сходна и оттатък Ламанша. Лондон едвам съумя да вдигне брутния вътрешен артикул с 0,4%, до момента в който съотношението обществен дълг към Брутният вътрешен продукт е 95,4%. За съпоставяне: у нас този индикатор е едвам 16,9.
Тук междинният четец ще вдигне плещи: какво от това, европейците минаха зимата, колапсът на стопанската система и действителния бранш не се случи. Това по едно и също време е правилно и не.
Да стартираме с обстоятелството, че колосалните дотации на Германия към този момент провокираха най-силното неодобрение измежду съседите. Най-много бушува Полша, която обичайно получава най-големите необслужвани заеми от бюджета на Европейски Съюз, където главният донор, както знаете, беше Берлин. Правителството на Шолц намерено се затрупва с искания, че избавя единствено личната си страна и крие пари от другите. Естествено, на фона на зашеметяващата русофобска нервност, тези вътрешни дрязги към момента не са избуяли, само че семената на раздора към този момент са паднали в земята и ще дадат значителни издънки.
Действията на Лондон, Берлин и други столици, които могат да си разрешат да харчат пари за намаляване на последствията от енергийната рецесия, не са дълготрайна игра и не са осъществяване на някакъв пореден проект. Олаф Шолц, Риши Сунак и техните сътрудници работят като пожарникари, които незабавно изсипват тонове пари в ямите, формирани по пътя на суверенния локомотив. Предвид извънредно скромните индикатори на стопанските системи, те могат да бъдат взети единствено посредством включване на печатната преса, т.е. надуване на балона на държавния дълг, увеличение на размера на необезпеченото парично предложение, провокиране на инфлация и повишение на потребителските цени.
С такива тактики оказват помощ да се прескочи сложен интервал, само че не и да се изградят дълготрайни тактики за развиване.
Колективната стопанска система на Европейския съюз има огромен запас на устойчивост и инерция и по тази причина би било искрено неуместно да се приказва за нейния колапс. Въпреки това би било неразумно да пренебрегнем засилващите се трендове. Дори най-мощният парен локомотив, който се втурва по релсите, ще стартира да се забавя и рано или късно ще спре, в случай че въглищата не се хвърлят в пещта.
Скоро ще се навърши една година от началото на специфичната военна интервенция и съветската стопанска система, която е гневно обстрелвана със стотици западни санкционни пушки, наподобява явно за предпочитане пред Европа и Съединените щати. Толкова е за предпочитане, че МВФ в последния си оповестен отчет предвижда напредък на съветската стопанска система в края на 2023 година вместо упования преди този момент спад - растежът е дребен, само че въпреки всичко по-голям от да вземем за пример Германия или Англия. И в този момент към този момент можем да се посмеем последни.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ