Здравейте отново! Казвам се Росен Тенев и ще бъда вашият

Здравейте още веднъж! Казвам се Росен Тенев и ще бъда вашият проницателен клоун-псевдоинтелектуалец в границите на идващите двадесетина или по-малко минути (зависи какъв брой бързо четете), до момента в който преглеждаме с вас десетте най-паметни цитата от българското кино. Грабвайте пуканките и да започваме…

• Понеже съществува наклонността във Facebook, тези цитати да се приписват на актьорите, които ги изричат пред камера, бих желал да хвърля малко светлина по въпроса и да уточня, че репликите от един филм в действителност са думи на неговия СЦЕНАРИСТ. Или най-малко по този начин е в множеството случаи, по тази причина в тази десетка, до заглавието на всеки филм, ще попада името на сценариста.

10. „ Кокошка отвред може да дохвъри, яйцето не може. “

Започвайки класацията, както прилича, няма по какъв начин да не споменем екзистенциализма в българското кино. Този безконечен заряд на към този момент три генерации създатели, който не демонстрира нито симптом на скорошно угасване. Разбира се, какъв брой по-екзистенциален въпрос от парадокса, кое е пристигнало първо – кокошката или яйцето? Ами за какво не се включим в дебата на Пурко и другари, с цел да ни стане по-ясно? Може би…

9. „ Кокошките престанаха да носят от тебе! Аз и на война съм бил, но такова знамение няма! Бомбардират, бомбардират, но спрат… “

Само нека не дохвъри от двора на чичо Петър, че тогава яйца няма да има! Девето място отива при „ Оркестър без име “ и този популярен коментар от характерен междусъседски скандал с музикант. Разпри като тази ме карат да се веселя, че избрах китарата за собствен първи инструмент. Надали моите съседи щяха да са толкоз толерантни, да ме оставят да ми се размине единствено с един изострен коментар от вида на този, в случай че бях избрал барабани. Но пък това е кино, да приемем, че нещата не се случват напълно, както в реалността…

8. „ Ха-ха, Чичо Манчо, снех те! “

Така и по този начин приказваме за раздразнени чичковци, ето един, който не обича да бъде сниман. Или най-малко не и като е с красива млада дама на море, до момента в който жена му си стои у дома. Разбира се, че измежду най-култовите моменти и цитати от българското кино, ще бъде една толкоз гениално елементарна завръзка, в резултат на която хаосът изцяло се отприщва.

7. „ Никоя жена не трябва да чува, че в миналото, друга жена е била повече обичана от нея – принцип. “

Като приказваме за вървене по дами, да ви опиша какъв брой добър любовник беше моят остарял другар – Франк Лойд Райт… Седмо място отива при този популярен откъс от един от обичаните ми български филми. Всъщност, може би даже обичаният, само че това не трябва да го споделям, при положение, че някой мой учител реши да ми прочете публикацията и след това да каже: „ Ама, по какъв начин по този начин единствено един обичан български филм, ние имаме толкоз богата сбирка?! “ – Ами, ей така… Опа! Това се изплъзна. Дано не ми се отрази върху дипломата! Честно казано, за мен този и още един филм, фигуриращи в класацията, заслужават всеки – своя лична десетка от бисери. Но това, може би, някой различен път…

6. „ За борчовете ли се молиш, Пурко? “

Връщаме се към „ Господин за един ден “ и по-конкретно – този смешен миг, в който попадаме на една от най-често чуваните изречения измежду нас, българите – „ Аз като се пооправя, ш‘си ти върна парите “. Ако имах по жълта стотинка за всякога, когато съм го чувал, щях и аз да мога да си върна парите на хората, дори с лихвата. Но стига сме се нервили и сме си тровели душите, поради материалното, дано поговорим за изкуство, за музика!

5. „ Каква музика, бе?! Да ти пикам на музиката! “

„ И несъмнено, неизбежно след появяването на актьора, се появил критикът… “, из „ История на света – част I “ от Мел Брукс

Ей, т‘ва е! Човек да се опита да бъде малко по-духовен, и мигновено ще се откри някой, който да му се изпикае на напъните! Този откъс е толкоз житейски, че чак съм сигурен, по какъв начин всеки актьор, в миналото бродил тази земя, го е чувал под една или друга форма, или в случай че не е, то му следва. Реакцията на актьора, намиращ се насреща на този коментар, е доста по-важна обаче и е в действителност скъпо, когато той не поддава, тъй като изкуството е отражение на живота, а животът е с цел да се отстоява, затова – за това е и изкуството. Така че, на музиката няма да ми пикате!

4. „ Хигиената е майка на напредъка!… Я, вижте мен! На петдесет и осем години съм, и нямам нито един кариес! “

Без коментар! Просто нямам какво да кажа, което да добави към комедийното злато, което е тази имитация! Освен… Момент, хрумна ми нещо… Може да се направи реклама на паста за зъби или вода за уста от това. Просто си го представете. Дори няма потребност да се снима. Някой би трябвало да вземе сцената от кино лентата, да лепне едно лого от горната страна и е подготвена. Може даже продуктът да се именува със заглавието на кино лентата? Рекламното изречение би могло да бъде: „ Вчера! За по-добра джука хигиена през днешния ден и на следващия ден! “.

3. „ Икономията е майка на мизерията… “

Говорим за това кое на кое е майка и ето още един сходен откъс, още веднъж от оня мой обичан филм. Впрочем, в подтекста на кино лентата, „ подходящо “ казано от човек, който разхищава непознати финансови средства, не мислите ли, Соколов, или може би сте Буревестников?

2. „ Ще ме цака мене тоя с топла бира! “

Тя, топлата бира, че е гадна, гадна е… Обаче е още по-гадна в твоя случай, тъй като в действителност е студена вода. И не е от тоя, а от тая… Но ти това не го знаеш. Впрочем, тук е към този момент в действителност подходящо да кажа, че другият филм, с изключение на „ Опасен сексапил “, който заслужава лична десетка, е „ Оркестър без име “, само че както към този момент споделих, по-нататък. Сега е време да се придвижим към челната позиция и нея заема…

1. „ Цаца, но риба! “

Да, нямаше по какъв начин да е друго, с изключение на този човешки успех над морето, тъй като няма български кинолюбител, който да не знае тази имитация. А, тя е даже по-популярна от това, тъй като я знаят даже хора, които не са чували за кино лентата. Да, това е реалност, срещал съм и даже самият аз дълго време бях измежду тях. „ Цаца, но риба! “ се оказва цялостен „ Кит “ в своя паметен статут.

Лято е, слънцето ми се отразява и стартирам да върша тъпи смешки. Май е по-добре да онемявам. Очаквайте още ранглисти от мен, а до тогава на добър час!