Две Европи - в коя искаме да бъдем?
Здравейте,
Аз съм Веселин Желев и ви представям “Европа от близко ” - новата ни графа, където всеки понеделник ще ви предлагам разбор на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и смисъла им за България.
“И стана безпощадно ясно ” - Европа сменя скоростите и България би трябвало да избира в коя от двете да бъде - бързата или бавната. За страна, която се затруднява да си сформира държавно управление, това е съществено тестване. Но, в случай че човек включи тв новините, не намира и диря от схващане за него. Т.нар. обществено пространство е превзето от оперетно дребнотемие, което наподобява неуместно на фона на развитията в Европа и света.
Единството на Европейския съюз не устоя изпита на войната в Украйна и втория мандат на Доналд Тръмп като американски президент. В сегашната си правна уредба и институционална архитектура Европейски Съюз се оказа блокиран от микроскопично малцинство другари на Тръмп и Владимир Путин измежду държавните и държавните си ръководители.
Точно когато бързината и категоричността на решенията бяха основни, се оказа, че поради упоменатото малцинство така наречен “общностен способ ” не работи и с цел да остане на висотата на момента, Европа би трябвало да се обърне към междуправителствения. Т.е., да търси решения отвън рамките на своя контракт, на разпоредбите и институциите, залегнали в него.
Поне по два основни въпроса - военната помощ за Украйна и договарянията с Русия и европейската защита - европейските страни към този момент потеглиха по пътя, по който бяха основани Шенген и така наречен фискален компакт - обединения на искащи страни. Важното в това развиване е, че и двете първични междуправителствени съглашения - за зона без вътрешен граничен надзор и за бюджетна дисциплинираност - след това станаха част от общностното право (acquis communautaire), демаркирайки европейско ядро и външна страна.
В кое от двете желаеме да бъдем? България още не е приключила изрично този избор, който беляза целия посткомунистически преход и 18-те години на участие в Европейски Съюз.
Блокираният съюз
Европейски Съюз се оказа некадърен да отговори на основния въпрос, който войната в Украйна и доближаването на Съединени американски щати и Русия сложиха пред страните и жителите му - за сигурността им. Само един водач, Виктор Орбан сковава вземането на решения в тази област от останалите 26 страни.
Орбан с ветото си върху изразходването на средства от Европейския фонд за мир. С тях Европейски Съюз би трябвало да изплаща на страните си членки оръжията, които те доставят на Киев.
През март Унгария, наложени поради войната в Украйна, и подвигна ветото си върху тях, едвам когато останалите страни членки се съгласиха да извадят от черния лист четирима души. Така Орбан показва дарба да изнудва целия Европейски Съюз и потвърди, че шантажът работи.
Унгарският водач е заплашвал и да блокира секторните наказания против Русия, което би развъэрзало ръцете ѝ да финансира много по-обилно военните си разноски и би лишило на Европейски Съюз значим източник на средства за военна помощ за Украйна.
Орбан не е самичък. Той откри съдружник в лицето на словашкия министър председател Роберт Фицо, който още не е събрал храброст да постанова несъгласие, само че сходно само че Орбан отиде в Москва, с цел да се срещне с Путин в прорез с наложената от Европейски Съюз изолираност на съветски президент.
Коалиции на искащите
Сигналите, че Германия и Франция не считат да губят повече време в обичайните европейски формати - срещите на върха и препоръките на министрите - пристигнаха от бъдещия канцлер Фридрих Мерц и президента Еманюел Макрон.
Мерц, евентуалният предстоящ немски канцлер, е, изключително в подтекста на външната политика на Европейски Съюз, Украйна и бъдещата европейска защита.
Подходът му се основава на субсидиарността и дебюрократизацията, като се застъпва за „ повече Европа единствено там, където Европа основава добавена стойност за всички “.
Субсидиарността е основополагащ принцип на Европейски Съюз. Той значи, че решенията би трябвало да се вземат оптимално покрай жителите и Съюзът да се ангажира единствено с това, което не е по силите на обособените му страни.
Илюстративен образец за линията на Мерц може да се види в изявленията му след изборите в Германия и в през февруари т.г. Той изрази подготвеност Германия да поеме лидерска роля в Европа за стимулиране на междуправителственото съдействие и справяне с геополитическите провокации.
Френският президент Еманюел Макрон не просто е последовател, а към този момент на процедура работи по създаване на обединения на искащите да компенсират спряната американска военна помощ за Украйна, да обезпечат боен контингент за гарантиране на вероятно помирение там и за посрещане на геополитическите последици от Тръмп 2.0. на такава коалиция беше в Париж на 27 март. На 17 февруари Макрон провежда в по-тесен формат в Париж.
Забележителното и в двата форума беше дейното присъединяване на английския министър председател Кийр Стармър. Ако внезапният външнополитически завой на Тръмп разедини 27-те в Европейски Съюз, той съумя да стопли връзките сред тях и Лондон и им даде мотив да проработят над съдействие в защитата, което е планувано в съглашението за Брекзит. Отбранителна Европа няма да загуби кой знае какво от обструкциите на страни като Унгария и Словакия, само че печели доста от солидарността на нуклеарна мощ като Обединеното кралство. Съвпадението в методите на Мерц и Макрон значи и възобновяване на германо-френския " мотор " на Европа, който беше спрял при отиващия си канцлер Олаф Шолц.
Има и различен тласък за обединенията на искащите - Тръмп и Путин съзнателно пренебрегват Европейски Съюз, избират да контактуват в обособените му страни и се пробват да ги разединяват. Тръмп настойчиво отхвърля да се срещне с председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен макар напъните ѝ да го ухажва с оферти Европа да купува повече американски полутечен природен газ, бавенето на някои ответни на американските мита и на възможните наказания против американските обществени мрежи, нарушили европейския правилник за цифровите услуги.
Коалицията на искащите значи, че при игнорирането на съюза им страните членки тежат повече дружно в сравнение с в сепаративни връзки с Вашингтон и Москва.
Европейски нуклеарен чадър?
Лисабонският контракт дава опция на самобитни обединения на искащите сред част от страните членки от Европейски Съюз. Институтите на засиленото съдействие (enhanced cooperation) и на непрекъснатото структурирано съдействие в региона на защитата (permanent structured cooperation - PESCO) разрешават на част от тях (най-малко девет) да обединят старания за задълбочаване на интеграцията си в дадена област - да вземем за пример създаване на общи отбранителни потенциали, развиване на отбранителната промишленост, предприемане на общи задачи. Досега Европейски Съюз не е показал вкус да употребява изцяло тези правни благоприятни условия в контракта си.
Но наподобява и тук на междуправителствено ниво упоритостта е по-висока - насърчаване на независими европейски нуклеарни качества, които да заменят поставения под изискване от Тръмп американски нуклеарен чадър.
" Трябва да имаме разисквания и с британците, и с французите - двете европейски нуклеарни сили - за това дали нуклеарното шерване или най-малко нуклеарната сигурност от Обединеното кралство или Франция може да се ползва и за нас ", сподели Мерц в първата си конференция след немските избори.
На 6 март т. година Макрон разгласи проект да стартира полемики с европейските съдружници за потреблението на нуклеарния боеприпас на Франция за отбрана на континента. Това стана на фона на опасенията от зависимостта на Европа от гаранциите за сигурност на Съединени американски щати и от ескалиращите съветски военни закани.
Макрон предложи това за повторно. Преди пет години, в френският президент предложи да стартира стратегически разговор с европейските сътрудници за ролята на нуклеарните оръжия на Франция за европейската сигурност. Това беше основна стъпка в неговия блян за повече европейски суверенитет в защитата още при първия мандат на Тръмп. Но Макрон откри съидейник в това отношение едвам в този момент в лицето на Мерц и на фона на доближаването сред Путин и Тръмп 2.0.
Предимството на междуправителственото съдействие в тази област е, че за разлика от PESCO то разрешава да бъде включено и Обединеното кралство.
Проблемът тук е, че сегашните нуклеарни потенциали на Франция и Обединеното кралство не могат да бъдат опция на американския нуклеарен чадър над Европа, т.е. с цел да го заместят, те ще би трябвало да се развият.
Паднали табута
Европа се готви да се отбранява - като оказва помощ на Украйна и като построява свои качества.
Химията сред Тръмп 2.0 и Путин унищожи табута от епохата на Ангела Меркел. Така да вземем за пример издаването на общ европейски дълг за отбранителни цели към този момент не е разкол. Предлага го самата Европейска комисия - в размер на 150 милиарда евро.
Нещо повече, Лондон мисли за общ дълг със страните от Европейски Съюз за същите цели. Обединеното кралство популяризира предложение за основаване на наднационална институция с някои страни от Европейски Съюз за взаимни покупки на оръжия и ресурси посредством взаимен дългов фонд за страните от обединението на искащите, заяви “Файненшъл таймс ”. Подкрепен от капитал и гаранции, фондът се чака да се употребява за даване на заеми на държавните управления при преференциални лихвени проценти и директни покупки на военно съоръжение, създавайки общи ресурси, от които обособените страни могат да черпят.
Неофициалният документ е квалифициран от Министерството на финансите в Лондон. Той не отразява публична позиция на английското държавно управление, само че може да бъде разискван на неофициалната среща на финансовите министри на Европейски Съюз, планувана за 11 и 12 април във Варшава, на която полското председателство на Европейски Съюз е поканило английската министърка на финансите Рейчъл Рийвс.
От предходната неофициална коалиция на “приятелите на спестовността ” в Европейски Съюз не е останало съвсем нищо. Държави- ”скръндзи ” като,, възнамеряват невиждани разноски за защита.
Падна и табуто върху. В тя към този момент съществува под разнообразни форми. В то към този момент се разисква.
Где е България?
Официалната позиция на българското държавно управление е за взаимност с Украйна и с европейското мнение, че вероятно помирение не може да бъде договаряно без присъединяване на Украйна и Европа.
Министър-председателят Росен Желязков взе участие в срещата на обединението на искащите в Париж в края на предишния месец.
В същото време България наподобява по-скоро склонна да остане в обединението на нежелаещите, като имаме поради “за безучастие на български въоръжени сили във военни дейности на територията на Украйна ”.
Москва продължава да приказва на българите посредством от върха на страната. Те са в ясно несъгласие с публично декларираната външнополитическа линия на държавното управление.
Не можем да бъде прекомерно сериозни към цитираната декларация на Народното събрание, като имаме поради съмненията или нежеланието на други страни членки, да вземем за пример Италия, да изпратят свои военни в Украйна и че самата коалиция на искащите е още в план.
В същото време не можем да заобиколим въпросите за какво кандидатката за Европейски Съюз и НАТО България изпрати военни контингенти в Афганистан и в Ирак? И за какво членката на Европейски Съюз и НАТО България не желае да прати мироопазващ контингент в Украйна при вероятно спокойно съглашение там?
Решението на българските депутати наподобява адресирано основно към вътрешната аудитория и че е обосновано единствено с ползи, само че не и с полезности, в които другояче страната ни се кълне.
Темата за отбранителния суверенитет на Европа и за приноса на България към него не е високо в политическия дневен ред. Липсва логичен спор по нея. Затова пък ни гощават с утопични хрумвания, че Европейски Съюз ще разреши на България да употребява неусвоените средства от Плана за възобновяване и резистентност, с цел да се превъоръжи. Възразяваме на Европейски Съюз да пренасочи неусвоени фондове за социалноикономическо доближаване към планове за защита, конкурентоспособност и безвъглеродна стопанска система, т.е. за оцеляване в новата геополитическа среда. България не може да спре този развой. Той отразява стратегически цели на Европейски Съюз. Но може да се самоизолира като безуспешно му се противи.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Аз съм Веселин Желев и ви представям “Европа от близко ” - новата ни графа, където всеки понеделник ще ви предлагам разбор на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и смисъла им за България.
“И стана безпощадно ясно ” - Европа сменя скоростите и България би трябвало да избира в коя от двете да бъде - бързата или бавната. За страна, която се затруднява да си сформира държавно управление, това е съществено тестване. Но, в случай че човек включи тв новините, не намира и диря от схващане за него. Т.нар. обществено пространство е превзето от оперетно дребнотемие, което наподобява неуместно на фона на развитията в Европа и света.
Единството на Европейския съюз не устоя изпита на войната в Украйна и втория мандат на Доналд Тръмп като американски президент. В сегашната си правна уредба и институционална архитектура Европейски Съюз се оказа блокиран от микроскопично малцинство другари на Тръмп и Владимир Путин измежду държавните и държавните си ръководители.
Точно когато бързината и категоричността на решенията бяха основни, се оказа, че поради упоменатото малцинство така наречен “общностен способ ” не работи и с цел да остане на висотата на момента, Европа би трябвало да се обърне към междуправителствения. Т.е., да търси решения отвън рамките на своя контракт, на разпоредбите и институциите, залегнали в него.
Поне по два основни въпроса - военната помощ за Украйна и договарянията с Русия и европейската защита - европейските страни към този момент потеглиха по пътя, по който бяха основани Шенген и така наречен фискален компакт - обединения на искащи страни. Важното в това развиване е, че и двете първични междуправителствени съглашения - за зона без вътрешен граничен надзор и за бюджетна дисциплинираност - след това станаха част от общностното право (acquis communautaire), демаркирайки европейско ядро и външна страна.
В кое от двете желаеме да бъдем? България още не е приключила изрично този избор, който беляза целия посткомунистически преход и 18-те години на участие в Европейски Съюз.
Блокираният съюз
Европейски Съюз се оказа некадърен да отговори на основния въпрос, който войната в Украйна и доближаването на Съединени американски щати и Русия сложиха пред страните и жителите му - за сигурността им. Само един водач, Виктор Орбан сковава вземането на решения в тази област от останалите 26 страни.
Орбан с ветото си върху изразходването на средства от Европейския фонд за мир. С тях Европейски Съюз би трябвало да изплаща на страните си членки оръжията, които те доставят на Киев.
През март Унгария, наложени поради войната в Украйна, и подвигна ветото си върху тях, едвам когато останалите страни членки се съгласиха да извадят от черния лист четирима души. Така Орбан показва дарба да изнудва целия Европейски Съюз и потвърди, че шантажът работи.
Унгарският водач е заплашвал и да блокира секторните наказания против Русия, което би развъэрзало ръцете ѝ да финансира много по-обилно военните си разноски и би лишило на Европейски Съюз значим източник на средства за военна помощ за Украйна.
Орбан не е самичък. Той откри съдружник в лицето на словашкия министър председател Роберт Фицо, който още не е събрал храброст да постанова несъгласие, само че сходно само че Орбан отиде в Москва, с цел да се срещне с Путин в прорез с наложената от Европейски Съюз изолираност на съветски президент.
Коалиции на искащите
Сигналите, че Германия и Франция не считат да губят повече време в обичайните европейски формати - срещите на върха и препоръките на министрите - пристигнаха от бъдещия канцлер Фридрих Мерц и президента Еманюел Макрон.
Мерц, евентуалният предстоящ немски канцлер, е, изключително в подтекста на външната политика на Европейски Съюз, Украйна и бъдещата европейска защита.
Подходът му се основава на субсидиарността и дебюрократизацията, като се застъпва за „ повече Европа единствено там, където Европа основава добавена стойност за всички “.
Субсидиарността е основополагащ принцип на Европейски Съюз. Той значи, че решенията би трябвало да се вземат оптимално покрай жителите и Съюзът да се ангажира единствено с това, което не е по силите на обособените му страни.
Илюстративен образец за линията на Мерц може да се види в изявленията му след изборите в Германия и в през февруари т.г. Той изрази подготвеност Германия да поеме лидерска роля в Европа за стимулиране на междуправителственото съдействие и справяне с геополитическите провокации.
Френският президент Еманюел Макрон не просто е последовател, а към този момент на процедура работи по създаване на обединения на искащите да компенсират спряната американска военна помощ за Украйна, да обезпечат боен контингент за гарантиране на вероятно помирение там и за посрещане на геополитическите последици от Тръмп 2.0. на такава коалиция беше в Париж на 27 март. На 17 февруари Макрон провежда в по-тесен формат в Париж.
Забележителното и в двата форума беше дейното присъединяване на английския министър председател Кийр Стармър. Ако внезапният външнополитически завой на Тръмп разедини 27-те в Европейски Съюз, той съумя да стопли връзките сред тях и Лондон и им даде мотив да проработят над съдействие в защитата, което е планувано в съглашението за Брекзит. Отбранителна Европа няма да загуби кой знае какво от обструкциите на страни като Унгария и Словакия, само че печели доста от солидарността на нуклеарна мощ като Обединеното кралство. Съвпадението в методите на Мерц и Макрон значи и възобновяване на германо-френския " мотор " на Европа, който беше спрял при отиващия си канцлер Олаф Шолц.
Има и различен тласък за обединенията на искащите - Тръмп и Путин съзнателно пренебрегват Европейски Съюз, избират да контактуват в обособените му страни и се пробват да ги разединяват. Тръмп настойчиво отхвърля да се срещне с председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен макар напъните ѝ да го ухажва с оферти Европа да купува повече американски полутечен природен газ, бавенето на някои ответни на американските мита и на възможните наказания против американските обществени мрежи, нарушили европейския правилник за цифровите услуги.
Коалицията на искащите значи, че при игнорирането на съюза им страните членки тежат повече дружно в сравнение с в сепаративни връзки с Вашингтон и Москва.
Европейски нуклеарен чадър?
Лисабонският контракт дава опция на самобитни обединения на искащите сред част от страните членки от Европейски Съюз. Институтите на засиленото съдействие (enhanced cooperation) и на непрекъснатото структурирано съдействие в региона на защитата (permanent structured cooperation - PESCO) разрешават на част от тях (най-малко девет) да обединят старания за задълбочаване на интеграцията си в дадена област - да вземем за пример създаване на общи отбранителни потенциали, развиване на отбранителната промишленост, предприемане на общи задачи. Досега Европейски Съюз не е показал вкус да употребява изцяло тези правни благоприятни условия в контракта си.
Но наподобява и тук на междуправителствено ниво упоритостта е по-висока - насърчаване на независими европейски нуклеарни качества, които да заменят поставения под изискване от Тръмп американски нуклеарен чадър.
" Трябва да имаме разисквания и с британците, и с французите - двете европейски нуклеарни сили - за това дали нуклеарното шерване или най-малко нуклеарната сигурност от Обединеното кралство или Франция може да се ползва и за нас ", сподели Мерц в първата си конференция след немските избори.
На 6 март т. година Макрон разгласи проект да стартира полемики с европейските съдружници за потреблението на нуклеарния боеприпас на Франция за отбрана на континента. Това стана на фона на опасенията от зависимостта на Европа от гаранциите за сигурност на Съединени американски щати и от ескалиращите съветски военни закани.
Макрон предложи това за повторно. Преди пет години, в френският президент предложи да стартира стратегически разговор с европейските сътрудници за ролята на нуклеарните оръжия на Франция за европейската сигурност. Това беше основна стъпка в неговия блян за повече европейски суверенитет в защитата още при първия мандат на Тръмп. Но Макрон откри съидейник в това отношение едвам в този момент в лицето на Мерц и на фона на доближаването сред Путин и Тръмп 2.0.
Предимството на междуправителственото съдействие в тази област е, че за разлика от PESCO то разрешава да бъде включено и Обединеното кралство.
Проблемът тук е, че сегашните нуклеарни потенциали на Франция и Обединеното кралство не могат да бъдат опция на американския нуклеарен чадър над Европа, т.е. с цел да го заместят, те ще би трябвало да се развият.
Паднали табута
Европа се готви да се отбранява - като оказва помощ на Украйна и като построява свои качества.
Химията сред Тръмп 2.0 и Путин унищожи табута от епохата на Ангела Меркел. Така да вземем за пример издаването на общ европейски дълг за отбранителни цели към този момент не е разкол. Предлага го самата Европейска комисия - в размер на 150 милиарда евро.
Нещо повече, Лондон мисли за общ дълг със страните от Европейски Съюз за същите цели. Обединеното кралство популяризира предложение за основаване на наднационална институция с някои страни от Европейски Съюз за взаимни покупки на оръжия и ресурси посредством взаимен дългов фонд за страните от обединението на искащите, заяви “Файненшъл таймс ”. Подкрепен от капитал и гаранции, фондът се чака да се употребява за даване на заеми на държавните управления при преференциални лихвени проценти и директни покупки на военно съоръжение, създавайки общи ресурси, от които обособените страни могат да черпят.
Неофициалният документ е квалифициран от Министерството на финансите в Лондон. Той не отразява публична позиция на английското държавно управление, само че може да бъде разискван на неофициалната среща на финансовите министри на Европейски Съюз, планувана за 11 и 12 април във Варшава, на която полското председателство на Европейски Съюз е поканило английската министърка на финансите Рейчъл Рийвс.
От предходната неофициална коалиция на “приятелите на спестовността ” в Европейски Съюз не е останало съвсем нищо. Държави- ”скръндзи ” като,, възнамеряват невиждани разноски за защита.
Падна и табуто върху. В тя към този момент съществува под разнообразни форми. В то към този момент се разисква.
Где е България?
Официалната позиция на българското държавно управление е за взаимност с Украйна и с европейското мнение, че вероятно помирение не може да бъде договаряно без присъединяване на Украйна и Европа.
Министър-председателят Росен Желязков взе участие в срещата на обединението на искащите в Париж в края на предишния месец.
В същото време България наподобява по-скоро склонна да остане в обединението на нежелаещите, като имаме поради “за безучастие на български въоръжени сили във военни дейности на територията на Украйна ”.
Москва продължава да приказва на българите посредством от върха на страната. Те са в ясно несъгласие с публично декларираната външнополитическа линия на държавното управление.
Не можем да бъде прекомерно сериозни към цитираната декларация на Народното събрание, като имаме поради съмненията или нежеланието на други страни членки, да вземем за пример Италия, да изпратят свои военни в Украйна и че самата коалиция на искащите е още в план.
В същото време не можем да заобиколим въпросите за какво кандидатката за Европейски Съюз и НАТО България изпрати военни контингенти в Афганистан и в Ирак? И за какво членката на Европейски Съюз и НАТО България не желае да прати мироопазващ контингент в Украйна при вероятно спокойно съглашение там?
Решението на българските депутати наподобява адресирано основно към вътрешната аудитория и че е обосновано единствено с ползи, само че не и с полезности, в които другояче страната ни се кълне.
Темата за отбранителния суверенитет на Европа и за приноса на България към него не е високо в политическия дневен ред. Липсва логичен спор по нея. Затова пък ни гощават с утопични хрумвания, че Европейски Съюз ще разреши на България да употребява неусвоените средства от Плана за възобновяване и резистентност, с цел да се превъоръжи. Възразяваме на Европейски Съюз да пренасочи неусвоени фондове за социалноикономическо доближаване към планове за защита, конкурентоспособност и безвъглеродна стопанска система, т.е. за оцеляване в новата геополитическа среда. България не може да спре този развой. Той отразява стратегически цели на Европейски Съюз. Но може да се самоизолира като безуспешно му се противи.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ