- Здравейте, господин Николов! Настоящият волейболен сезон вече е в

- Здравейте, господин Николов! Настоящият волейболен сезон към този момент е в ход. Какви са главните цели пред ВК Левски?
- Както постоянно, главните цели са развиване на млади състезатели и допустимо най-хубаво класиране. Надяваме, че ще успеем да подобрим миналогодишното такoва и в случай че успеем да влезем в тройката, то това ще е отлично достижение.
През предходната година успяхме да спечелим купите във всяка една от възрастовите групи при подрастващите, тъй че там желаеме да дублираме това достижение. Отделно, желаеме да интегрираме оптимално доста състезатели в мъжкия тим.
- Виждате ли момчета с качества, отговарящи на предстоящ трансфер зад граница?
- Разбира се. През лятото два от нашите тимове завоюваха бронзови медали на съответните шампионати – приказваме за представителните отбори до 21 години и до 19 години. И в двата отбора имаме най-малко по 6 състезатели от нашата школа. На прав път сме, от тази позиция. Естествено, всяко момче ще се развие съгласно качествата, опциите си, както и съгласно труда, който поставя. Като цяло обаче сме оптимисти.
- През лятото вероятно имахте огромен мотив за горделивост след прекосяването на сина Ви, Алекс Николов, в италианския отличник Лубе. Казахте, че тогава сте бил щастлив, само че и малко обезпокоен. След мощните изяви при започване на сезона отмина ли това терзание?
- Лично аз не мога да кажа, че съм изпитал кой знае какви страсти, само че на него сигурно му е било с напрежение, защото всичко се случваше паралелно с мачовете от волейболната Лига на Нациите.
Разбира се, щастлив бях, че със своите изяви с националния тим е привлякъл интерес от сходен клуб от Серия А. Същевременно, единствено с мачове и положителни представяния ще потвърди, че е подготвен за това равнище, защото това е едно доста мъчно състезание.
Той би трябвало да успее да се пребори с конкуренцията и по-късно да разкрие капацитета си. Все още има потребност да се развие прочувствено, механически и физически, тъй че на този стадий му е нужно време.
- Често ли се допитва той до Вас за разнообразни обстановки?
- Не бих споделил, че е постоянно, само че у дома главно се приказва за волейбол, по стичане на събитията. Надявам се, говорейки толкоз доста за това, да чуе нещо.
- Колко огромна крачка е това за Алекс, предвид на младата му възраст и българските стандарти понастоящем?
- Не мога да разделям нещата на български и задгранични стандарти, защото ние сме измежду водещите сили във волейбола, без значение от неприятните резултати през последните 4-5 години. Определено обаче това е предизвикателство – да отидеш в подобен тим, с такива звезди в състава. Във всяка една подготовка и всеки един мач би трябвало да си на 100% и да се раздаваш оптимално. За едно младо момче да отиде там и да се потвърждава като експерт не е лека задача, само че ще забележим.
- Измина една тежка година за родния волейбол. Как бихте обобщили представянията на мъжкия и женския народен тим?
- И за двата отбора годината беше слаба – провалиха се на Световното. Не успяхме да излезем от групите, което приказва много красноречиво.
- Световното за мъже несъмнено беше разочароващо, само че може би този спад е изтъкнат от няколко години насам. На какво се дължи той, съгласно Вас?
- При мъжете главният фактор е промяната на поколенията. Суперзвездите, които имахме, се отхвърлиха, което е разумно, предвид на възрастта им. Младите от своя страна, не са на нужното равнище, с цел да се съревноваваме с другите топ тимове.
- Преди време споделихте фотография от Олимпиадата в Пекин, когато националният отбор приключи 4-ти. Коментарът беше, че тогава 4-ти в света не стигаше на отбора, а фантазиите се простираха по-далеч. Какво беше чувството да сте в сходен тим, без нито едно едва звено?
- Удоволствие беше да играя с тези играчи. Имаше наслаждение от успехите, само че всяка една от тях носеше и съответна отговорност, тъй като когато излизахме на игрището и ние, и почитателите, и треньорите, и управлението чакахме единствено и само победа.
- Има ли повсеместен проблем в българския волейбол, който пречи на построяването на нови звезди в такива количества?
- Не бих споделил, че имаме повсеместен проблем с българския волейбол. Бих споделил, че имахме няколко преходни години, с по-слабо потомство. Когато става дума за една дребна страна като нашата, е обикновено да има спадове.
Вижте и Сърбия. При дамите резултатите са повече от феноменални, до момента в който при мъжете последното мощното потомство е от момчета, родени през 1993/94-а. Нормално е от време в точния момент да има дупки в страните, които нямат задоволителен демографски капацитет.
- Виждаме, че подрастващите ни обединения направиха страхотни резултати в последните години. Обнадежден ли сте, че тези резултати може да се трансферират и на мъжко равнище?
Мисля, че рецесията в нашия волейбол не е дребна, само че съм оптимист, че тези момчета имат нужното, с цел да я преодолеят. Очаквам, че за 2024-а и 2025-а година ще са на линия и ще са подготвени, с цел да се включат към мъжкия народен тим. Те са чудесно готови и тренирани. Ако даде Господ да са живи и здрави, чакам да покажат на какво са способни.
- Какво мислите за назначението на Пламен Константинов за народен селекционер?
- Смятам, че той е човек, който изрично схваща от волейбол и е извънредно стимулиран да работи. Резултатите, които реализира с клубния си тим в едно от най-силните шампионати в света, приказват задоволително красноречиво. Надявам се да съобщи част от своя национализъм и отдаденост към българския народен тим на играчите.
- Каква би трябвало да е реалистичната цел за него през 2023-а година отпред на „ лъвовете “?
- Реалистично би трябвало да търсим влизане в осмицата на Лига на нациите. Може би класиране до шесто място на Европейското състезание, а оттова насетне би трябвало да се молим за знамение по време на олимпийските квалификации.
- И за край, господин Николов – какво си пожелавате до края на 2022-а година и отсега нататък за родния волейбол?
- Пожелавам си здраве за безусловно всички. Дано и войната в Украйна свърши скоро, без да ескалира, а за волейбола – каквото пристигна.