Гергана Йотова за семейството, вдъхновението и времето #вкъщи
Здравейте, споделям се Гергана Йотова и благодаря за поканата да споделя своя ден в тази друга обстановка.
В интерес на истината за мен не е доста друга. От години се занимавам с ръчнонаправени неща от текстил (Nenekidz). Така комбинирам двете специалности, които съм изучавала - текстил и графичен дизайн. При мен постоянно е много динамично - постоянно, едвам приключила даден план, се понечвам със идната концепция, която упорства да бъде освободена от главата ми. Освен играчки и разнообразни детски и дамски аксесоари от текстил, неотдавна започнах да варирам нещата и с авторски принтове.
Така или другояче работното ми място е #вкъщи, само че разликата в този момент е, че се изучавам да го споделям с още трима.:) Сега #вкъщи сме всички - аз, мъжът ми и двете ни девойки - Неда и Любов. Започнахме да се учим да споделяме - време, маси, компютър, хрумвания за текстови задания. Както при всички, внезапно отпаднаха ненужните действия и тяхното време и място бързо се уплътни от дребните на пръв взор, само че толкоз значими за здравето на един дом неща - игри, шерване, смях, време за гушкане, да се храним дружно,след като дружно сме приготвили храната си.
Оказа се,че в този момент на всеки от нас му остана време да помогне на другия, когато има потребност. Децата към този момент се включват интензивно и в моята работа, помагайки ми в домаши условия да представям продуктите си по допустимо най-хубавия метод.
Оказа се,че огромна часто от работата може да минава по много занимателен метод, тъй като в този момент никой за на никое място не бърза. Пък открихме и практичната страна на нещата...
След огромното почистване и нареждане, с което като множеството хора се заехме, девойките услужливо ми подариха част от ненужните си облекла, с цел да мога да ги употребявам в този миг, когато снабдяването с материали е много затруднено. И в този момент те постепенно се трансформират в дрешки за играчките ми. А няколко чифта дънки се преквалифицираха сполучливо във функционални дамски чанти. Е, несъмнено, ще се реванширам на децата - с по една тениска с тяхна авторска рисунка. Голямо изобразяване падна.:) И при мен също. Понеже компютъра е непрекъснато ангажиран от някоя класна стая, аз внезапно се озовах с молив и скицник в ръка - нещо, за което преди все нямах време.
Рядко се случва такава обстановка и моята позиция е да се съсредоточа върху възможностите, които тя ни дава. Да позабавим темпото, да видим какъв брой положително и какъв брой хубост има към нас. Да дадем на околните си времето, вниманието и усмивките, които заслужават. Да си осъзнаем, че Земята някак си продължава да се върти и без нашето препускане... дърветата цъфтят, лалетата отвориха чашките си, дребните семенца в градината ми пробиха твърдата почва с нежните си листа, заран и вечер птиците изнасят концерти... прелестно е!
В интерес на истината за мен не е доста друга. От години се занимавам с ръчнонаправени неща от текстил (Nenekidz). Така комбинирам двете специалности, които съм изучавала - текстил и графичен дизайн. При мен постоянно е много динамично - постоянно, едвам приключила даден план, се понечвам със идната концепция, която упорства да бъде освободена от главата ми. Освен играчки и разнообразни детски и дамски аксесоари от текстил, неотдавна започнах да варирам нещата и с авторски принтове.
Така или другояче работното ми място е #вкъщи, само че разликата в този момент е, че се изучавам да го споделям с още трима.:) Сега #вкъщи сме всички - аз, мъжът ми и двете ни девойки - Неда и Любов. Започнахме да се учим да споделяме - време, маси, компютър, хрумвания за текстови задания. Както при всички, внезапно отпаднаха ненужните действия и тяхното време и място бързо се уплътни от дребните на пръв взор, само че толкоз значими за здравето на един дом неща - игри, шерване, смях, време за гушкане, да се храним дружно,след като дружно сме приготвили храната си.
Оказа се,че в този момент на всеки от нас му остана време да помогне на другия, когато има потребност. Децата към този момент се включват интензивно и в моята работа, помагайки ми в домаши условия да представям продуктите си по допустимо най-хубавия метод.
Оказа се,че огромна часто от работата може да минава по много занимателен метод, тъй като в този момент никой за на никое място не бърза. Пък открихме и практичната страна на нещата...
След огромното почистване и нареждане, с което като множеството хора се заехме, девойките услужливо ми подариха част от ненужните си облекла, с цел да мога да ги употребявам в този миг, когато снабдяването с материали е много затруднено. И в този момент те постепенно се трансформират в дрешки за играчките ми. А няколко чифта дънки се преквалифицираха сполучливо във функционални дамски чанти. Е, несъмнено, ще се реванширам на децата - с по една тениска с тяхна авторска рисунка. Голямо изобразяване падна.:) И при мен също. Понеже компютъра е непрекъснато ангажиран от някоя класна стая, аз внезапно се озовах с молив и скицник в ръка - нещо, за което преди все нямах време.
Рядко се случва такава обстановка и моята позиция е да се съсредоточа върху възможностите, които тя ни дава. Да позабавим темпото, да видим какъв брой положително и какъв брой хубост има към нас. Да дадем на околните си времето, вниманието и усмивките, които заслужават. Да си осъзнаем, че Земята някак си продължава да се върти и без нашето препускане... дърветата цъфтят, лалетата отвориха чашките си, дребните семенца в градината ми пробиха твърдата почва с нежните си листа, заран и вечер птиците изнасят концерти... прелестно е!
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ