Жителите на Якутия възприемат с хумор капризите на климата
Зима е. Ниските температури и снегът господстват у нас, а термометърът все по-често се задържа под равнището от 0 градуса. А това в множеството случаи блокира пътищата ни и напредването в градовете и сред обитаемоте места.
Но по какъв начин ли се оправят хората в Якутия, от която пристигнаха вести за свиреп мраз и температури от минус 55 градуса , като упованията са живакът да падне и по-надолу.
Това обаче не е оригиналност за този район. В Оймякон е измерена най-ниската температура в Северното полукълбо (-71.2°C). Това е и най-ниската температура в непрекъснато населявано обитаемо място. Името на селото значи "незамръзваща вода " и идва от това, че край него има термален извор. Оймякон се намира покрай полярния кръг и продължителността на деня варира от три часа през декември до 21 часа през късото сибирско лято, когато нощите са "бели " и е ярко съвсем през цялото денонощие. Само в Антарктида са измервани по-ниски температури.
Предвид разположението на Якутия, в североизточната част на Сибир, това не буди удивление. Тя заема територии от субполярния, полярния и умерения климатични пояси, а климатът ѝ е внезапно континентален с дълги, сурови и малоснежни зими и къси, прохладни лета. Зимните температури нормално варират сред -42°С и -36°С, а летните се движат сред +13°С и +26°С. Най-студеният месец е януари, а най-топлият е юли. Амплитудите сред най-ниските и най-високите температури обаче постоянно доближават 75 градуса, а в котловините и планинските долини на изток температурата пада до -70°С. Най-студените места са районите към Оймякон и Верхоянск, където температурите падат надлежно до -71°С и -68°С. Якутия е най-студеният обитаем район на планетата и отоплителният сезон продължава приблизително осем-девет месеца, а в по-северните ѝ елементи той е целогодишен. Една от аргументите за суровия климат е образуването на Азиатският (или сибирски) антициклон при започване на зимата, който понижава придвижването на въздушните маси, усилва температурната инверсия и поддържа влажността ниска.
Това е и повода Якутия да е един от най-труднодостъпните обитаеми райони на планетата. Близо 90% от територията ѝ няма целогодишна транспортна инфраструктура.
Якутия (на якутски: Саха Өрөспүүбүлүкэтэ; публично наименование: Република Саха (Якутия) ), ситуирана е в североизточната част на Сибир, е най-големият район в състава на Руската Федерация. Заема повърхност от 3 083 523 км - почти колкото територията на Индия, осмата най-голяма страна в света. Населението на Якутия е 962 835 души (56-то място в Руската Федерация). Плътността на популацията е единствено 0.3 души на един кв. км или 1 човек на 3 кв. километра. Така републиката съставлява най-рядко популации район в Русия. Градското население доминира, като 65,41% от жителите й са в градовете. Националният състав на популацията е разнороден. Основни нации са якути (48.67%) и руснаци (36.90%). В републиката живеят също украинци, евенки, евени, татари и други малочислени нации. Общо в Якутия живеят към 127 народа.
Столица на Якутия е град Якутск , ситуиран е на брега на река Лена. Това е най-големият град ситуиран в зона на безконечна заледеност. Населението на града е 303 836 души, което съставлява към 22% от популацията на Якутия. Разстояние от Москва до Якутск е 8468 километра.
На север Якутия има 4500-километрова брегова линия със Северния ледовит океан, която е много разчленена. Републиката се простира в три часови пояса и близо 40% от територията ѝ е оттатък Северния полярен кръг.
За сметка на суровия климат, Якутия е извънредно богата на потребни изкопаеми, минерални и естествени запаси. В Западна Якутия се намират най-големите диамантени залежи в света. Те са гръбнакът на добивния бранш. Републиката е дом на 90% от диамантените залежи в Русия и генерира 95% от общия рандеман за страната. Заедно с тях Якутия разполага със обилни и не напълно създадени залежи на злато, сребро, калай (43% от всички залежи в Далечния изток), антимон, волфрам, желязна руда (79% от всички залежи в Далечния изток), манганова руда, фосфор, сяра, каменна сол и доста други. В Якутия се намират 61% от находищата на уран, 82% от антимоновите ресурси и 28% от находищата на олово в Русия. Републиката има и големи залежи от горивни потребни изкопаеми. При 10% сондирана територия в провинциите с наличност на горивни потребни изкопаеми са доказани ресурси от към един трилион тона въглища единствено в най-големите въгледобивни басейни, 2.4 трилиона кубични метра природен газ и над 330 милиона тона петрол. Планира се през 2019 година газопроводът "Силата на Сибир ", изграждан от "Газпром ", да стартира да придвижва газ към Китай от Чаяндинското нефтогазово находище в Югозападна Якутия. В Сибирската платформа има огромни ресурси от каменна сол, гипс и други строителни материали.
Заради тази изключителна взаимозависимост от естествените благосъстояния, стопанската система на Якутия претърпява провал по-рано в последните години на руската ера, само че и се възвръща по-бързо при започване на 90-те години на ХХ век. Добивът на диаманти е един от главните източници на твърда валута и изиграва основна роля освен за подобряването на икономическото положение в републиката, само че и на Руската федерация като цяло. Якутия през днешния ден създава една четвърт от диамантите в света. Добивът е под контрола на основаната в Мирни компания " АЛРОСА ", основана върху основите на руското държавно дружество Неправителствени организации "Якуталмаз ". Най-голям дял в "АЛРОСА " имат федералното държавно управление (43.93%) и държавното управление на Якутия (25%), както и разнообразни частни физически и юридически лица. Освен в Якутия, компанията изследва залежи в Ботсвана и Ангола.
Символи
Знамето на Якутия е признато през 1992 година и изобразява бял диск на светлосин декор, а в дъното има три хоризонтални линии - бяла, алена и зелена. Според интерпретацията на якутският идеолог и политик Уляна Винокурова, белият диск съставлява полярното слънце ( "урунъкун "), знак на безконечния живот в якутските вярвания. Светлосиният декор символизира небето и студения, недопечен полярен климат. Бялата линия е знак на непорочност, сняг, вяра, мъдрост и доброта; алената линия е мощ, смелост, чест и самостоятелност; зелената е здраве, наслада и вярата на народа.
Гербът на републиката също включва бял диск като знак на полярното слънце с тъмносиня рамка. В центъра на диска има изображение на конник, взето от антични скални рисунки, открити към крайбрежията на река Лена. Конникът носи знаме, знак на обединяването на якутските племена, а тъмносиният обръч към диска е декориран със седем ромбични звезди, всяка една от тях представяща един от автохтонните нации на Якутия.
Но по какъв начин ли се оправят хората в Якутия, от която пристигнаха вести за свиреп мраз и температури от минус 55 градуса , като упованията са живакът да падне и по-надолу.
Това обаче не е оригиналност за този район. В Оймякон е измерена най-ниската температура в Северното полукълбо (-71.2°C). Това е и най-ниската температура в непрекъснато населявано обитаемо място. Името на селото значи "незамръзваща вода " и идва от това, че край него има термален извор. Оймякон се намира покрай полярния кръг и продължителността на деня варира от три часа през декември до 21 часа през късото сибирско лято, когато нощите са "бели " и е ярко съвсем през цялото денонощие. Само в Антарктида са измервани по-ниски температури.
Предвид разположението на Якутия, в североизточната част на Сибир, това не буди удивление. Тя заема територии от субполярния, полярния и умерения климатични пояси, а климатът ѝ е внезапно континентален с дълги, сурови и малоснежни зими и къси, прохладни лета. Зимните температури нормално варират сред -42°С и -36°С, а летните се движат сред +13°С и +26°С. Най-студеният месец е януари, а най-топлият е юли. Амплитудите сред най-ниските и най-високите температури обаче постоянно доближават 75 градуса, а в котловините и планинските долини на изток температурата пада до -70°С. Най-студените места са районите към Оймякон и Верхоянск, където температурите падат надлежно до -71°С и -68°С. Якутия е най-студеният обитаем район на планетата и отоплителният сезон продължава приблизително осем-девет месеца, а в по-северните ѝ елементи той е целогодишен. Една от аргументите за суровия климат е образуването на Азиатският (или сибирски) антициклон при започване на зимата, който понижава придвижването на въздушните маси, усилва температурната инверсия и поддържа влажността ниска.
Това е и повода Якутия да е един от най-труднодостъпните обитаеми райони на планетата. Близо 90% от територията ѝ няма целогодишна транспортна инфраструктура.
Якутия (на якутски: Саха Өрөспүүбүлүкэтэ; публично наименование: Република Саха (Якутия) ), ситуирана е в североизточната част на Сибир, е най-големият район в състава на Руската Федерация. Заема повърхност от 3 083 523 км - почти колкото територията на Индия, осмата най-голяма страна в света. Населението на Якутия е 962 835 души (56-то място в Руската Федерация). Плътността на популацията е единствено 0.3 души на един кв. км или 1 човек на 3 кв. километра. Така републиката съставлява най-рядко популации район в Русия. Градското население доминира, като 65,41% от жителите й са в градовете. Националният състав на популацията е разнороден. Основни нации са якути (48.67%) и руснаци (36.90%). В републиката живеят също украинци, евенки, евени, татари и други малочислени нации. Общо в Якутия живеят към 127 народа.
Столица на Якутия е град Якутск , ситуиран е на брега на река Лена. Това е най-големият град ситуиран в зона на безконечна заледеност. Населението на града е 303 836 души, което съставлява към 22% от популацията на Якутия. Разстояние от Москва до Якутск е 8468 километра.
На север Якутия има 4500-километрова брегова линия със Северния ледовит океан, която е много разчленена. Републиката се простира в три часови пояса и близо 40% от територията ѝ е оттатък Северния полярен кръг.
За сметка на суровия климат, Якутия е извънредно богата на потребни изкопаеми, минерални и естествени запаси. В Западна Якутия се намират най-големите диамантени залежи в света. Те са гръбнакът на добивния бранш. Републиката е дом на 90% от диамантените залежи в Русия и генерира 95% от общия рандеман за страната. Заедно с тях Якутия разполага със обилни и не напълно създадени залежи на злато, сребро, калай (43% от всички залежи в Далечния изток), антимон, волфрам, желязна руда (79% от всички залежи в Далечния изток), манганова руда, фосфор, сяра, каменна сол и доста други. В Якутия се намират 61% от находищата на уран, 82% от антимоновите ресурси и 28% от находищата на олово в Русия. Републиката има и големи залежи от горивни потребни изкопаеми. При 10% сондирана територия в провинциите с наличност на горивни потребни изкопаеми са доказани ресурси от към един трилион тона въглища единствено в най-големите въгледобивни басейни, 2.4 трилиона кубични метра природен газ и над 330 милиона тона петрол. Планира се през 2019 година газопроводът "Силата на Сибир ", изграждан от "Газпром ", да стартира да придвижва газ към Китай от Чаяндинското нефтогазово находище в Югозападна Якутия. В Сибирската платформа има огромни ресурси от каменна сол, гипс и други строителни материали.
Заради тази изключителна взаимозависимост от естествените благосъстояния, стопанската система на Якутия претърпява провал по-рано в последните години на руската ера, само че и се възвръща по-бързо при започване на 90-те години на ХХ век. Добивът на диаманти е един от главните източници на твърда валута и изиграва основна роля освен за подобряването на икономическото положение в републиката, само че и на Руската федерация като цяло. Якутия през днешния ден създава една четвърт от диамантите в света. Добивът е под контрола на основаната в Мирни компания " АЛРОСА ", основана върху основите на руското държавно дружество Неправителствени организации "Якуталмаз ". Най-голям дял в "АЛРОСА " имат федералното държавно управление (43.93%) и държавното управление на Якутия (25%), както и разнообразни частни физически и юридически лица. Освен в Якутия, компанията изследва залежи в Ботсвана и Ангола.
Символи
Знамето на Якутия е признато през 1992 година и изобразява бял диск на светлосин декор, а в дъното има три хоризонтални линии - бяла, алена и зелена. Според интерпретацията на якутският идеолог и политик Уляна Винокурова, белият диск съставлява полярното слънце ( "урунъкун "), знак на безконечния живот в якутските вярвания. Светлосиният декор символизира небето и студения, недопечен полярен климат. Бялата линия е знак на непорочност, сняг, вяра, мъдрост и доброта; алената линия е мощ, смелост, чест и самостоятелност; зелената е здраве, наслада и вярата на народа.
Гербът на републиката също включва бял диск като знак на полярното слънце с тъмносиня рамка. В центъра на диска има изображение на конник, взето от антични скални рисунки, открити към крайбрежията на река Лена. Конникът носи знаме, знак на обединяването на якутските племена, а тъмносиният обръч към диска е декориран със седем ромбични звезди, всяка една от тях представяща един от автохтонните нации на Якутия.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ