Земята не е най-богата на вода в Слънчевата система
Земята наподобява цялостна с вода от върховете на планините до дъното на океаните.
Но родната ни планета е напряко пустиня спрямо други светове в Слънчевата система. Това важи както от позиция на безусловно количество вода, по този начин и измерено като налична течна вода по отношение на размера на Земята.
Вземете да вземем за пример покритата с лед Европа, луната на Юпитер, която е по-малка на размер от Луната на Земята. Учените неотдавна използваха 20-годишни данни, с цел да потвърдят, че там (на Европа) има два пъти повече вода, в сравнение с тук, на Земята.
Дори дребният Плутон може да има океани съвсем толкоз огромни, колкото земните.
Стив Ванс, планетарен физик в лабораторията на НАСА Jet Propulsion, следи от близко проучванията на океаните в другите светове през годините.
Той е оформил данните и догатките за дебелината на ледените обвивки и дълбочините на океаните из Слънчевата система, с цел да пресметна почти какъв брой вода може да има.
Таблицата долу употребява данните на Ванс и други източници, с цел да покаже евентуалния размер на течната вода на девет известни светове с океани, включително Земята:
Количеството вода е показано в зеталитри (ZL), мярка равна на 1,000,000,000,000,000,000,000 литра или 1 милиард кубични километри.
На Земята има 1,335 ZL вода, съгласно Националната Океанографска и Атмосферна Администрация на Съединени американски щати.
Според оценките класацията за налично количество вода (от минимум към най-много) е: Енцелад, Тритон (луна на Нептун), Диона, Плутон, Земята, Европа, Калисто, Титан и Ганимед.
Ганимед, най-голямата луна на Юпитер, е най-мокрият свят в Слънчевата система. Внушителните 69% от общия му размер евентуално се състоят от течна вода, което е повече спрямо всяко друго небесно тяло в листата.
Мимас, луна на Сатурн, а също и Церес, най-големият метеорит в Слънчевата система, може също да имат океани. Учените обаче още не са несъмнено за това, какъв брой огромни могат да са те, в случай че несъмнено въобще съществуват. Нужни са още галактически задачи, с цел да се ревизира.
НАСА сега възнамерява задача до Европа, която да картографира ледената луна с невиждана акуратност. Очаква се задачата Europa Clipper да започва сред 2022 и 2025.
Космическият уред би трябвало да даде повече изясненост към размера на океана на Европа и неколкратно „ да опита и да подуши “ водните гейзери, които избликват от повърхността.
Европейската галактическа организация ESA възнамерява сходна задача, наречена Jupiter Icy Moons Explorer, която може да започва през 2022 и да стигне до Юпитер през 2030. Тази задача планува две блики прелитания около Европа и 8-месечeн престой в орбита на Ганимед.
Дали някои от тези галактически роботи няма да открие първи доказателства за извънземен живот на стотици милиони километри от Земята?
