Моята голяма любов, осъзната и вечна: Духом е при мен, но тялом там – при съпругата си
Здравейте, споделят че споделено благополучие е двойно благополучие и споделена тъга е на половин тъга, та по тази причина взех решение да споделя и своя история …
Омъжих се прекомерно млада, бях на 17 год. не по обич просто тъй като закъснях за вечерният ми час и той, който беше на 24 год. ми предложи да отида в тях и да заживеем дружно.
Познавах го от две седмици и постъпката ми беше доста наивна, само че …но одобрих …и по този начин аз, която не бях видяла нищо от живота от дете станах жена.
Той ми беше първият мъж в живота и тъй като бях възпитана, че дамата би трябвало да бъде покорна на мъжа си, да бъде любяща и грижовна по този начин се изнизаха 23 години фамилен живот.
През това време аз работех, учех и се грижех за него и за двама ни сина.
През взаимният ни живот върших взаимни отстъпки доста взаимни отстъпки, брачна половинка ми по постоянно взе да злоупотребява с алкохола и скандал след скандал без аргументи.
Тормоз не физически, само че душeвността ми я разруши.Задушавах се, не устоях, вечер прибирайки се в къщи като че ли нещо ми заставаше в гърлото …
Дойде и момента в който си споделих СТОП…..опомни се, намерения и за себе си и взех съдбоносното си решение събрах багажа си, взех децата си и си тръгнах…..
Минаха няколко месеца в които аз просто му бях дала късмет да се промени, само че на вятъра, макар, че и до през днешния ден той твърди че ме обича, само че не той обича себе си, обича грижите които полагах а него, обича властолюбието си, обича възприятието си за благосъстоятелност само че не и мен….До тук с първият мъж в живота ми
Сега да ви опиша за Единственият, тъй като споделят, че не е значимо дали си първият или последният, а в една връзка да си единственият мъж…..та след няколко месеца от раздялата ми със брачна половинка ми аз срещнах него …мъжът с основно М ….обожавам го ужасно доста го обичам към този момент ще станат съвсем две години от както се познаваме… само че …но минахме доста тествания и съм сигурна че още доста ни чакат.
Той е фамилен, има една дъщеричка и е на към 250 км от мен.
А любовта ни е мощна, чиста, същинска, хармонична построена от бистрота и почитание един към различен. Обичам го, доста го обичам. Дъхат ми стопира даже като си мисля за него, всяка фибра от тялото ми трепти и жадува за него..
Но не е мой …тоест духом е при мен само че тялом там при брачната половинка си.
Той твърди, че не е благополучен с нея, обича и жадува мен, само че …. само че …има доста, но…..каквото и да се случи с нашата връзка той остава вечно моето момче -любовта на живота ми – моята огромна обич, осъзната и безконечна ….
Инфо: Розали
