Да учиш азбуката отново
Здравей!
Ти имаш ли фантазия? А преследваш ли праволинейно задачите си?
Хайде, ще си признаеш, в случай че си от тези постоянно забързаните.
Ами, в случай че в този момент ти кажа: „ Хайде през днешния ден да поработим с глина, да изработим сърца и подкови от нея, а след това откакто изсъхнат, да ги оцветим, искаш ли? ”
Или към този момент си гледаш часовника?!
Те също бяха като теб, само че в този момент не биха отказали да поработят с глината. Те не са фамозни, не са от така наречените звезди. Те са трима мъже, от чиито истории, обаче човек би могъл да извлече нещо потребно за себе си.
Нека ти опиша за:
Туристът
Така го назовават доста от неговите познати. Наско или екскурзиантът е на 60 години, извънредно сияен и положителен, обича да пее и... да си пийва, по някоя чашка винце на вечеря. А, за какво го назовават екскурзиант ли? Ето неговата история на малко.
Мечтата му била да плава и след дипломирането си той бързо я реализира, само че за малко - едвам направил пет, шест години към държавния флот, среща любовта на живота си. Създава семейство и с цел да е по-близо до него, взема решение да остане на сушата. Започва работа в корабостроителен цех, като основен метролог. Казва,че си е харесвал работата, уважавали са експертното му мнение, пътувал е доста в командировки до Сингапур, Малайзия, Кипър и други екзотични места, а от външни компании също са се възползвали от познанията му. По-късно напуща завода и се отдава изцяло на личната си компания за контролни и измервателни уреди. Бизнесът му се развива доста добре и е доста печеливш. Работа, поръчки, напрежение, цигари, отговорности, работа до... инсулта.
Бил е на работа. Трябвало да се срещне с възложителя на следващата поръчка. Всичко е наред и Наско потегля с цел да свърши и останалите си задължения. Разказва, че е блъснал две коли. Няма спомен от случилото се. Свестил се е едвам, когато двамата служители на реда, пристигнали на случая го откарват в болничното заведение. Спомня си, че тогава е открил неспособността си да приказва. В самото начало с изключение на неналичието на диалект, той не може и да върви. Остава в болничното заведение за 22 дни.
Следва нескончаем интервал на възобновяване – работа с рехабилитатори за придвижванията и с невролог, за превъзмогване на говорния недостиг. Наско е борбен и споделя, че най-вече го е мъчила мисълта за невъзможността му да работи. Тази мисъл, обаче не го отчайва, а в противен случай – подтиква го да се труди още по-упорито и безотказно, с цел да възвърне здравето си. Това продължава четири години. Време, през което той не може да приказва, само че не стопира да пробва. Четял е доста и най-много детски книжки. Припомня си приключенията на палавата Пипилота Виктоария, несретностите на Гаврош и Козета и доста други, позабравени към този момент герои.
Три години след инсулта Наско получава покана да отиде с другар на открития, топъл, минерален басеин, ситуиран в непосредствена непосредственост до морето. Изживяването му харесва и той стартира да посещава мястото постоянно. Постепенно организмът му се калява и той редува топлата вода на басеина със студената на морето даже през зимата и без значение от това дали вали дъжд или сняг. Там той основава и нови контакти. Запознава се с преподавател по география, различен обожател на минералната вода, който го увещава да се причисли към туристическото сдружение, в което членува. Наско приема и по този начин стартира „ кариерата ” му на екскурзиант. Обикновено в неделя той пътува с останалите членове на сдружението до разнообразни забавни места в страната.
Казва, че инсултът го е трансформирал в тенденция повече да мисли за себе си, здравето си, почивката си и нещата, които го карат да се усеща благополучен. Сега той приказва относително добре, с дребни усложнения, когато би трябвало да изясни нещо. Дразни се, че към момента прави неточности при писането, само че не стопира да има вяра, че ще се научи.
Янко
Янко отраства в огромно семейство и може би това дефинира днешната му безусловна обич към семейството и изключително, към внуците. Определя се, като непретенциозен и свенлив и като подобен естествено, с цел да не каже и трудолюбив, споделя, че не се плаши от работа. За това приказва професионалния му опит като чорбаджия ел. заварчик в строителни войски, който е цели 30 години. Живял е в града досега, в който здравословното положение на брачната половинка му се утежнява и по рекомендация на лекарите тя би трябвало да смени климата. Тогава Янко купува място с дребна къща на село. В началото единствено жена му се реалокира там, а той си върви през уикендите. Десет години по-късно, откакто се пенсионира, се устройва при нея. Толкова – 10 години и то единствено съботите и неделите, са нужни на хората от селото да го опознаят и одобряват, и да му се доверят, с цел да ги съставлява, като кмет. Янко бързо привиква към новия метод на живот и по едно и също време с кметските си отговорности се грижи за не малко стопанство от домашни животни и аграрни култури. Всичко върви добре до един следобяд, когато се почувствал зле. Обяснил си го с неприятните страсти от деня и се прибрал, с цел да си почине. Съпругата му преценя, че нещо не е наред и по-късно двамата отиват до локалната поликлиника, с цел да го прегледат. Измерват му кръвното и му вършат кардиограма, само че не се открива сериозен проблем и му предлагат да се прибере и да си почине. На другия ден вкъщи му го посещава фамилният доктор. Янко към момента не се усеща добре. Едва на третия ден, след нов обзор в поликлиниката, го препращат към неврологичното поделение на болничното заведение в най-близкия огромен град. Диагнозата е инсулт.
Разказва, че говорът му се е изгубил по време на постъпването му за лекуване. На втория ден от болничния му престой се пробва да зачете донесения от сина му състезателен вестник, само че не може.
След изписването му Янко е настанен в дома на щерка си, с цел да е в града. Докторите са посъветвали околните да стартира незабавно с опитите да приказва, чете и написа. Със задачата да го подтикне към това се заема тринадесет годишният му внук. Те дружно се залавят да считат и пишат. Учат писмеността. Янко открива, че с математиката няма проблем, само че писането му е мъчно. В началото след инсулта си е подбирал компанията. Гледал да се събира най-много със фамилията и с хора, които го окуражават и търпеливо го изчакват. Обяснява, че е разбирал всичко, само че не е можел да произнесе думите или е говорел комплицирано.
Сега приказва доста добре, рядко се затруднява в намирането на думи, належащо му е да изглади още писането.
Янко преценя, че той самичък си е отговорен за станалото, само че без да се вглъбява прекомерно. След инсулта още веднъж работи в градината, като внимава да не се претрупва. По рекомендация на лекарите напуща кметския пост. Вече не пие алкохол, не пуши и не използва тлъсти меса. Не крои огромни проекти, а желае единствено да е здрав и да се радва на това, което му е най-скъпо – фамилията.
Продължава:
Да учиш писмеността още веднъж - II
Ти имаш ли фантазия? А преследваш ли праволинейно задачите си?
Хайде, ще си признаеш, в случай че си от тези постоянно забързаните.
Ами, в случай че в този момент ти кажа: „ Хайде през днешния ден да поработим с глина, да изработим сърца и подкови от нея, а след това откакто изсъхнат, да ги оцветим, искаш ли? ”
Или към този момент си гледаш часовника?!
Те също бяха като теб, само че в този момент не биха отказали да поработят с глината. Те не са фамозни, не са от така наречените звезди. Те са трима мъже, от чиито истории, обаче човек би могъл да извлече нещо потребно за себе си.
Нека ти опиша за:
Туристът
Така го назовават доста от неговите познати. Наско или екскурзиантът е на 60 години, извънредно сияен и положителен, обича да пее и... да си пийва, по някоя чашка винце на вечеря. А, за какво го назовават екскурзиант ли? Ето неговата история на малко.
Мечтата му била да плава и след дипломирането си той бързо я реализира, само че за малко - едвам направил пет, шест години към държавния флот, среща любовта на живота си. Създава семейство и с цел да е по-близо до него, взема решение да остане на сушата. Започва работа в корабостроителен цех, като основен метролог. Казва,че си е харесвал работата, уважавали са експертното му мнение, пътувал е доста в командировки до Сингапур, Малайзия, Кипър и други екзотични места, а от външни компании също са се възползвали от познанията му. По-късно напуща завода и се отдава изцяло на личната си компания за контролни и измервателни уреди. Бизнесът му се развива доста добре и е доста печеливш. Работа, поръчки, напрежение, цигари, отговорности, работа до... инсулта.
Бил е на работа. Трябвало да се срещне с възложителя на следващата поръчка. Всичко е наред и Наско потегля с цел да свърши и останалите си задължения. Разказва, че е блъснал две коли. Няма спомен от случилото се. Свестил се е едвам, когато двамата служители на реда, пристигнали на случая го откарват в болничното заведение. Спомня си, че тогава е открил неспособността си да приказва. В самото начало с изключение на неналичието на диалект, той не може и да върви. Остава в болничното заведение за 22 дни.
Следва нескончаем интервал на възобновяване – работа с рехабилитатори за придвижванията и с невролог, за превъзмогване на говорния недостиг. Наско е борбен и споделя, че най-вече го е мъчила мисълта за невъзможността му да работи. Тази мисъл, обаче не го отчайва, а в противен случай – подтиква го да се труди още по-упорито и безотказно, с цел да възвърне здравето си. Това продължава четири години. Време, през което той не може да приказва, само че не стопира да пробва. Четял е доста и най-много детски книжки. Припомня си приключенията на палавата Пипилота Виктоария, несретностите на Гаврош и Козета и доста други, позабравени към този момент герои.
Три години след инсулта Наско получава покана да отиде с другар на открития, топъл, минерален басеин, ситуиран в непосредствена непосредственост до морето. Изживяването му харесва и той стартира да посещава мястото постоянно. Постепенно организмът му се калява и той редува топлата вода на басеина със студената на морето даже през зимата и без значение от това дали вали дъжд или сняг. Там той основава и нови контакти. Запознава се с преподавател по география, различен обожател на минералната вода, който го увещава да се причисли към туристическото сдружение, в което членува. Наско приема и по този начин стартира „ кариерата ” му на екскурзиант. Обикновено в неделя той пътува с останалите членове на сдружението до разнообразни забавни места в страната.
Казва, че инсултът го е трансформирал в тенденция повече да мисли за себе си, здравето си, почивката си и нещата, които го карат да се усеща благополучен. Сега той приказва относително добре, с дребни усложнения, когато би трябвало да изясни нещо. Дразни се, че към момента прави неточности при писането, само че не стопира да има вяра, че ще се научи.
Янко
Янко отраства в огромно семейство и може би това дефинира днешната му безусловна обич към семейството и изключително, към внуците. Определя се, като непретенциозен и свенлив и като подобен естествено, с цел да не каже и трудолюбив, споделя, че не се плаши от работа. За това приказва професионалния му опит като чорбаджия ел. заварчик в строителни войски, който е цели 30 години. Живял е в града досега, в който здравословното положение на брачната половинка му се утежнява и по рекомендация на лекарите тя би трябвало да смени климата. Тогава Янко купува място с дребна къща на село. В началото единствено жена му се реалокира там, а той си върви през уикендите. Десет години по-късно, откакто се пенсионира, се устройва при нея. Толкова – 10 години и то единствено съботите и неделите, са нужни на хората от селото да го опознаят и одобряват, и да му се доверят, с цел да ги съставлява, като кмет. Янко бързо привиква към новия метод на живот и по едно и също време с кметските си отговорности се грижи за не малко стопанство от домашни животни и аграрни култури. Всичко върви добре до един следобяд, когато се почувствал зле. Обяснил си го с неприятните страсти от деня и се прибрал, с цел да си почине. Съпругата му преценя, че нещо не е наред и по-късно двамата отиват до локалната поликлиника, с цел да го прегледат. Измерват му кръвното и му вършат кардиограма, само че не се открива сериозен проблем и му предлагат да се прибере и да си почине. На другия ден вкъщи му го посещава фамилният доктор. Янко към момента не се усеща добре. Едва на третия ден, след нов обзор в поликлиниката, го препращат към неврологичното поделение на болничното заведение в най-близкия огромен град. Диагнозата е инсулт.
Разказва, че говорът му се е изгубил по време на постъпването му за лекуване. На втория ден от болничния му престой се пробва да зачете донесения от сина му състезателен вестник, само че не може.
След изписването му Янко е настанен в дома на щерка си, с цел да е в града. Докторите са посъветвали околните да стартира незабавно с опитите да приказва, чете и написа. Със задачата да го подтикне към това се заема тринадесет годишният му внук. Те дружно се залавят да считат и пишат. Учат писмеността. Янко открива, че с математиката няма проблем, само че писането му е мъчно. В началото след инсулта си е подбирал компанията. Гледал да се събира най-много със фамилията и с хора, които го окуражават и търпеливо го изчакват. Обяснява, че е разбирал всичко, само че не е можел да произнесе думите или е говорел комплицирано.
Сега приказва доста добре, рядко се затруднява в намирането на думи, належащо му е да изглади още писането.
Янко преценя, че той самичък си е отговорен за станалото, само че без да се вглъбява прекомерно. След инсулта още веднъж работи в градината, като внимава да не се претрупва. По рекомендация на лекарите напуща кметския пост. Вече не пие алкохол, не пуши и не използва тлъсти меса. Не крои огромни проекти, а желае единствено да е здрав и да се радва на това, което му е най-скъпо – фамилията.
Продължава:
Да учиш писмеността още веднъж - II Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ