Зелената сделка е модел за устойчиво развитие. Това обясни заместник-енергийният

Зелената договорка е модел за стабилно развиване. Това изясни заместник-енергийният министър Данаил Николов по време на интернационалния конгрес " Зелената договорка - нововъведения, вложения и обективен преход ". Събитието се организаира от Дир.бг и 3eNews. Според Николов едностранното прекъсване на газовите доставки от Русия, държавното управление е посочило, че може да се оправи с диверсификацията им и да употребява всички налични енергийни запаси у нас. Хидроенергетиката е гръбнакът на зеленото възобновяване, тя е забравена, не чух някой да я разяснява, само че в случай че приказваме за резистентност, би трябвало да споделим, че не сме на верния път, счита той. Той напомни, че най-голямата зелена енергийна компания е НЕК, тъй като има главните водноелектрически централи у нас. Страната ни работи интензивно по диверсификацията на нуклеарното гориво, което сега е напълно с доставки от Русия. Усилено се работи и по нови инфраструктурни планове по отношение на доставките на природен газ и по-конкретно по интерконектора Гърция – България. Очаква се газопроводът да бъде приключен в идващите месеци. Зелената договорка не е нова тематика от позиция на това да живеем природосъобразно, както дедите ни, изясни Владимир Малинов, изпълнителен шеф на „ Булгартрансгаз “. Енергията би трябвало да бъде налична, сигурна, нещо, което може да си разреши всяко семейство и да бъде зелена, счита още Малинов. Той напомни, че като цяло природният газ не е мръсна дума, въпреки през днешния ден да се възприема, че е знак на взаимозависимост и високи цени в последните няколко месеца. Именно посредством планът за уголемение на газохранилището в Чирен ще може страната ни да понижи зависимостта си, както и да реализира по-добри ценови равнища на синьото гориво. ВЕИ са безалтернативни и не би трябвало да има мислене в друга посока, те са инструментът, който ще ни даде опция да реализираме по-голяма самостоятелност, счита и изпълният шеф на Електроенергийния систематичен оператор Ангелин Цачев. Според него обаче единствено с ВЕИ мъчно ще успеем да се оправим с енергийния преход, нужна е базова беземисионна сила, счита той. Към този миг нашата електроенергийна система и енергийният микс са извънредно добре уравновесени. Можем да имаме някакъв проблем с адекватността не повече от 4 часа в годината, за жалост в огромна част от европейските страни, които избързаха с присъединение на огромен брой ВЕИ, това към този момент не е по този начин, изясни шефът на ЕСО. Цачев сподели, че целият зелен преход би трябвало да се случи в изискванията на опазване на адекватността на енергийната система и на сигурността на доставките на електричество до всеки консуматор. Това съгласно него значи гладко понижаване на създадената сила от въглища и газ и гладко нахлуване на ВЕИ. Едновременно с това се развиват системи за предпазване, които да разрешат възобновимите източници да бъдат уравновесени. Според него нуклеарната сила е безалтернативна, а зелената промяна в съответната страна би трябвало да откри своя модел. По думите му все още България е главен експортьор на електрическа сила в район Югоизточна Европа - 10 млн. мегаватчаса са изнесени и потребени през предходната година. По отношение на възобновимите източници той сподели, че за 21 000 мегавата към този момент са подадените заявки за присъединение към мрежата, като нарастват месечно с 3-4000 мегавата. Освен това дребните планове в мрежата приблизително напрежение се развиват по-бързо, което значи и сериозното й натоварване. Генералният управител на " Шнайдер Електрик " за България, Албания, Северна Македония и Косово - Радослав Кошков, сподели по време на форума, че е обикновено софтуерните компании да имат стратегии за резистентност и да са по-напред в това отношение. Зелената промяна има два аспекта - технологиите и хората, които доста постоянно подценяваме, само че това е частта, която прави трансформацията, уточни той. " Шнайдер " има такава стратегия, в която екипът във всяка страна показва своя проект какви цели ще покрива. Една от самодейностите е обвързвана с работа с университети и стажанти, които да работят в функции, засягащи тази стратегия за резистентност. Произвеждаме умни технологии, които ни дават решението по какъв начин по-ефективно да използваме силата, съобщи той и добави, че рецесиите, които ни връхлитат, като пандемията, форсират дигитализацията. Кошков сподели, че младежи идват в компанията готови тъкмо по тази тематика с хрумвания и условия по какъв начин да бъдем по-зелени в всекидневието си като хора и в бизнеса. Виолета Когълничану, шеф инфраструктура и енергийна успеваемост на Енергийната общественост разгласи на форума, че Западните Балкани имат енергиен капацитет от 2000 мвт и то при най-консервативните енергийни оценки. Според ръководителя на Българския атомен конгрес Булатом Богомил Манчев е значимо страната ни да има енергийна визия за развиване в идващите десетилетия. Имаме 2 нуклеарни площадки в този момент - „ Белене “ и на АЕЦ „ Козлодуй “. И визията ни е за развиване на 4000 мвт нови нуклеарни мощности за идващите 20 години. Само посредством развиване на нуклеарна енергетика и зелен водород ще бъде допустимо да покрием условията на зелената договорка до 2050 година, уверен е Манчев. Той напомни, че за изработката на един нуклеарен блок са необхоидими най-малко 4 цялостни мандата за ръководство на държавно управление. Тази политическа каламбурщина в последната година и половина ни забави още и към този момент можем да мислим за нови нуклеарни мощности през 2035 и 2045 година, счита специалистът. Той напомни, че реакторите от трето потомство могат да контролират бързо мощността си до 70% от потенциала си. В сегашната геополитическа обстановка само Китай би могъл да приключи плана АЕЦ „ Белене “, тъй като разполага с технологията и знанията. Това може да се случи, само че страната би трябвало да бъде 100% притежател на централата, счита Манчев. Инвестициите са в нашето ДНК Инвестициите са в нашето ДНК и ние гледаме към този момент няколко стъпки напред. Това разгласи по време на форума Тим Курт, изпълнителен шеф на Аурубис България. Той изясни, че компанията му гледа стратегически напред и в развиването си в идващите 10-15 години. Заради това е значим зеления преход Сега имаме вяра, че сме положителни съседи и сътрудници в страните от Средногорието, в това число и при минната промишленост като цяло, съобщи Курт. Няма бърз, на ниска цена метод за енергийната сигурност – ще си платим за това и няма да стане бързо. Това разгласи на конференцията и Тим Йео, ръководител на Института за нуклеарна отбрана от Англия. Според него Европа не съумя да приоритизира за повече от десетилетие своите енергийни цели. Германия пък реши по политически аргументи да затвори своите атомни централи, не по софтуерни и това утежни още обстановката. В последна сметка от това се повлияха в този момент и въглеродните излъчвания и равнищата им се повишиха съществени, стана ясно още обяснението на енергийният специалисти. Според него част от решението на настоящия енергиен пъзел може да са дребните модулни реактори. Всички споделяме задачата за зелен преход и беземисионна стопанска система. Сега виждаме обаче и огромното предизвикателство тук. Този преход е голямо софтуерно, икономическо и обществено предизвикателство съобщи Ив Лю Стънф, шеф на ТоталЕнерджис Екологичен потенциал България. Той изясни, че компанията му си е сложила амбициозни цели в световен мащаб и към този момент се трансформира. „ Ние желаеме да сме част от решението за енергийния преход “, показа специалистът. Той напомни, че ТоталЕнерджис има амбициозна стратегия и ще се трансформира до десетина година в производител на електрическа енергия. Част от петролния бизнес също ще бъде непокътнат. Сигурни доставки и улеснени процеси за вложения във ВЕИ На конференцията стана ясно, че едрият бизнес у нас е единственият, който е съумял през последното десетилетие да усъвършенства своята енергийна успеваемост. В момента, в който се декарбонизира енергетиката и част от тежката промишленост ще се премине по този път, изясни Ивайло Найденов, изпълнителен шеф на Българската федерация на индустриалните енергийни потребители. Той бе безапелационен, че за бизнесът е ясно едно – компаниите имат интерес да получават нисковъглеродни доставки на енергоресурси при налична цена и сигурност на доставките. ВЕИ бранша в България може да се развие много по-добре, само че за задачата би трябвало да се случат три неща. Едното е ясна регулаторна рамка, която да даде тласък за вложителите и за вложенията им. Така по-лесно и банковия бранш ще може да финансира планове, счита Теодор Караиванов, шеф на ПроКредит Банк ЕАД. Той даде образец с Гърция където частните вложения способстват съществено сега за бързото развиване на слънчеви и вятърни планове. Според Караиванов основни за един план са EPC конструкторите, качественото строителство и ниската себестойност на получената сила. Това ще накара от ден на ден хора да се насочат в тази посока. Фотоволтаичен парк „ Бобов Дол “ В края на идната година се чака да бъде построен и първият фотоволтаичен парк у нас, намиращ се на сгуроотвал на въглищна електроцентрала. Това ще се случи край Топлоелектрическа централа „ Бобов Дол “ и към този момент има издадено позволение за градеж. Това разгласи Кристина Лазарова, съосновател на платформата Brown to Green, която способства за реализирането на плана. От централата имат проекти за основаване на батерийно стопанство и даже да създават зелен водород за в бъдеще. Отделно и четири компании са показали интерес да работят в бъдещата индустриална зона, която ще се построи в региона на ТЕЦ-а. Лазарова също изиска страната да бъде по-активна при административните процедури, които сега са много тромави при зелените вложения. Добре е незабавно да променим Националния проект „ Климат енергетика “ и съпътстващите енергийни документи, съобщи и Мартин Владимиров, шеф на стратегия „ Енергетика и климат “ в Центъра за проучване на демокрацията. По думите му тези документи би трябвало да са в крайник с новата геополитическа обстановка в района и да са в поддръжка на промишлеността. Според него България има добър и диверсифициран енергиен микс. Добра е и енергийната съгласуваност в района. Според анализите на ЦИД е изцяло допустимо до 2050 година цяла Източна Европа да бъде изцяло декарбонизирана с нужните вложения. И това няма да провокира ужас и дестабилизиране на енергийната система, безапелационен бе Владимиров. Ключов проблем за решение за България остава тематиката за енергийната беднотия. Тук ние даже още нямаме формулировка на този термин, а либерализацията на енергийния бранш би трябвало да се случи до 2024 година, напомнят енергийни специалисти.