Здравейте, Hera.bg и всички читателки! Пиша ви и аз, защото

Здравейте, Hera.bg и всички читателки! Пиша ви и аз, тъй като доста харесах вашия конкурс, единствено чаках да си ида на село, с цел да набера лапад и да вземам участие в него с една супичка.

Винаги съм считала, че храната е нещо безпределно просто. Не че не би трябвало да се постараеш при мотив и да прекараш повечко време над печката – за торта, козунак или агнешко печено. Но представете си едно време – кой е имал време да прекара един час единствено за готвене. Най- вкусните предписания, освен български, са такива – с два три продукта, на едро, небрежно – грубовато за някои, само че близо до същинския усет на храната. Този, с който от генерации сме привикнали. От баба си съм възприела този фасон на готвене – елементарни ястия с малко артикули за по- малко време.

Имаме къща на село и има много работа, знаете по какъв начин е пролетта. Късам лапада от градината, таман ми е станал, и хайде в тенджерата на супичка. Това е най- положителният метод за готвене – от градината непосредствено в чинията. Гледам и младите се палите по селския живот, натуралните артикули, по тази причина ви предлагам тази бърза вкусна чорба.

Пролетна чорба с лапад


Приготовление:

Нарязваме лука и моркова на не напълно ситно. Измиваме лапада и махаме дръжката и дебелите ципи в средата на листото, нарязваме на дребно, само че не доста.

В мазнината запържваме лука с моркова, прибавяме и аления пипер

Като се позапържи, слагаме и лапада. Като омекне и той, наливаме 1,5 л гореща вода. Слагаме сол и черен пипер.

Щом супата поври десетина минути, изсипваме измития ориз.

Когато и той се свари, изключваме котлона и слагаме нарязания джоджен.



И това е всичко. Може да застроите с едно яйце, само че аз я избирам по този начин – бистра. Така се резервира усета на тази чорба - землист, стипчив и доста лют.

Поздрави: Теменужка, гр. Червен бряг

Благодарим на всички, които участваха. На 20 април 2014 година състезанието завърши.